Одеса

… и другитѣ дѣятели по народниятъ ни напрѣдъкъ, отъ Одескитѣ българи, бѣха испросили, отъ дѣто слѣдва, за нѣколко българчета отъ турско, да се възпитаватъ на правителственно съдържание въ Одесската Духовна Семинария, които момчета отъ началото на 1840 година почнали бѣха да дохождатъ въ Одесса. Това нѣщо, и името на Василия Априловъ, ме подбуди да умоля старца ми Манасия, щото, подъ прѣдлогъ на слабото ми тѣлесно здравие, да ми изпроси позволение отъ училищното началство, и да ме заведе въ …

… . Това нѣщо, и името на Василия Априловъ, ме подбуди да умоля старца ми Манасия, щото, подъ прѣдлогъ на слабото ми тѣлесно здравие, да ми изпроси позволение отъ училищното началство, и да ме заведе въ Одесса, за да се покажа на тамошни лѣкари, а въ сѫщность моята цѣль бѣше да мога да се видя и опозная както съ Априлова така и съ другитѣ тамъ българе, а още и съ пришедшитѣ отъ турско, за учение, младежи.…

… Желанието ми се изпълни. На 10 юлий мѣсецъ, сѫщата 1840 година, наедно съ стареца Манасия, пристигнахме въ Одесса, видѣхме се съ Априлова и съ другитѣ му сътрудници, по-главни одесски българе и азъ се опознахъ и влѣзнахъ вече въ дружба съ пришедшитѣ за образование въ духовната семинария и въ гимназията юноши и возрастни. Особенно азъ влѣзнахъ въ близко сношение съ 45 годишний мѫжъ, ученйкътъ …

… И така, Княжеский начна да ми праща изъ Одесса по нѣколко десетици екземпляри, отъ …

… Отъ 1840 година до 1845 година, когато вече окончателно се прѣмѣстихъ въ Одесса, всѣка година ваканционното лѣтно врѣме, а по нѣкога и пасхалната ваканция прѣкарвахъ въ …

… , всѣка година ваканционното лѣтно врѣме, а по нѣкога и пасхалната ваканция прѣкарвахъ въ Одесса, между своитѣ еднородни сътрудници и возпитанници, въ разсѫждение и совѣтвание по разни народни нужди, а именно, като какъ ние, които сме дошли да се възпитаваме и да се образоваме, ще можеме да принесемъ на отечеството си нѣкаква полза за неговия напрѣдъкъ. Въ постояннитѣ разговори и совѣщания по тоя прѣдметъ, всѣки отъ насъ излагаше мнѣнието си, споредъ своето схващане. На всѣко изказано прѣдложение се обсѫждаше прилагането и слѣдствието, а слѣдъ това чакъ се приимаше оно, или се отхвърляше. Азъ и Захария Княжеский, като такива, които още отъ юношески години бѣхме между низши и висши духовници, бѣхме на мнѣнние да имаме наши народни владици. Това наше мнѣние като се обсѫди, всичкитѣ дойдоха до заключението, че желаемийтъ успѣхъ и напрѣдъкъ за нашия народъ не може да се постигне, ако не ще имаме свои, народни, съ наши мисли и направление, владици; заради това всѣки отъ насъ си вмѣни въ дългъ, да внушава на всѣки българинъ, а особенно на младото поколение, нуждата отъ народни владици, като съ исторически факти, писменно и устно, ги увѣрява, че българский народъ е ималъ свои, български владици и патриарси, безъ да се замѣсва политическата история на българския животъ, за прѣдпаза отъ клеветитѣ на патриаршескитѣ гръци-владици прѣдъ турското правителство и за избѣгване подозрението на самото султанско правителство. При това още се удобри отъ всички, щото ако се поиска и лични жертви отъ нѣкого, сиречь, да стане владика, то да се не отказва, та да може, по тоя начинъ, едиеъ по единъ, да се умножатъ такивато поне до 12—13 архиереи въ чисто българскитѣ епархии, слѣдъ което да се съединятъ въ едва обсѫдена рѣшителность и да отхвърлятъ отъ себе си патриаршеското име, като възобновятъ Българската Църковна Иерархия, съвсѣмъ отдѣлна и независима отъ Цариградската патриаршия. Всичко до тукъ изложено се обсѫди здраво и публично въ едно общо засѣдание, държано прѣзъ лѣтото на 1843 година, прѣзъ ваканционното врѣме, въ …

