Скопие

… “ и отъ Скопие доведе учитель (даскалъ), за да се учатъ дѣца, както отъ сѫщото село, така и отъ околнитѣ села, на четмо, по църковнитѣ Богослужебни книги, рѫкописни и печатни, начинающъ отъ букваръ, съ „кръсте помагай“. На 6 Декемврий, 1826 година, се отвори училището и ме отведе татко ми въ селската църква „…

… Благовѣщение Прѣсв. Богородици, като църковно діаче и прислуга, ту въ Скопіе, въ Скопската тогава школа, въ врѣме на даскалуванието на Даскалъ …

… , поради нѣкои неудоволствия съ Вилаетскийтъ чорбаджия, извѣстниятъ х. Трайко Рѣкали. Тогава бѣше въ Скопіе като царь Амзи Паша, а х. Трайко — неговъ хазнатаринъ и съвѣтникъ. Слѣдъ Ананія дойде …

… Подиръ Гедеона являва се въ Скопие владиката …

… , като первенствующо между околнитѣ села. Неофитъ, споредъ тогавашнитѣ наредби, събираше владичнината си произволно и се показа не като добъръ пастиръ, а като най-врълъ зулумджия, защото земаше и отъ богатитѣ и отъ най-сиромаситѣ каквото и колкото си искаше. Селскитѣ чорбаджии и за него ходиха въ Скопіе, гдѣто се допитаха до Амзи Паша и до по-знаменититѣ бегове, но имъ се отговори отрицателно; тѣ си дойдоха безъ успѣхъ. Отъ село Неофитъ дойде въ казаниятъ монастиръ, когато и азъ бѣхъ вече тамъ диаче и слугувахъ на схванатиятъ отъ ревматизмъ старецъ Манасия. Този владика сѫщо се отнасяше варварски. Онъ, колкото калугери бѣха въ монастирьтъ, наедно и улогавиятъ Манасия, введе ги въ Църква и ги кълна, за да може да получи желаемото. Отъ монастирьтъ онъ отиде въ …

… , Протосингела и иконома на Архиерейскиятъ домъ. Попъ Димитрий, ако и да бѣше протосингелъ и Икономъ на владичкиятъ домъ и макарь да знаеше много добрѣ да говори и да чете по гръцки, но въ всичкиятъ си животъ, въ църква и вънка въ свѣщенодѣйствие, не употрѣбяваше гръцко четение или пѣение. Той бѣше чистъ отъ старитѣ българе българинъ, и бѣха увѣрени, че патриаршеството ще потвърди избиранието му. Надѣждитѣ останаха суетни, когато неочаквано въ Скопіе се яви владиката …

… , да начне да събира Владичнина, а отъ селото посѣти онъ и Монастирьтъ, придруженъ съ нѣкои отъ по-главнитѣ селски чорбаджии. Единъ день като обѣдваше съ чорбаджиитѣ, подобно на прѣдшественницитѣ си, Гавриилъ заговори за Монастирьтъ. Чорбаджиитѣ му отговориха: „Господине! Ние на Владицитѣ сме давали всичко споредъ какъ е било опрѣдѣлено, на тебе и ке прѣдадеме, но да ни се не мѣшишъ на монастирчето. Селото ни е работило на тия негови здания и нивитѣ и лозята негови работатъ се повише отъ селото. Ви казуваме, за това монастирче, четири владици въ 4 години се испѫдиха отъ Скопіе. Ако имате и вие това намѣрение да се закачите за монастиря, то ви казваме открито, сега отъ овдѣ да се качишъ на коня, па да отидешъ право въ …

… , азъ повтаряхъ въ Скопската школа по църковнитѣ книги, както и по-прѣди въ Монастирьтъ и изучавахъ практически ръкамъ (смѣтание). Въ 1833 година, есеньта татко ми съ други жители отъ селата и отъ Скопіе, отидоха съ владиката Скопски Гавриила, на поклонение въ …

… , не ми каза че е имало подобно наговаряне до тогазъ, до когато не настѫпи врѣмето за неговото изпълнение и азъ продължавахъ да изучавамъ въ Скопие послѣ святото евангелие, Молитвословъ съ Акатисти, канони и параклиси.…

… . Азъ слѣдувахъ въ школата въ Скопіе, отъ кадѣто се завърнахъ дома за Рождественитѣ Христови праздници, въ сѫщата 1834 година.…

… Слѣдъ отпразднувание Христовитѣ праздници, пакъ се вратихъ въ скопската школа. Като настѫпваше мѣсецъ Априлий 1835 година, ме извика татко ми отъ Скопие и ми каза да се приготвя за да ме отведе въ …

… не е далеко отъ Скопие и всѣки четвъртъкъ идатъ нашанци тамъ да купуватъ пшеница и брашно за да ги продаватъ въ …

… и всѣки четвъртъкъ идатъ нашанци тамъ да купуватъ пшеница и брашно за да ги продаватъ въ Скопие. Съ това баща ми искаше да укрие отъ майка ми истината. На 18 априлий татко ми и азъ тръгнахме за …

… На учителя Николай мѫчно бѣше да се занимава по славянски само съ едного мене. Онъ намисли да ме вчисли въ ученицитѣ, които се учеха по гръцки. Но понеже знаяхъ, че старецъ Манасия утъкмилъ се бѣше съ учителя да ме учи само по славянски, па и азъ, право да си кажа, не любяхъ гръцкото учение, може би отъ това, че по-прѣди когато се учехъ въ Скопие и се врьщахъ дома, чичо ми Стайко ми казваше всѣкоги: „…

