Охрид

… обществено-църковни и политико-революционни документи, останали слѣдъ изгарянето на разкошната му библиотека въ Охридъ прѣзъ 1882 г. — „Вземете ги, и ако искате да знаете нѣщо изъ моя животъ, четете ги,“ ни каза той.…

… Той умрѣ съ отворени очи, че не можа кракътъ му да стѫпи въ свободна Македония. Това бѣше неговото крайно желание: да отслужи послѣдня литургия въ черквата Св. Климентъ въ Охридъ . . . . и да склопи очи.…

… , Д. Цанковъ ми писа така: „Отче, защо не отсѫдишъ църковнийтъ въпросъ; ти си който първо извади този въпросъ на свѣтъ, а сега мълчишъ“ и пр. Това писмо държахъ до началото на турско-руската война и когато тръгнахъ отъ Охридъ, повиканъ въ …

… Това писмо изгорихъ, когато въ 1877 година, 10 Августъ, тръгвахъ отъ Охридъ за …

… Но коя е тази страна и кое е това мѣсто отъ любезното ни отечество, къмъ които отсега требува веке да е устремленъ слабыйтъ ми взоръ и слабытѣ ми силы? Тая страна е чудната отъ незапаметны вѣкове Македонія! — тая завѣтна стара Българія, която е драгоценна не токмо заради насъ Българе, но и заради всекого славянина; отъ която свѣтъ на ученіето и вѣрата Христова возсія, озари, просвѣти и съгрѣя всичкитѣ славянски сьрдца, — всичкитѣ славянски души. Кое е това мѣсто, което ми ся вручава отъ Васъ, Блаженнѣйшій Владико! въ особното ми сохраненіе, попеченіе и внимателность. каквото едно най драгоцѣнно сокровище? Това е оный чудный нѣкогашь и славный Охридъ и негова Богуспасаема Епархія! Това е то мѣсто, отъ гдѣто изникна оный знаменитыи предъкъ нашь — Іустиніанъ Великій, на когото цариградската царска корона блѣщеше, и коѭто украшаваше онъ съ своитѣ великы и мудры дѣла! Това мѣсто, отъ гдѣто Первосвященноначалницы на Българската Церковь въ продълженіе на дванадесеть векове отъ престола славы и величія цьрковнаго осеняваха Българскій народъ съ небесно благословеніе! Но за тая и послѣ тая дванадесеть-вѣкова негова слава и величіе что представляваше оно до сега, какъ не едно мрачно, обезславено, уничижено и жалостно состояніе, въ което немилостивата судбина го врына чрезъ желѣзната рука на пронырливото, лукавото, ехидническото и враждебното едновѣрно намъ грьчко духовенство и народъ? Е това мѣсто, отъ гдѣто нѣкогашь царскійтъ вѣнецъ на славныйтъ ни Симеона блистаеше съ свѣтлы и Богопросвѣщенны Григоріевцы, монаси Дукси и Храбровцы, Константиновцы и Іоановцы Екзарси Българскы, произшедши изъ повыше отъ три тысящи достойны ученицы на достойныйтъ си учитель святаго Климента Охридскаго! . . . . . .…

… Днесь наистинѫ вече са удовлетворява прахътъ на Юстиніана Великаго, който лежи въ тъзи тука славна Османска Столица. Този великъ мѫжь, рожба на градъ Охридъ, имаше велико благочестиво желаніе и го испълни, когато украси свойя народъ съ самостоятелна Цьрквѫ, за сѣдалище на коѭто опредѣли родственныя си градъ, и коѭто потвьрдихѫ вселенскы и помѣстни събори а времето ѭ освети, и цариградската патріархія до преди 105 години ѭ припознаваше и почиташе, до като най послѣ водима отъ корыстолюбива цѣль противъ строгото запрѣщеніе на св. каноны, лукаво ѭ усвои. Но ето за велико нейно посрамленіе и наказаніе, прѣдъ нейнытѣ очи и подъ носа и́ угасеныйтъ отъ неѭ свѣтилникъ — Прѣстолътъ на Св. Климента, ученикъ на святытѣ наши всеславянскы учители и просвѣтители Кирилла и Меѳодія, пакъ ся запалва въ Вашето лице и ще свѣти во вѣкы въ лицата на Вашитѣ прѣемници. А отъ дѣ ся зе тая искра за да ся запали този свѣтилникъ? — Отъ оная обытель, коѭто като че нарочно за това създадохѫ трима братья отъ рода на сѫщыя Юстиніана Великый а Българскытѣ царье съ надваряніе обезпечавахѫ съ богаты дарове. Реченната Зогравска обытель, Святителю, отъ като духово Ви отхрани, днесь като благовоннѫ жертвѫ вы дава на народа си въ замѣнѫ на онова съкровище, което тя пази въ себе си — праха на послѣднія Охридскый Патріархъ Арсенія, когото противницитѣ тамъ бѣха заточили безъ да знаятъ что правятъ съ това. Чудны сьвпаденія, дивны дѣлата на Божія Промысль! Да! това е точенъ признакъ, че Божіи Промисль ся грыжи за нашата правда, името на коѭто носи онзи блаженнопочившый и удовлетворенный днесь Византійскыя Императоръ — Българинътъ управда, прѣименованъ съ тождезначущата латинска дума …