… , между своитѣ еднородни сътрудници и возпитанници, въ разсѫждение и совѣтвание по разни народни нужди, а именно, като какъ ние, които сме дошли да се възпитаваме и да се образоваме, ще можеме да принесемъ на отечеството си нѣкаква полза за неговия напрѣдъкъ. Въ постояннитѣ разговори и совѣщания по тоя прѣдметъ, всѣки отъ насъ излагаше мнѣнието си, споредъ своето схващане. На всѣко изказано прѣдложение се обсѫждаше прилагането и слѣдствието, а слѣдъ това чакъ се приимаше оно, или се отхвърляше. Азъ и Захария Княжеский, като такива, които още отъ юношески години бѣхме между низши и висши духовници, бѣхме на мнѣнние да имаме наши народни владици. Това наше мнѣние като се обсѫди, всичкитѣ дойдоха до заключението, че желаемийтъ успѣхъ и напрѣдъкъ за нашия народъ не може да се постигне, ако не ще имаме свои, народни, съ наши мисли и направление, владици; заради това всѣки отъ насъ си вмѣни въ дългъ, да внушава на всѣки българинъ, а особенно на младото поколение, нуждата отъ народни владици, като съ исторически факти, писменно и устно, ги увѣрява, че българский народъ е ималъ свои, български владици и патриарси, безъ да се замѣсва политическата история на българския животъ, за прѣдпаза отъ клеветитѣ на патриаршескитѣ гръци-владици прѣдъ турското правителство и за избѣгване подозрението на самото султанско правителство. При това още се удобри отъ всички, щото ако се поиска и лични жертви отъ нѣкого, сиречь, да стане владика, то да се не отказва, та да може, по тоя начинъ, едиеъ по единъ, да се умножатъ такивато поне до 12—13 архиереи въ чисто българскитѣ епархии, слѣдъ което да се съединятъ въ едва обсѫдена рѣшителность и да отхвърлятъ отъ себе си патриаршеското име, като възобновятъ Българската Църковна Иерархия, съвсѣмъ отдѣлна и независима отъ Цариградската патриаршия. Всичко до тукъ изложено се обсѫди здраво и публично въ едно общо засѣдание, държано прѣзъ лѣтото на 1843 година, прѣзъ ваканционното врѣме, въ Одесса. Въ това събрание взеха участие повече отъ 40 млади, живи и горѣщи патриоти, и всички единодушно го възприеха. Отъ тогава вече всѣки отъ насъ си знаеше задачата, която бѣше дълженъ да развива между народа, било словесно, било писменно.…

… Слѣдъ връщанието ми изъ Одесса въ Кишеневъ, на слѣдующата 1844 година, въ мѣсецъ августъ, подъ прѣдлогъ на болезненото ми състояние въ Кишеневъ, подадохъ въ Святейший синодъ прошение, заради моето прѣмѣщение въ Одесската семинария на свое содержание, понеже въ Кишеневъ се учехме на содержание на …

… . Въ септемврий взехъ семинариски билетъ „по болезни“ и отидохъ въ Одесса, подъ прѣдлогъ да промѣня климатътъ, но въ сѫщность съ намѣрение да остана въ тамошната семинария, та да мога по-отблизу да дѣйствувамъ съ своитѣ сотрудници български ученици за достижение идеяла за български владици и церковната ни независима Иерархия.…

… ноемврий, се срѣтохъ въ пощовата контора, съ секретаря отъ консисторията, съ когото и въ по-минали години, въ битностьта ми въ Одесса, често се бѣхме виждали и ми бѣ правилъ забѣлѣжки за неявката ми въ консисторията, и азъ като ученикъ, а не като монастирски калугеръ, съмь му се отговорвалъ. Сега, тука, на неговий въпросъ: „Съ какого времени вы отецъ Натанаилъ здѣсь въ городѣ?“, отговорихъ му: „Болѣе четырехъ мѣсяцевъ.“…

