| Заглавие | Случаи | Контекст |
|---|---|---|
| Заглавие | Случаи | Контекст |
| Sultanic order regarding the ownership of Yovanitsa district, 01-03.03.18 | 1 |
…
Kostantiniye
… |
| Sultanic order regarding ownership rights over Yovanitsa, 01-03.03.23 | 1 |
…
Kostantiniye
… |
| Sultanic order regarding ownership rights over Yovanitsa, 01-03.03.21 | 1 |
…
Kostantiniye
… |
| Sultanic order regarding ownership rights over Yovanitsa, 01-03.03.24 | 1 |
…
Kostantiniye
… |
| Sultanic order regarding ownership rights over Yovanitsa, 01-03.03.22 | 1 |
…
Kostantiniye
… |
| Sultanic order regarding ownership rights over Yovanitsa, 01-03.03.27 | 1 |
…
Kostantiniye
… |
| Жизнеописание Митрополита Охридо-Пловдивскаго Натанаила (Автобиографични бележки) | 61 |
… Това нѣщо толкова угорчи не само афоресанитѣ, но и всичкитѣ жители на селото, щото тѣ
се натовариха безъ друго да изпъдятъ владиката отъ Епархията, съ содѣйствието на х.
Трайка и на Амзи Паша. Начнато и свършено. Владиката Генадий бѣше смѣненъ и си отиде,
споредъ заповѣдьта отъ Цариградъ.… … . Ако имате и вие това
намѣрение да се закачите за монастиря, то ви казваме открито, сега отъ овдѣ да се
качишъ на коня, па да отидешъ право въ Стамболъ, отъ кѫдѣ сте дошли.“ На това
владиката отговори: „3найте, и я сумъ бугаринъ, моя майка е бугарка, я сакамъ сосъ
васъ да живимъ“… … Въ Цариградъ пристигнахме на гемия около 15 ноемврия и тамо доволно врѣме се
забавихме до гдѣто ни се дадатъ паспорти отъ Руското Посолство, така щото прѣзъ
Сливенъ и Сливенский балканъ едважъ стигнахме въ Русщукъ два дни прѣди Рождество
Христово — 22-ий день на мѣсецъ Декемврий.… … , въ своето мѣсторождение, гдѣто се състави
богатата училищна библиотека; църковнитѣ книги и утвари, слѣдъ Кримската война, се
прѣнесоха въ Цариградъ, въ Руското посолство, отъ гдѣто се раздаваха на Българскитѣ
църкви, по прѣпорѫка на Епископа … … , подъ надзоръ на тайната
Николаевска полиция, изпроводихме нашиятъ князь на параходъ за Цариградъ, облѣнъ въ
сълзи, въздишки и произношения: „… … тегдила, що търпятъ отъ своитѣ поработители. Подиръ нѣколко дни чемаданътъ, съ
всичкитѣ книги и писма, азъ му ги изпроводихъ, като ги прѣдадохъ въ Цариградъ на
Призрѣнеца … … И така, Ковачевичь мой като ме нахрани съ думитѣ: “все учинето“, го попитахъ: Сега
какво е вашето намѣрение? Мое намѣрение, каза ми, е да идемъ въ Одессу кодъ
прѣосвещеннаго Инокентия, а отъ онде у Букурещъ да се видю съ Господара Милоша
Обреновича, а изъ Букурещъ — у Цариградъ. На това азъ добавихъ „Моето мнѣние е, въ
… … като се повидите съ прѣосвещеннаго Инокентия, отъ тамо да си отидете право въ
монастиря, отъ гдѣто сте тръгнали за въ Россія, и да покажете на братството ви що сте
свършили въ Россия, а послѣ да слѣзнете въ Цариградъ.… … се видѣлъ съ прѣосвященнаго Инокентия, който му подарилъ едно
пълно архиерейско църковно облачение и се отправилъ въ Букурещъ, къмъ княза Милоша, а
отъ тамъ въ Цариградъ,… … само съ начинающий ся тогава иерархически нашъ съ Цариградската Патриаршия вопросъ.