… Ето и словото сказано отъ П. Р. Славейкова, при рѫкоположеніето ми за пьрвый Българскый Архіерей за Охридъ:…

… Цѣльта е постигнѫта! Желаніето е испълнено! Кое Бьлгарско сьрдце може да не затупа отъ радость? Кой Бьлгарскый сынъ може да не тържествува и да не ликува за великото това приобрѣтеніе? О, наша си вече ти за напрѣдъ, и вѣчно наша, — общенародна, всебългарска, бѫди древня Святыне народна, светый, славный, и пьрвопрѣстолный граде, който си прьвъ понесълъ свещенната хоругва на черковната наша независимость. Охридъ! на твоитѣ хрыдове е былъ въдрузень непоколебимыйтъ стълпъ на духовнѫтѫ нашѫ свободѫ! Въ невлаемытѣ струи на сребристото при тебе езеро, въ рѫцѣтѣ на мудри и искусны кормчіи е опытанъ най напрѣдъ корабътъ на управленіето на народнѫ Българскѫ черковѫ! На твоитѣ поля сѫ засѣяны най напрѣдъ златытѣ сѣмена на възникнѫлото и зрѣющето нынѣ народно наше Единство, жьртва на което приносишь ты днесь своитѣ святы привилегыи, скѫпоцѣннѫтѫ коронѫ на твоѭтѫ пьрвопрѣстолность.…

… Ный знаемъ и нѣма да забравимъ, че пьрвыйтъ виноградъ Христовъ между Българскытѣ и между всичкытѣ Славенскы селенія е былъ насаденъ въ плодородната почва около твоитѣ хрыдове, О, Охридъ свещенный! и пьрвонасажденната въ него лоза, лоза и благоплоднѣйша, Климентъ всеблаженный, лоза която е дала най добрытѣ отводы и отраслы за разсадъ въ новытѣ садове на Христовѫтѫ черковѫ между Българскыйтъ народъ, твойтъ светитель и покровитель, твое прозябеніе е, О, …

… свещенный! и пьрвонасажденната въ него лоза, лоза и благоплоднѣйша, Климентъ всеблаженный, лоза която е дала най добрытѣ отводы и отраслы за разсадъ въ новытѣ садове на Христовѫтѫ черковѫ между Българскыйтъ народъ, твойтъ светитель и покровитель, твое прозябеніе е, О, Охридъ! Хубавъ, добрѣ раскопанъ, добропрозябающъ и вѣчнозеленѣющъ ся, благолиствененъ и благогрязренъ е былъ пьрвонасаденыйтъ този въ народа ни…

… И запустѣ добреплодный-тъ виноградъ, угаснѫ славата народна на твоитѣ хрыдове о, Охридъ, както угасва слабъ вѣтрецъ разбиванъ о высотытѣ на хълмове, помрачѣ хвалата на народнытѣ твои свѣтила, великолѣпныйтъ храмъ на великыйтъ поборникъ на родното ни слово урони своето велелѣпіе предъ всичкый Българскый свѣтъ, името ти прѣстанѫ да ся чуе между синоветѣ на тристволното наше отечество, и за поруганіе твойтъ надменнъ противникъ, отъ …