… На тоя отговоръ мой, владиката заповѣда веднага да отведатъ мене, раба Божия, въ Консисторскитѣ писалища, и тамо да си опочина до утрѣшнийтъ день, сиречь, простичко казано: ме туриха подъ арестъ, отъ който при посрѣдството на В. Априловъ и другитѣ Българи на утрото ми дадоха свобода да си отида на квартирата. Обаче прѣписката по това дѣло между консисторията и Кишеневското Семинарско Правление се завърза вече и се продължи до прѣзъ послѣднитѣ числа на мѣсецъ априлий, 1845 година, когато ми се яви повикванието ми назадъ въ Кишеневската Семинария, отъ страна на Кишеневското Семинарско Началство. Слѣдъ отпразднуванието на Святата Пасха въ Одесса, се върнахъ въ Кишеневъ, безъ да дамъ и поводъ за сомнение, че съмъ далъ въ Синода прошение за прѣмѣщението ми, а слѣдувахъ да посѣщавамъ классътъ си. Но не поминаха нито 10 дни, когато получихъ писмо отъ Петербургъ, за че прошението ми е удовлетворено отъ св. Синодъ, като се прѣдписваше Кишиневскому Архиерею да ме уволни, а Одесскому — да ме приеме и зачисли въ Одесската Семинария. Обаче и тогава никому нищо не обадихъ по тая работа.…

… Слѣдъ тѣзи инспекторови слова, врѫчиха ми се и училищнитѣ свидѣтелства за успѣхитѣ и поведението ми и азъ на 13 тойже майя тръгнахъ за Одесса и на 15 сѫщий пристигнахъ тамъ, а на 17 се прѣдставихъ на Епархиалний Архиерей, …

… Като се прѣмѣстихъ въ Одесса, описахъ поведението и обноскитѣ на Скопский владика, Гръка-Караманлията …

… . Изтъквахъ какъ мирянина, дошелъ въ св. Гора на поклонение, се оплакваше отъ владиката, а монахътъ го утешаваше и го увѣряваше съ слова, че Богъ най-сѣтнѣ ще воздвигне пастири споредъ народцото желание. Това описание азъ четѣхъ на всѣки свой другарь и на всѣки Българинъ, живущи въ Руссия, или прѣходящи отъ турско въ Одесса, по свои дѣла. Въ 1852 година, въ врѣме на моето пѫтешествие, това описание оставихъ …

… Прѣди прѣмѣщението ми въ Одесса, въ 1844 година, благодетелнийтъ ми старецъ Манасия врѫчи ми една сума отъ 4000 рубли, на мое разпореждание, съ слѣдующитѣ слова: „Ти давамъ тия пари, но да ги употрѣбишъ каквото за твои нужди, така и за народно добро“. Тия пари азъ оставихъ на хранение въ „Одесски банкъ“. Когато окончателно се прѣмѣстихъ въ Одесската Семинария, заедно съ Захарія Княжеский начнахме да кроиме различни планове заради народнийтъ ни напрѣдъкъ. Най-послѣ дойдохме къмъ това, да се обърнемъ къмъ Русското Правителство, но за да се успѣе въ прѣдположението ни трѣбваше нароченъ за това человѣкъ лично да се прѣдстави и да проси. Послѣ дълги размишления и взаимни съвѣщания съ Захария Княжеский, рѣшихме, щото онъ, подиръ свършванието на Семинарското учение, да отиде, на моя смѣтка, въ Петерсбургъ и да прѣдстави и проси, гдѣто слѣдва: 1) да се отпуща ежегодишно отъ Правителството едно количество пари за едно главно училище за Българското население въ Турско, — помощь каквато се даваше за островъ Халки и за Александрия; …

… Послѣ това Александъръ, съ титлата „Князь Български“, отиде въ Лондонъ, гдѣто Правителството го припозна за такъвъ; онъ лично въ Одесса ми каза за това, като ме прикануваше да проповѣдувамъ сѫщото и между нашитѣ Българи и да ги убѣждавамъ въ това. Въ Лондонъ Александъръ се…

… Въ втората половина на мѣсецъ Юлий, сѫщата 1847 година, Александъръ Беолу — Князь Българский пристигна въ Одесса, въ гостилница (хотель) …

… Слѣдъ нѣколко дневното му прѣбивавание въ Одесса, подъ надзоръ на тайната Николаевска полиция, изпроводихме нашиятъ князь на параходъ за …

… Отъ какъ се прѣмѣстихъ въ Одесса отъ Кишеневъ, азъ имахъ вече близко отношение съ Българчетата, които по прѣди и по-послѣ бѣха дошли за учение. Азъ и по званието си и по материалнитѣ си срѣдства влияехъ на нихъ и морално и материално; съ това ми се удаваше да имъ напомнувамъ често за нихното назначение и що чака отъ нихъ отечеството ни. У едни възбуждавахъ фантазии, у други поселявахъ надѣжда за избавлението на народа ни отъ гръцкитѣ владици и отъ Турското робство, вслѣдствие на което и се появиха …

… Въ 1846 лѣто, въ мѣсецъ Септемврий, случи се да дойде въ Одесса, по монастирски дѣла, Архимандритъ Зографский Анатолий отъ …