Въ Петерсбургъ обѣщано му биде да му содѣйствува Императорското правителство да
стане, при Българската въ Цариградъ църква, владика. Императорский статсекретарь
Графъ Блудовъ, чрѣзъ Императорското Цариградско посолство, дори посъвѣтова
Цариградскитѣ Българе да поискатъ Ковачевича за такъвъ, а отъ друга страна, съ
нѣколко подарки отъ страна на посолството, убѣди се патриаршията да соизволи, и
Ковачевичъ се рѫкоположи за архиерей, (ако се не лѫжа) съ титулъ:
… … , въ 1851 или 1852 година. Но въ 1854 година, въ врѣме на
Севастополската война, избѣгна изъ Цариградъ и прѣзъ Триестъ отиде въ Россія, гдѣто
му се опрѣдѣли за мѣстожителство града Киевъ. Слѣдъ сключването на мира и повръщането
Милошево въ Сърбия на Княжеский Тронъ, Ковачевичъ си отиде въ Сърбия, гдѣто слѣдъ
нѣколко години, както казваха, умрѣлъ въ монастирътъ „Святаго Манасія“.… … Слѣдъ Ковачевича, въ началото на 1857 година, при Българската въ Цариградъ църква
бѣше владика … … , а отъ тамъ въ Цариградъ. На 9-ий
юния оставихъ С.-Петербургъ и търгнахъ за Варшава.… … , Петковичь — прѣзъ Венеция и Гръчко (Атина), а Цанковъ — по
Дунава, съ типография, че да се събереме въ Цариградъ, гдѣто да отвориме типография и
да издаваме, за пръвъ пѫть, вѣстникъ “Матица Българска“ и годишний календарь. Въ Вѣна
азъ се срѣщнахъ, между другитѣ знаменитости, съ … … , стареца на
извѣстнийтъ Стефанъ Ковачевичъ, който бѣше въ Цариградъ, при Българската църква,
владика, въ 1853 год.… … , го изпроводихъ на
парахода да посѣти тогава съживявающий се Загребъ и прѣзъ Венеция, да отиде въ Гръчко
(Атина), каквото се каза по горѣ, за да види и разузнае що говорятъ и мислятъ
Гърцитѣ, въобще за Българитѣ, слѣдъ което да се срѣщнеме въ Цариградъ. Азъ пъкъ
тръгнахъ по Дунавъ за Влашко, за да се опозная лично съ Българетѣ и да изпълня нѣкои
поручения отъ Петерсбургский Азиятски Департаментъ. На 14-ий ав-… … църковна
утварь и други нѣща, пристигнахъ въ Цариградъ, въ това сѫщото врѣме, когато
извънрѣдниятъ руски посланикъ … … да се
върне въ Цариградъ. За да се не усѣти за какво е дошелъ, дадохме му да продаде въ
Солунъ конетѣ, които нѣкои поклонници отъ Влашко бѣха подарили, и съ тия пари да си
отиде. Онъ, на 20 юлия, пакъ дойде въ монастирътъ все съ сѫщата миссия, но се найде
потрѣбно, пакъ тайно отъ братството, да размѣнимъ мисли само въ присѫтствието на
игумена и прѣстарѣлаго, опитнаго, столѣтнаго старца … … . Като
взехме подъ внимание забавностьта на русситѣ въ Влашко и бързото европейско
приготовление за помощь на Турция, то рѣшихме, че всѣкое начинание за въстание отъ
страна, въобще на българский народъ, ще бѫде пагубно и съсипателно. Въ това исто
врѣме получихъ азъ тайно, съ нарочний человѣкъ, писмо отъ Цариградскийтъ ми
кореспондентъ, че турското правителство тьрси Громодова по цѣлийтъ Цариградъ. По тая
причина като му дадохме потрѣбнитѣ совѣти и наставления, снабдихме го съ пѫтни
разноски и го убѣдихме да побърза и часъ по-скоро прѣзъ … … . По тая
причина като му дадохме потрѣбнитѣ совѣти и наставления, снабдихме го съ пѫтни
разноски и го убѣдихме да побърза и часъ по-скоро прѣзъ Цариградъ да отиде право въ
Влашко, гдѣто да съставятъ български чети, които наедно съ русситѣ да идатъ и да
дѣйствуватъ.… … Понеже боятъ между Россия и Турция се начна непримиримо вече, а обительта имаше
нужда да изпрати въ Молдова, въ Добровецкий Монастиръ извънреденъ свой строитель —
називаемъ екзархъ, по дѣлата на недвижимитѣ и движимитѣ монастирски имущества, то азъ
бѣхъ избранъ за такъвъ, като човѣкъ, който познава тия мѣста, особенно въ такива
смътни врѣмена. Азъ трѣбваше хубаво да обмисля прѣзъ кѫдѣ и какъ да стигна до
мънастиря, защото, поради войната, никакво пѫтешествие прѣзъ Цариградъ не се