… Пълна и прѣпълнена бѣ чашата на твоитѣ горести и униженіе, но испълни са и врѣмето на твоитѣ болѣсти и страданія и ты ся събуди отъ мрьтвешкый сънь на своето паденіе, повыка на братіята си, и тѣ ти ся обадихѫ, потьрси и намѣри ги, поиска помощьтѫ имъ и ето извличатъ тя отъ прѣспата и поставятъ тя пакъ на высотитѣ на твоитѣ хрыдове, О, Охридъ! Ти който бѣше прѣнебрѣгнѫтыйтъ отъ зидаритѣ камькъ на народното ни зданіе, намѣстяшь ся на мѣстото си пакъ въ главѫ на ѫгъла.…

… Нашій народъ, братіе, какъвто и да е, неможемъ да кажемъ че не е ималъ своитѣ великы людіе, ако и да е затъпкана тѣхната паметь отъ онѣзи които сѫ искали да затъпчатъ нашето като народъ сѫществованіе, но както свѣтлытѣ звѣзди на небето въ засѣдваніето имъ отъ облацытѣ не угасватъ, тъй и имената на великытѣ мѫжіе въ единъ народъ не угасватъ отъ умышленното потулваніе на тѣхнытѣ имена отъ непріятелитѣ на тозь народъ. Между малкото извѣстны еще у насъ велики мѫжіе отъ нашѫтѫ народность, не сумнѣнно едно отъ пьрвытѣ мѣста дьрѫи великыйтъ наистинѫ по заслугытѣ си къмъ народа, пьрвыйтъ народный нашь светитель, и патронъ на Охридъ и на Охридската Архіепископія, великыйтъ въистинѫ Іерархъ, Климентъ Архіепископъ Охридскый, дѣлата на когото сѫ тъй добрѣ извѣстны, вамъ нынѣ рѫкоположенный, светиетлю. Вы ся назначавате за митрополитъ и Архіепископъ въ еднѫ таквѫзи Епархіѭ, на коѭто пьрвыйтъ нашь народенъ светитель е послужилъ за утвьрденіе на Българската народность повече отъ всичкѫтѫ народнѫ военнѫ силѫ на бывшѫтѫ ни народнѫ дьржавѫ, на Епархія която основавана на трудоветѣ на реченныйтъ великъ светитель оставила е въ народнѫтѫ ни Исторія по голѣмъ и по хубавъ споменъ отъ колкото дѣлата на най славнытѣ излѣзли отъ нашій народъ завоеватели.…

… Благодарение енергичното съдѣйствие и застѫпничество отъ страна на русския посланникъ Генерала Игнатиева, всички тия прѣпятствия се отстраниха и азъ, въ втората половина на м. мартъ, сѫщата 1874 год. се снабдихъ съ берата за Охридъ, а Прѣосвещенний …

… Отъ тука вечь, подиръ малка почивка, съ всичкото народно множество, потегнахме направо къмъ градъ Битоля. Колкото повече се приближавахме къмъ градътъ, толкова повече се сгрупирваніе народътъ: и прѣдъ насъ, и позади насъ. На 1/2 часъ разстояние видѣхме, въ два реда, българското свещенство отъ градъ Битоля, отъ Охридъ, отъ Прилѣпъ, отъ Леринъ и отъ окрѫжающитѣ ги села, воглавѣ учителитѣ, учителкитѣ, ученицитѣ и ученичкитѣ, а сѫщо и войници, съ миссия да запазятъ порѣдъкътъ. Съ хилядници народъ изпълняше не само едно грамадно широко пространсто вънка отъ градътъ, но и въ градътъ всичкитѣ улици, прѣзъ които имаше да се пройде, бѣха задръстени отъ народъ. Като приближихме вечь до нареденото свещенство и до учителското тѣло, тамо ни чакаше единъ файтонъ, съ два коня, проводенъ отъ Битолский …