… ; само въ Скопие Чорбаджийскитѣ синове учеха просто…

… На третиятъ день слѣдъ годявката увѣрихъ родителитѣ си, че отивамъ да изпратя само духовника си, а послѣ ще се върна. Азъ тръгнахъ наедно съ нихъ за Скопие въ недѣленъ пазаренъ день. Тукъ се простихъ съ родителитѣ си, при родителски слѣзи и при майчини сърдечни слова: „Дай ми, мое дѣте, да те поцѣлива майка йоще единъ путь, ахъ! мое сърце ми кажуе, що нѣма веке да те видьо“. Като се опростихъ съ нихъ, напѫтихъ се къмъ Велесъ, отъ гдѣто, наедно съ казаниятъ мой учитель …

… Най-послѣ, при самото излизание вечь отъ Скопие къмъ Велесъ, три пѫти запирахъ се на край града да размислямъ и да се питамъ самъ себе си отъ каква нужда оставямъ родителитѣ си въ всегдашна жалость, когато токмо отъ нищо не се нуждаяхъ, толкова повече че х. Трайко и други Скопски Чорбаджии ми прѣдлагаха 600 гроша годишна заплата, за да бѫда Скопски учитель; освѣнъ това за по-послѣ ми се казваше да стана и попъ въ село или въ градъ. Отвѣтътъ на вътрѣшното ми чувство и на съвѣстьта ми и тритѣ пѫти бѣше все еднакъвъ: „Ти си далъ обѣщание Богу, дълженъ си да го изпълнишъ“. Тогава и азъ обърнахъ се съ коня си къмъ …

… къмъ Велесъ, три пѫти запирахъ се на край града да размислямъ и да се питамъ самъ себе си отъ каква нужда оставямъ родителитѣ си въ всегдашна жалость, когато токмо отъ нищо не се нуждаяхъ, толкова повече че х. Трайко и други Скопски Чорбаджии ми прѣдлагаха 600 гроша годишна заплата, за да бѫда Скопски учитель; освѣнъ това за по-послѣ ми се казваше да стана и попъ въ село или въ градъ. Отвѣтътъ на вътрѣшното ми чувство и на съвѣстьта ми и тритѣ пѫти бѣше все еднакъвъ: „Ти си далъ обѣщание Богу, дълженъ си да го изпълнишъ“. Тогава и азъ обърнахъ се съ коня си къмъ Скопие и извикахъ: „И ти, …

… и извикахъ: „И ти, Скопие, прощавай на вѣкъ, защото отъ сега никой пѫть нѣма веке да ме видишъ, нито пъкъ и азъ ще те видя“. Така и стана: азъ до днешния день отъ тогава не можехъ да видя нито …

… , прощавай на вѣкъ, защото отъ сега никой пѫть нѣма веке да ме видишъ, нито пъкъ и азъ ще те видя“. Така и стана: азъ до днешния день отъ тогава не можехъ да видя нито Скопие, нито мѣсторождението си.…

… , незабавно се вратилъ дома, въ селото си, и като казалъ това на майка ми и чичовцитѣ ми, безъ да прѣнощува дори въ кѫщи, отишелъ въ Скопие и умолилъ е Амзи-паша да му даде прѣпорѫчително писмо до Солунский паша, за да му даде онъ помощъ да ме земе волею-неволею гдѣто и да съмь въ …

… , който дойде въ Скопіе въ 1832 лѣто, слѣдъ владиката Гедеона, когато и азъ бѣхъ диаче въ селскийтъ монастиръ. Азъ съ очитѣ си гледахъ когато онъ казваше на сиромаситѣ: “…

… , бившиятъ Сръбски Князъ за да воспита нѣколко българчета на свое иждивение. Моитѣ писма за наука се четеха въ Македония, въ градищата: Прилѣпъ, Велесъ, Скопие, и други. Бессарабскитѣ…

… , съ такъвъ за Скопие и ние начнахме да събираме за пѫть.…

… се отправи, по желѣзницата, за Скопие, заедно съ нарочно дошлитѣ отъ тамъ пратеници, а азъ останахъ нарочно въ Солунъ да празднувамъ, съ Българитѣ, Воскресение Христово. Найдохъ за нуждно незабавно, въ този сѫщийтъ день, да отида на конакътъ, при валията, и да му се прѣдставя съ Царскийтъ бератъ. Отъ тамъ потрѣбно бѣше да направя етикетнитѣ посѣщения, както на членоветѣ отъ мезлича, така и на по-знаменититѣ отъ турцитѣ. Ентусиазмътъ бѣше всеобщъ между Българетѣ, тѣ всички ликуваха отъ радость. Като се върнахъ отъ горнитѣ посѣщения, първенцитѣ български, съ църковно-училищнитѣ настоятели, ми прѣдложиха да служа Божественна литургия на самийтъ день на святото Христово Воскресение, ала като не бѣше вьзможно да стане това, то както въ петъкъ и сѫбота, така и на самото Христово Воскресение, що се трѣбоваше, споредъ устава на православната църква, извършихъ всичко соборно, во всѣцѣло Архиерейско облѣкло, въ което стояхъ на архиерейския тронъ и на Божественната служба. Слѣдъ Божественната литургия отъ тронътъ прилично и назидателно поучение къмъ народа, споредъ обстоятелствата, отправихъ.…

Nathanail_Avtobiografia.xml