пропущаше, а и Цариградското патриаршество не разрѣшаваше.… … ; срѣщнахъ се такожде и съ други
русофили. Цѣльта ми бѣше да узная какъ мисли Славянскийтъ народъ въ Австрия по
русско-турската война и по общото положение, въ което се намираше европейската
политика. Отъ всичкитѣ получихъ еднакъвъ отвѣтъ, а именно, че ако правителството
Австрийско открито обяви война противъ Россия, то всичкото славянско население ще
востане противъ правителството си. При това, още ме увѣриха, че има вечь готови до
100,000 души единомисленници за подобно дѣйствие — нѣщо, което и азъ още въ
параходътъ позабѣлѣжихъ въ разговоритѣ, които водихме съ нѣкои херцеговинци, които се
връщаха отъ Цариградъ.… … “Скажи болгарамъ пусть просятъ не архіепископа, а патриарха“. Като приститнахъ въ
Цариградъ, се установихъ на квартира близу до русското посолство, гдѣто всѣкога
квартируваха прѣходящитѣ русски чиновници. Тогава посланникъ бѣше князъ, сега
покойникъ, … … въ Цариградъ и … … Това като свършихъ въ Цариградъ, отправихъ се за своята … … Съ тази духовна степень се опростихъ съ монастирското братство и тръгнахъ. Щомъ
пристигнахъ въ Цариградъ, се явихъ лично на негово свиятейшество … … Въ това врѣме пристигна и Драганъ Цанковъ, отъ Виена, съ типография. Но сиромашкийтъ
Д. Цанковъ нѣмаше да заплати на парахода за прѣвоза на типографията, та трѣбаше да го
улесня и му дадохъ 12 полуимпериала, които ми изплати съ печатане прѣведеното отъ
мене „Житие на св. Димитрий Бесарабский,“ на когото цѣлокупнитѣ мощи почиватъ въ
Букурещъ, въ митрополитската църква, както казахъ и по-горѣ. Въ това врѣме въ
Цариградъ бѣше и … … Нека тука се обърна къмъ 1857 година, когато бѣхъ въ Цариградъ, на квартира срѣщу
руското посолство и отбѣлѣжа единъ фактъ, който ми направи тогава силно впечатление.
Понеже бѣха велики пости, азъ обѣдвахъ самъ на салончето, прѣзъ което минаваха и
другитѣ квартиранти отъ и за стаитѣ си. При мень доближиха единъ господинъ съ
съпругата си и, като се поклониха, пожелаха ми приятенъ апетитъ, слѣдъ което г-жата
продължи: — „А що, батюшка, у васъ постное? — „Да, судариня, постное, а у васъ на
святой Русси развѣ нѣтъ поста“, отговорихъ азъ. „Мы не греческаго вѣроисповѣданіе;
мой мужъ армянецъ — протестанскаго вѣроисповѣданіе“. — „Куда отправляетесь?“ —
запитахъ азъ. — „Мой мужь назначенъ консуломъ въ Бейрутѣ, а теперь здѣсь крутятъ
насъ, то въ Бейрутѣ говорятъ, то въ Варнѣ, и ми не знаемъ что дѣлать“.… … въ Кишеневъ. Тамъ ми се яви ненадѣйно Раковски, безъ
паспортъ, пропустенъ отъ Болградъ прѣзъ границата Кубей. Причината на неговото
дохождане въ Кишневъ бѣше тая, че турското правителство прѣдписало на Вугуриди
непрѣменно да го залови и прѣпрати въ Цариградъ. Като изслушахъ и се увѣрихъ въ това,
отидохъ въ дома на губернатора, наедно съ Раковски, и като му разказахъ всичко
подробно, помолихъ го да го снабди съ руски паспортъ, та да може да мине въ … … , повиканъ въ Цариградъ, изгорихъ
го. На това писмо му отговорихъ, чрѣзъ … … Помня, че като бѣха се развълнували Българитѣ въ Цариградъ по въпроса за приеманието
на унията, то нѣкои български първенци като се научили за дохожданието на
горѣказаниятъ … … , извѣстнийтъ
послѣ български въ Цариградъ банкеръ, да ми каже да не би да прѣгърна и азъ унията,
защото ще стана причина да повѣда по себе си, може би, всичкитѣ Българи. Тогава
тамамъ бѣхъ приготвилъ за … … Въ 1862 година, въ началото на Априлия, отидохъ по дѣла Монастирски въ Свята Гора и
въ послѣднята половина на сѫщиятъ мѣсецъ се върнахъ прѣзъ Цариградъ. Единъ день найде
ме покойний … … ), ме прати да ви намѣря и да ви кажа, че патриархътъ е
пратилъ Дерконскийтъ владика да донесе срѣщу васъ оплакване, че като сте прошли прѣзъ
Цариградъ, за Свята Гора, сте бунтували Българитѣ и сега, като сте дошли отъ Св.
