Кукуш

… (Български книжици, 1858 г. 10 кн., ч II, стр. 19–21). Той е по това врѣме и единъ оть главнитѣ сътрудници на това списание. Все тогава билъ рѫкоположенъ и назначенъ отъ патриаршията за български владика на Поляно-Кукушката епархия. Въ Кукушъ по това врѣме се почва борба за въвеждане матерния езикъ въ черквитѣ и училищата и за български владика. Въ една дописка отъ …

… по това врѣме се почва борба за въвеждане матерния езикъ въ черквитѣ и училищата и за български владика. Въ една дописка отъ Кукушъ въ „Книжици“ се казва: „со особенна радость и удоволствие гледаме да се събудва народното чувство и въ тие странн, гдѣ оно до сега спеше глѫбокъ сонъ и съвсемъ беше подавенно и заглушенно отъ иннородни“. По-нататъкъ се говори, какъ българскиятъ езикъ се въвелъ въ училищата, и черквитѣ въ …

… въ „Книжици“ се казва: „со особенна радость и удоволствие гледаме да се събудва народното чувство и въ тие странн, гдѣ оно до сега спеше глѫбокъ сонъ и съвсемъ беше подавенно и заглушенно отъ иннородни“. По-нататъкъ се говори, какъ българскиятъ езикъ се въвелъ въ училищата, и черквитѣ въ Кукушъ и какъ съ неутолима жажда малко и голѣмо слушали словото Божие на материнъ езикъ. Всички, които били въ състояние, се запретнали да се учатъ да четатъ и пишатъ по български, и то не само младитѣ, а и хора на прѣкършена възрасть. Изброяватъ се епархиитѣ, които се намиратъ още въ плачевно състояние, и се изказва надежда, че искрата въ …

… и какъ съ неутолима жажда малко и голѣмо слушали словото Божие на материнъ езикъ. Всички, които били въ състояние, се запретнали да се учатъ да четатъ и пишатъ по български, и то не само младитѣ, а и хора на прѣкършена възрасть. Изброяватъ се епархиитѣ, които се намиратъ още въ плачевно състояние, и се изказва надежда, че искрата въ Кукушъ ще избуи и ще съгрѣе на всѫдѣ българскитѣ сърца, та любовьта къмъ народното образование като молния ще се разнесе по вси направления. Съ особна ревность, за да се постигне тоя успѣхъ въ …

… ще избуи и ще съгрѣе на всѫдѣ българскитѣ сърца, та любовьта къмъ народното образование като молния ще се разнесе по вси направления. Съ особна ревность, за да се постигне тоя успѣхъ въ Кукушъ, сѫ се отличили Нако Станишевъ, Димитрий Миладиновъ, който билъ главенъ учитель тамъ, и помощникътъ му Ксенофонтъ. Гръцкиятъ Поляно-Кукушки владика, ὁ Ἄγιος Πολιάνης, не можалъ да търпи тая волность на кукушани и имъ заявилъ, че ако не се оставатъ отъ нововеденията, ще ги афореса. На това ето какъ му отговарятъ кукушани: „Владико светый, ако вводиме мие въ наши-те цьркви Българскій-отъ си языкъ, мые со това, ни се чини, не толко не правиме нѣкое богопротивно …

… и лошо дѣло, но, напротивъ, много богоугодно и душеполезно, ибо Българскій-отъ языкъ е нашъ майкинъ язикъ, кой-то единъ толко него мые чисто и совършенно знаеме, кога, напротивъ, отъ гърчкій-отъ ни слово не отбираме и пр.“ Тоя отговоръ свръшва така: „за тоя молимъ те, Владико светый, ако ти не земешъ трудъ и попеченіе да просвещавашъ и управлявашъ споредъ знаніе-то ни на истинный пѫть, по крайнѣй мѣрѣ не препятствувай ни, споредъ сила-та ни и разумѣніе-то да се просвещавами и образувами духовно и умственно.“ Дописникътъ прибавя отъ себе си: „съ тие слова кукушани му затвориха уста-та на владика-та, и онъ волѣю и неволѣю се замолча, но видимо сьрце-то му кипеше отъ гнѣвъ и ярость. Богъ да го научи на добро! Аминъ!“ („Бълг. кн.“, 1858 декемврий 31, ч. III., кн. 24, стр. 333). По това врѣме Чолаковъ прѣдприелъ едно пътешествие: на 24 ноември, 1858 год, когато борбата въ Кукушъ е била въ разгара си, той минава презъ тоя градъ и тукъ намира Дим. Миладиновъ и Ксенофонта. Важно е обстоятелството, че тукъ Чолаковъ забѣлѣжилъ, какво въ …