… , Киевскаго Митрополита. Като получихъ изъ Петербургъ такво извѣстие, побързахъ, и на 10 число мѣсецъ августъ, сѫщата година, пристигнахъ въ Киевъ, гдѣто подадохъ потрѣбното прошение Митрополиту и ми се позволи, на 15 августъ, да се допустна на приемний екзаменъ, а въ мѣсецъ октомврий, сѫщата 1847 година, конечно бидохъ причисленъ отъ Св. Синодъ въ дѣйствителнитѣ академически студенти. Моето прѣмѣстване въ Киевъ привлѣче подирѣ повечето момчета Българчета, които се учеха въ Одесса въ 1844 год., а отъ моитѣ другари отъ 1840 до 1842 год., нѣкои отидоха въ Българско и станаха учители, а други останаха да свършатъ Семинарското и Гимназическо учение.…

… , отъ която и азъ пострадахъ малко, но като се поправихъ отъ нея, то ме врьгна въ тифусъ, така щото отъ 25 мартъ 1848 година до 1-ий Юния с. г., се нахождахъ все въ Академическата болница. Въ това истото врѣме и всичкитѣ българчета, мали и голѣми, отъ Семинарскитѣ духовни училшца, бидоха повалени отъ болестьта тифусъ и всичкитѣ бѣха отведени въ общата, за духовнитѣ училища, болница. Тежко ми бѣше да ги виждамъ, неподвижни, да охкатъ, безъ майка и баща, на чужбина. Потрѣбно бѣше да ги нагледвамъ; макарь и самъ да бѣхъ още въ болница, трѣбваше да ги утѣшавамъ и ободрявамъ. И като бѣха они съвършенно изнемощени и обезсилени отъ болестьта, то за да ги подкрѣпя, купувахъ ябълки, изпеквахъ ги и смѣсвахъ ги съ захаръ, като кашица, подигнувахъ болнитѣ на постелката и съ лъжичка чайна подхранвахъ всѣкого отъ нихъ. Полека-лека всички се съживиха и, слава Богу, не умрѣ ни единъ отъ нихъ. Това нѣщо добрѣ знае и г. Т. Бурмовъ, тогавашно 12—13 годишно момче. Българчетата въ Одесса, като напустнахъ азъ, единъ по единъ се прибраха въ Киевъ, за да бѫдатъ на едно мѣсто съ ония, които бѣха дошли, отъ България и отъ Влашко, за воспитание въ Киевъ. Съ прѣмѣстването си тукъ азъ не измѣнихъ отношенията си къмъ българскитѣ ученици, които бѣха въ Гимназията, и въ Семинарскитѣ училища, числомъ около 30 и повече, на возрасть отъ 12—20—25 години. Отъ нихъ, които бѣха въ гимназически училища, живѣха на родителско и роднинско содьржание, а тѣзи отъ духовнитѣ училища, живѣяха “на казенный боршъ и каша“. При такава храна на тѣзи бѣдни разсадници на нашето пробуждане, трѣбваше нѣкакъ да се помогне — нѣщо което съвѣстьта ми диктуваше и което азъ често правѣхъ. Еднажъ, като и моята каса бѣше оскудѣла, а они, наситени вечь на боршъ и каша, искаха да поразмѣнятъ яденето и на самѣ, мислѣхъ какъ да имъ помогна. Блаженнопочившата Княгиня …

… При занимание съ учебнитѣ класни уроци, азъ не оставяхъ и писменитѣ сношения, по народнитѣ ни прѣдприятия, съ едномисленницитѣ ми и съ нѣкои знаменити личности. Така напримѣръ, 1846 година, изъ Одесса, писахъ въ Виена на …

… Въ 1847 и 1848 години върлуваше холерата въ Киевъ. Академическото началство, въ 1848 година, прѣди опрѣдѣленото ваканционно врѣме, распустна студентитѣ. Азъ отидохъ въ Одесса, на послѣднитѣ числа на мѣсецъ Юния, и се установихъ на обикновенната ми квартира, у дѣда …

… , отъ когото, като се получи прѣдписание, подъ конвой, отъ Аккерманский кварталний приставъ и единъ солдатинъ, на една проста бричка, ме довезоха въ Одесса, въ Недѣленъ день; прѣведоха ме край Семинарията, прѣдъ очитѣ на бившитѣ ми съученици, и ме прѣдставиха лично въ домътъ на Генералъ-Губернатора Теодорова. Послѣдния ме посрѣщна съ словата:…