… , за да служа Божественна литургия, на другийтъ день въ самото село Цапари извършихъ въ църквата Божественна литургия. Като извършихъ обикновенното благословение и возложение рѫцѣтѣ, съ молитвословието, надъ немощнитѣ, излѣзнахме изъ църквата и си дойдохме на квартирата да си похапнемъ що далъ Господь и да си тръгнеме за къмъ Охридъ. Като си приказвахме съ Д. Робева, влѣзе неговото момче и ни извѣсти, че една жена е дошла да ѝ читамъ. Азъ казахъ на Димитра: „пакъ ще се тури господовийтъ яремъ, и излѣзнахъ къмь жената. Она, като ме видѣ, поклони се и ми каза: попрости ме, святий старче, азъ не можахъ да се удостоя да ми прочитате въ църква, излѣзнахъ да видя въ дома гоститѣ си, защото съмъ сама и нѣмамъ другиго кой да ми помогне. Святий старъ, съмь оная жена, която лани донесоха въ черга двамина въ църква, като мрътва, схваната отъ 4 години врѣме, и вие като ме благословихте и ми прочитахте, щомъ излѣзнахъ, станахъ на ноги, и здрава си отидохъ у дома. Сега вистина съмь здрава, но желая пакъ да ме благословишъ и да ми прочиташъ“. Като се извърши и това, седнахме на обѣдъ съ казанийтъ по-горѣ Димитрий Робева.…

… На другиятъ день по пладне тръгнахме къмъ Охридъ по пѫтьтъ, който иде прѣзъ мѣстностьта називаема Завой. Не далеко отъ Рѣсенъ влѣзохме въ село Янковецъ, въ което се отбихме въ селската църква да се помолимъ Богу и тръгнахме.…

… Като начнахме да слизаме отъ вишиата на Завоя въ охридската равнина, на разстояние колкото единъ часъ отъ градътъ, се показаха хилядници и хилядници народъ отъ Охридъ и отъ околнитѣ села, съ свещенството, учителитѣ, учителкитѣ, ученицитѣ и ученичкитѣ които, като се приближихме, ни срѣтнаха както подобава и посрѣдъ тържественни пѣсни пѣяни отъ учителитѣ и ученицитѣ, влѣзнахме въ градътъ и пройдохме прѣзъ него, обсипувани на сѣкѫдѣ съ цвѣтя, до опрѣдѣленийтъ мегданлъкъ, гдѣто слѣдъ привѣтственнитѣ рѣчи на покойний …

… Посрѣщането на митрополита Натанаила въ Охридъ прѣдставлявало нечувано до тогава народно тържество. 30 000 души народъ билъ скокналъ да посрѣщне наслѣдника на Арсения. Граждани и селяни били се слѣли въ едно. И турцитѣ съчувствували на това народно тържество, и тѣ били напуснали работитѣ, затворили училищата и излѣзли да посрѣщатъ. Който ималъ конь, отишълъ 3—4 часа надалече, а най-голѣмото множество било единъ часъ далече отъ града. Духовенството отъ града и отъ всички села било разположено по пѫтя кѫдѣ Сушица. Всички облѣчени въ най-хубавитѣ одежди и между тѣхъ черковнитѣ знамена и кръстове. До тѣхъ ученицитѣ и ученичкитѣ, облѣчени само въ бѣло и прѣпасани прѣзъ рамената кръстомъ съ червени и зелени ленти. Тѣ, разположени на два реда, държали въ рѫцѣтѣ си китки цвѣтя. Навалицата нѣмала край. Слѣдъ обѣдъ кѫдѣ деветь часа по турски се показалъ дѣдо Натанаилъ, възседналъ на бѣлъ конь и обиколенъ съ стотини хора конници. Билъ привѣтствуванъ тамъ отъ една ученичка съ добрѣ дошелъ, която му поднесла и хубавъ букетъ, а ученицитѣ му изпѣли нарочно приготвената за случая отъ учителя …

… (Вж. Сбм., XIII, Е. Спространовъ: по възраждането въ градъ Охридъ; ср. в. „Вѣкъ,“ 1874 г., бр. 17; сѫщо Сбм. XI, …

… Така се учини моето прибитие въ Охридъ и взимание лично въ рѫцѣтѣ ми епархиалното управление.…

… Съ едно слово, бѣхъ като въ обсада отъ всички страни. Ако излизахъ по селата, за къмъ Битоля, грекоманитѣ въ Охридъ и въ окрѫжнитѣ села увѣряваха народа ми, че правителството ме е изпратило обратно въ …