Гора, Българитѣ пакъ начнали да се бунтуватъ противъ Патриаршията, вслѣдствие па
което Патриархътъ искалъ обяснение; затова, продължи Филаретовъ, Министрътъ ме прати
да ви кажа и да ви попитамъ какъвъ отвѣтъ да му се даде. На това казахъ Филаретову:
„Господинъ Министра нека отговори на Патриарха така: Нека онъ Патриархътъ, събере
Духовний Съборъ, въ който да участвуватъ пратеници и отъ Русска страна, и отъ
Българска, и нека ме сѫдатъ; ако съмь писалъ нѣщо или съмь говорилъ и говоря противъ
Апостолскитѣ, Съборнитѣ и Отцовскитѣ Канони и постановления, то азъ самъ ще се утопя
въ морето, а ако е право и канонически това, що съмь писалъ и що съмь говорилъ и
говоря на Българитѣ по Църковнийтъ имъ въпросъ, то Негово Святейшество нека изпълни
исканието на Българитѣ, та така да се въдвори въ Христовата Църква миръ и
согласие“.… … за Цариградъ.… … и заминуваше въ
Цариградъ, гдѣто наскоро тамъ биде затворенъ и отпратенъ на заточение въ
Диарбекиръ.… … воспитавающитѣ се въ Одесскитѣ училища българчета, а на 25 сѫщаго бѣхъ вечь въ
Цариградъ, посѣтихъ нашата свята Екзархия и прѣнощувахъ у прѣдсѣдателствующиятъ
тогава митрополита … … Съ настѫпването на 1871 година, когато ставаше българското въ Цариградъ собрание отъ
народни прѣдставители за устройство на българска Екзархия и избирание на Екзархъ,
получихъ едно писмо отъ … … Съ това и се свърши прѣписката. Азъ останѫхъ въ обительта си до 3-ий юний 1872.
Екзархический съвѣтъ, въ Цариградъ, обаче, ме бѣше записалъ въ каталогътъ на
кандидатитѣ за архиерейски чинъ. Когато азъ бѣхъ, по едно врѣме въ Солунъ, делегиранъ
отъ монастиря по работитѣ на монастирскитѣ метохи, русскитѣ избиратели бѣха пратили
писмо, съ общинский печатъ, на монастирский свещенний съборъ, въ което просѣха
браството Зографско да ми разрѣши да бѫдь нихенъ Архиерей; на това братството
отговорило, че ако е Богу угодно, то съ радосъ е готово да изпълни народната воля.
Друго подобно приглашение самъ азъ получихъ отъ Сливенский прѣдставитель въ Народното
Собрание … … На 20 число на сѫщийтъ мѣсецъ юлий, пристигнахъ въ Цариградъ и се прѣдставихъ въ
санъ архимандрита, на Екзархическото Началство, като нарѣчений вечь за Охридский
архиерейски прѣстолъ. Слѣдъ малко врѣме се явиха отъ Врачанската Енархия двама
първенци … … (опредѣлението), съ който Българскыйтъ народъ са
провъзгласява схизматическый, живущытѣ и пребывающи въ Цариградъ Българе, отъ
сѣко съсловіе и отъ сичкытѣ крайща на пространнѫтѫ столица, на купове на купове
са стичахѫ въ малкѫтѫ на Фенерь Българскѫ цьрквицѫ, която еще отъ прѣжнія день
бѣше като на единъ великъ праздникъ великолѣпно украсена отъ трудолюбивыйтъ
Багчеванскый Еснафъ, който състои изключително отъ Българы изъ Македоніѭ.… … , продължително и громко се отзоваваше надалечь. Слѣдъ една малка
почивка въ Метохътъ, дѣто се изрѣкохѫ разны привѣтствователны слова, Н. Блаженство,
както и всичкытѣ другы народны Архіереи възлѣзохѫ въ каляскытѣ си и прѣзъ Фенерь и
Бейоглу си отидохѫ на Орта-Кьой. Тъй са свьрши и този народенъ въ Цариградъ Праздникъ
и такъвъ бѣ отговорътъ отъ Цариградскытѣ Българи на Гръцкѫтѫ схызма.“ (Вж. в.