… И така отидохме въ Фонталский монастиръ, гдѣто бидохъ прѣпорѫченъ настоятелю за потрѣбний отдихъ и храна. Въ монастирьтъ останахъ повече отъ една седмица, до гдѣто ми се съобщи отъ владиката, че съмь свободенъ. Слѣдъ това дойдохъ въ Одесса, явихъ се при Н. Прѣосвященство и си прибрахъ книжята и другитѣ вещи. Указанийтъ ми благосклоненъ и отечески приемъ отъ знаменитиятъ руски Иерархъ забѣлѣжвамъ тукъ за вѣченъ споменъ и подиръ смъртьта ми. При послѣднята ни срѣща ний говорихме за сѫдбата на нашитѣ Българи въ Турско, за гръцката патриаршия и пр. Владиката задържа книгата …

… . На това азъ добавихъ „Моето мнѣние е, въ Одесса като се повидите съ прѣосвещеннаго Инокентия, отъ тамо да си отидете право въ монастиря, отъ гдѣто сте тръгнали за въ Россія, и да покажете на братството ви що сте свършили въ Россия, а послѣ да слѣзнете въ …

… Като видѣхъ лъжливитѣ заобикалки на Ковачевича, сѣднахъ и набърѫѣ написахъ кратко на дѣда С. Д. Тошковича, че се срѣтнахъ съ Ковачевича и че отъ всички съ него разговори видохъ, че нищо не е извършилъ и че както и да ги увѣрява, да го невѣрватъ. Писмото прѣдадохъ на отправляющий се съ правителственнитѣ щафети въ Одесса, за да може дѣдо Тошковичь да го приеме прѣди да се види съ Ковачевича.…

… Ковачевичь въ Одесса се видѣлъ съ прѣосвященнаго Инокентия, който му подарилъ едно пълно архиерейско църковно облачение и се отправилъ въ Букурещъ, къмъ княза Милоша, а отъ тамъ въ …

… По мое прошение къмъ Азиятский Департаментъ, послѣдний както и Св. Синодъ и Митрополита, ми отпуснаха пособие за до Св. Гора и азъ на 9-ий иуния, 1852 година, трѣбваше да оставя Петербургъ. По това врѣме единъ благодетель ми подари една порядочна библиотека, около 3000 тома книги съ различно съдържание, които трѣбваше да отправя въ Одесса по пощата и които добрийтъ пощовъ директоръ, покойний …

… , прие и ги отпрати въ Одесса, а отъ тамъ въ …

… и други юноши, които бѣха съ мене въ Одесса и въ Киевъ. Паритѣ за пó-нататъшния пѫть не ми ствгяаха, та взехъ отъ Д. Цанкова повече отъ 200 фиорина. На сѫщия азъ пъкъ бѣхъ далъ пѫтни разноски, когато го проводихъ отъ Киевъ, прѣзъ битностьта ми тамъ, да открие срьбско-българско училище въ Галацъ. Въ Виева се опознахъ съ проживающитѣ български търговци отъ България и Македония. Тукъ забѣлѣжвамъ, че намѣрихъ въ нихъ съгласие и единомислие къмъ една и иста цѣль на дѣйствията за достигане потрѣбнийтъ народний успѣхъ.…

… Съ Петковича и Цанкова ся съгласихме, щото азъ да тръгна прѣзъ Влашко, Молдавско, Бассарабия и Одесса, Петковичь — прѣзъ Венеция и Гръчко (Атина), а Цанковъ — по Дунава, съ типография, че да се събереме въ …

… Понеже бѣше нуждно да пиша въ Петербургъ и да чакамъ отъ Св. Синодъ разрѣшение, за да помина прѣзъ Бессарабия за Одесса, то найдохъ за полезно и необходимо да чакамъ това въ близулежащий до градъ Яшь Добровецкий монастирь, който принадлежаше, както се вече знае, на Святогорската Зогравска обитель. Въ монастиря пристигнахъ на 17 септември, отъ гдѣто и отправихъ писмото си до Св. Руский Синодъ като едноврѣменно писахъ и камергеру царскаго двора …

… , другъ въ Одесса — …

… При това отеческо благословение, полѣто съ нашитѣ сълзи, опростихъ се съ своя благодѣтель и воспитатель и на 15 февруарий тръгнахъ за Одесса.…

… Отъ Одесса съ събраната въ Петербургъ библиотека и покупени въ …

… съ събраната въ Петербургъ библиотека и покупени въ Одесса църковна утварь и други нѣща, пристигнахъ въ …