… е била въ разгара си, той минава презъ тоя градъ и тукъ намира Дим. Миладиновъ и Ксенофонта. Важно е обстоятелството, че тукъ Чолаковъ забѣлѣжилъ, какво въ Кукушъ нѣмало стари и млади, както другадѣ, а всички еднакво мислѣли. За да се приготвятъ способни учители за бѫднитѣ български училища по Македония, Димитри и Ксенофонтъ проводили въ Русия младежи, между които и К. Станишева заедно съ Ксенофонта (Материали за животоописанието на Бр. Х. Миладинови и пр.). Партений тогава билъ въ …

… ; тѣ били раздадени на ученицитѣ и послѣднитѣ радостно ги приели, та така постепенно и неусѣтно се въвелъ българскиятъ езикъ и въ родния градецъ на Димитрия. Тѣзи бѣлѣжки по борбата въ Кукушъ бѣха необходими, за да ни стане ясно сетнѣ, какъ става Партений владика на Поляно-Кукушката епархия.…

… Кукушани разширили своитѣ искания – пожелали да си иматъ и свой народенъ владика. Борбата взима остъръ характеръ, но патриаршията по никой начинъ не искала да задоволи кукушани. Тогава тѣ прѣгърщатъ унията. Патрияршията се стрѣсва и изпраща въ Кукушъ Илариона Макарио…

… Шапкаревъ разправя за една случка по този поводъ, отиването на Илариона въ Кукушъ, която ми се вижда да е тенденциозна: ужъ Н. Станишевъ далъ идеята, да се води борба за самостоятелна българска черква.…

… , при стечение на много българи, и пръзъ ноемврий 1859 г. заминалъ за Кукушъ. Ето нѣкои подробности по рѫкополагането му, заминаването му за …

… . Ето нѣкои подробности по рѫкополагането му, заминаването му за Кукушъ, за прѣчкитв, правени отъ гърцитѣ, и за неговата на първо врѣме дѣйность. Въ „Цариградски вЪстникъ“, год. 10, 1859, 81 октомврий, № 455, намираме една уводна статия подъ надсловъ „Новъ болгарски владика“. Въ нея, като се констатира, че недѣлята, прѣзъ която се писва статията, е била плодоносна съ произшествия за народа, казва за Партения: „вси познаватъ Отца Арх. Парѳенїя Зографски за глубоко-то му ученіе и добродѣтельта, както и за славянската му граматика, която онъ сочини и на свѣтъ прѣди малко извади“. По-нататъкъ въ статията се казва, че х. Партений се избралъ и псифифорисалъ въ срѣда, 28 октомври, въ четвъртъкъ рѫкоположилъ, а въ сѫбота заминалъ за …

… Въ Кукушъ х. Партений пристигналъ прѣди 15 ноември 1859 г. За причакването му намираме една дописка отъ …

… х. Партений пристигналъ прѣди 15 ноември 1859 г. За причакването му намираме една дописка отъ Кукушъ въ „Царигр. вѣстн.“ съ заглавие: „кукушани-те зарадвани, а папищаши-те измамени.“ Между другото въ тая дописка се четатъ и слъднитѣ редове, който показватъ голѣмата радость на кукушани, именно: „кукушани съ нетърпеніе ожидаваха прѣлюбезнаго си пастиря Негово Боголюбіе Г-на Партенія, и, споредъ извѣстія-та ни, щомъ научиха неговото тамо пришестве, излѣзоха съ голѣмо торжество на срѣща му и съ приличный черковннй обрядъ го приеха. На 15 сего, въ недѣля, Негово Боголюбіе служи въ церква-та со вси-те священницы. Народъ имаше безчисленъ, торжество-то бѣше блистателно и радость-та благочестива и обща.“…

… за Кукушъ и обратно правятъ голѣми затруднения на х. Партения“ Слѣдъ това много граждани напуснали унията и минали подь вѣдомството на своя владика. Партений замѣстилъ гръцкия владика Мелетия, гонитель на всичко българско и на Димитрия Миладиновъ (вж. Шапкаревъ К., „Материали за животопис. на Бр. Х. Миладинови и пр.)…

… Първата работа на Партения тукь, въ Кукушъ, е била да поучава и да назидава паството си въ истинитѣ на християнската православна вѣра на материнъ езикъ, да се грижи за просвѣщението му и да крѣпи неотслабно народния духъ и съзнание. Особно се грижелъ той да се отварятъ български училища и да се назначаватъ въ тѣхъ способни учители. Нѣмало славянски книги по черквитѣ, затова употрѣбилъ голѣми усилия, да се набавятъ за всички черкви – селски и градски. Голѣма часть отъ гръцкитѣ книги, като непотрѣбни, изгорилъ въ мигрополитския дворъ въ …

L_Dimitrov-Knizovnata.xml