… , ако ли пъкъ се нахождахъ въ градътъ Охридъ, — гръкоманитѣ увѣряваха въобще народа, че правителството ме дърѫи подъ арестъ и не ме допуска да ида по селата. При такива обстоятелства, азъ не намѣрвахъ друго срѣдство за да осуетявамъ гръкоманскитѣ лъжи, освѣнъ да тичамъ, отъ единий край на Епархията до другийтъ, и да увѣрявамъ простолюдието, че това сѫ гръчки лъжи, пущани нарочно отъ гръчкитѣ владици.…

… , че азъ бунтувамъ жителитѣ, не само отъ Охридската, но и отъ другитѣ околни Епархии, и че непрѣменно трѣбва да ме дигнатъ отъ Охридъ.…

… своето мнѣние въ моя полза. Именно съ словата: Такъвъ миренъ владика не е бивалъ другъ пѫть въ Охридъ. Онъ нито е замѣшанъ, нито се мѣша въ нѣкакви политически работи, е вѣренъ поданникъ на царството, со всички мирно живѣе и изпълнява християнскитѣ нужди. (Забѣлѣжвамъ, че азъ съ каймакаминътъ живѣехъ много дружелюбно, по арнаутското: беса-бесъ). И така, исканията Али-Саибъ-пашови се осуетиха и веднага слѣдъ смъртьта на умъртвенийтъ Султанъ …

Nathanail_Avtobiografia.xml

… или другадѣ. Павле не се задоволилъ само съ манастирското учение, а заминалъ кѫдѣ 1835 година да продължи образованието си въ Охридъ при Димитрия Миладиновъ. Билъ на доста напрѣднала възрасть, почти връстникъ на учителя си. Съученици му били Янаки и Анастасъ Стрѣзови. Тогава въ Охридското училище се прѣподавало на гръцки. Павле билъ дълбоко проникнатъ отъ духа на врѣмето. Това се види отъ слѣдното обстоятелство: щомъ стигнатъ въ …

… при Димитрия Миладиновъ. Билъ на доста напрѣднала възрасть, почти връстникъ на учителя си. Съученици му били Янаки и Анастасъ Стрѣзови. Тогава въ Охридското училище се прѣподавало на гръцки. Павле билъ дълбоко проникнатъ отъ духа на врѣмето. Това се види отъ слѣдното обстоятелство: щомъ стигнатъ въ Охридъ, станалъ интименъ съ учителя си и почналъ да учи другаритѣ си на славянското азбуке, но скоро го забравили, тъй като Павле не останалъ за дълго врѣме въ …

… , станалъ интименъ съ учителя си и почналъ да учи другаритѣ си на славянското азбуке, но скоро го забравили, тъй като Павле не останалъ за дълго врѣме въ Охридъ, само около една година. Съ Димитрия били въ интимни сношения до смърть. Аврамъ Станишевъ раз…

… правя, че Партений ходилъ, като се върналъ отъ Охридъ, или въ Призрѣнъ, или въ Босна, или пъкъ въ …

… , и прѣстоялъ тукъ една година. Миналъ прѣзъ Охридъ, срѣщналъ се съ кратковрѣменния си учитель Дим. Миладиновъ. По покана на Партения и послѣдниятъ заминалъ за …

… , Г. Пърличевъ отъ Охридъ и Р. Жинзифовъ. Най-ревностенъ и опорить ученивъ на тая школа е х. Партений. Това се вижда отъ обстоятелството, че макаръ съ образование духовно, той се занимава съ съставяне граматики, свещени истории и читанки на македонски говоръ и пише по списанията и вѣстницитѣ все на това нар чие, безъ да гледа на критикитѣ, правени отъ прѣдставителитѣ на другото течение, което по това врѣме бѣше вече взело надмощие. Какво можеше да направи самь Партений? Оставането на заденъ планъ въ книжовния български говоръ македонското нарѣчие, на което сѫ писали Кирилъ и Методий, които просвѣтиха съ христовата вѣра цѣлото славянство и създадоха славянска писменость, слабото още пробуждане на македонския българинъ отъ летаргията на робството и липсата на интелигенция и книжовници македонски, – всички тѣзи нѣща тровили душата на Партения. Усилията на х. Партения не можаха да се увѣнчаятъ съ успѣхъ. Той е прѣдвиждалъ това, та съ тѫга на душата склопилъ очи, уморенъ отъ грижи и неволи.…

L_Dimitrov-Knizovnata.xml