… , а другъ въ Одесса — на родолюбеца, покойний …

… И така, собранието е възложило на Ст. Д. Тошковича да ми пише въ Молдава, за да ида въ Одесса, а Генералъ-Губернатора, …

… , да прѣдпише на Сколенска Застава безпрѣпятственно да ме пропустне въ прѣдѣлитѣ русски — въ Одесса, ако и да имахъ азъ горѣказанийтъ паспортъ. Това приглашение азъ получихъ въ мѣсецъ ноемврий 1856 година. Случи се, че въ това врѣме ме повика и святата …

… и понеже трѣбваше да прѣдамъ монастирскитѣ смѣтки и управлението на други, пришедши отъ обителъта, братя, то се позабавихъ въ Молдава до мѣсецъ февруарий, новата 1857 година, така щото се явихъ въ Одесса чакъ въ послѣднитѣ числа на февруарий.…

… Князъ Васильчиковъ бѣше се отправилъ въ Москва, гдѣто и трѣбваше да получи уставътъ, когото азъ щѣхъ да прѣгледамъ. Щомъ дойдохъ въ Одесса, азъ се прѣдставихъ Високопрѣосвещенному …

… ; Н. Палаузовъ самъ лично ми каза това въ 1858 г., въ Одесса. Подиръ това писмо, не помня колко врѣме се мина, и бидоха уволнени, както Аргиропуло, така и Бизани.…

… Нека прибавя и това, че до като бѣхъ въ Одесса, прѣосвещенний Инокентий пожела да види моето курсово сочинение за българский архиепископъ въ древни врѣмена, отъ което азъ имахъ у себе прѣписъ и му го дадохъ. Негово прѣосвещенство по тоя поводъ ми направи двѣ бѣлѣжки: 1) въ прѣдисловието се казуваше: „въ подчиненіи Цариградскому Патриарху, а онъ притури: „нѣтъ, не въ подчиненіи, а …

… По това врѣме азъ трѣбваше да проведа нѣколко Зографски калугери въ Бесарабия на служба въ Киприановский монастиръ, за гдѣто и заминахъ, заедно съ тѣхъ и гдѣто останахъ до половината на февруарий 1858 година. Тукъ найдохъ за потрѣбно да отида пакъ въ Одесса, да се видя на ново съ Българитѣ и да си поприказваме по нашитѣ работи.…

… На 20 мартъ дойдохъ отъ Одесса въ Кишеневъ. Тамъ ми се яви ненадѣйно Раковски, безъ паспортъ, пропустенъ отъ Болградъ прѣзъ границата Кубей. Причината на неговото дохождане въ Кишневъ бѣше тая, че турското правителство прѣдписало на Вугуриди непрѣменно да го залови и прѣпрати въ …

… . Като изслушахъ и се увѣрихъ въ това, отидохъ въ дома на губернатора, наедно съ Раковски, и като му разказахъ всичко подробно, помолихъ го да го снабди съ руски паспортъ, та да може да мине въ Одесса. Раковскому се даде потрѣбнийтъ паспортъ и той замина за …

… . Раковскому се даде потрѣбнийтъ паспортъ и той замина за Одесса, а азъ, отъ Киприановский монастиръ, се върнахъ въ подвѣдомственнийтъ ми Добровецкий монастиръ въ Молдава.…

… Съ настѫпванието на 1870 година, настѫпи и рѣшението на давножелаемий ни църковенъ въпросъ съ Цариградската патриаршия. Азъ отъ 1864 г. до тая дата, не можохъ да се разправя съ длъжницитѣ си, които държаха монастирскитѣ мушии подъ наемъ, но най-сѣтнѣ си казахъ: азъ за пари нѣма да умра въ Молдава, — събрахъ всичкитѣ синети и записки отъ длъжницитѣ ми, на около 14 хиляди австрийски дукати и ги хвърлихъ въ огъня. Слѣдъ това зарязахъ: и мушия, и продукти, и животни, и покѫщнина, и на 15 май, 1870 година, имайки руски паспортъ, заминахъ за Бессарабия, въ извѣстний Кипряновский монастиръ. И тукъ не ядохъ даромъ хлѣбъ, а помагахъ на инженеритѣ по мушиитѣ, по калъ и дъждъ, до послѣднитѣ числа на мѣсецъ октомврий. На първитѣ числа на ноемврий тръгнахъ за Одесса, да видя и насърдча…

Nathanail_Avtobiografia.xml