„Право“, бр. 29-ий, отъ 25-ий Септемр. 1872 г.)… … , когато още всичкитѣ пó-стари Екзархически архиереи бѣха въ
Цариградъ. Сега, обаче, тѣ бѣха се отправили за епархиитѣ си и бѣхме останали само
ние пó-младитѣ, които най-послѣ бидохме рѫкоположени и на които още бератитѣ не бѣха
врѫчени. По поводъ на това, ние бѣхме опълномощени отъ старитѣ синодални членове да
заемаме мѣстата имъ въ святий Синодъ. Во главѣ на останалитѣ бѣхъ азъ. Чомаковъ успѣ
да привлече на своя страна повечето отъ мирскитѣ членове на смѣсенийтъ Екзархически
совѣтъ и други нѣкои си почетни Цариградски българе и убѣди онъ Н. Блаженство Екзарха
… … Посрѣщането на дѣда Натанаила било цѣла демонстрация. То разтревожило цѣлата
екзархия на чело съ първия екзархъ Антима. Послѣдниятъ почналъ да мъмре А.
Спространова, проводенъ въ Цариградъ вчасъ слѣдъ пристигането на Натанаила по
въпроса за „Св. Климентъ“ и училищата. А. С. отговорилъ: „Ваше Блаженство!
Никой не е виновенъ тука. Възможно ли бѣше слѣдъ толкова жертви и усилия
народътъ да бѫде мъртавъ и равнодушенъ къмъ сполуката си? Цѣли сто години той
не е видѣлъ свой архипастирь, ето защо неможеше да се спре да не се радва и
весели.“… … и въ окрѫжнитѣ села увѣряваха народа ми, че
правителството ме е изпратило обратно въ Цариградъ, ако ли пъкъ се нахождахъ въ
градътъ … … ,
който писа на Високата Порта въ Цариградъ, че азъ бунтувамъ жителитѣ, не само отъ
Охридската, но и отъ другитѣ околни Епархии, и че непрѣменно трѣбва да ме дигнатъ отъ
… … За това Али-Саибъ-пашово доношение, Святата ни Екзархия получи отъ Султанското
Правителство тескере за моето отстранение отъ епархията ми. По поводъ на това
тескере, въ първата половина на мѣсецъ ноемврий, 1875 г., получихъ въ гр. Рѣсенъ,
гдѣто бѣхъ на обиколка въ Епархията, отъ Святата Екзархия едно конфиденциално писмо,
въ което Св. Синодъ ми пишеше да стана и да ида въ Цариградъ.… … Като получихъ такъва заповѣдь отъ Св. Екзархия, азъ, на мѣсто да тръгна за
Цариградъ, одързихъ се и отговорихъ на Негово Блаженство … … Благодарение на този мой отговоръ, Екзархическото началство издѣйствува щото
гражданското централно въ Цариградъ правителство да поиска отъ мѣстната власть да се
произвесе она за повѣдението ми. Мѣстната Охридска власть, безъ да зная азъ,
отпратила въ … … правителство да поиска отъ мѣстната власть да се
произвесе она за повѣдението ми. Мѣстната Охридска власть, безъ да зная азъ,
отпратила въ Цариградъ своето мнѣние въ моя полза. Именно съ словата: Такъвъ миренъ
владика не е бивалъ другъ пѫть въ … … Щомъ се провозгласи войната, азъ получихъ отъ Святата Екзархия, по правителственна
заповѣдь, телеграфъ, безъ друго и незабавно да стана и да тръгна за въ Цариградъ.
Това повикване ме турна въ голѣмо затруднение, какъ да постѫпя, щото да не дамъ
съмнѣние на народа, — а на турцитѣ и гръцитѣ — да интригуватъ — че азъ оставямъ за
всегда Епархията.… … За това нѣщо друго срѣдство не измислихъ, освѣнъ да увѣрявамъ, и християнското и
турското население, че виканъ съмь въ Цариградъ врѣменно, като за увѣрение на това
оставихъ всичко, архиереийски свещенни одежди и нѣща както и библиотеката,
корреспонденцията по церковното иерархическо дѣло, заедно съ всичката покѫщнина. Азъ
взехъ съ себе само най-потрѣбното денонощно облѣкло и нѣколко книги за четене. Азъ се
страхувахъ да не би по нѣкъкъвъ начинъ да стана причина щото турцитѣ да напакостятъ
на Охридскитѣ жители и въобще на християнското население, толкова повече че турцитѣ
ме смѣтаха за московецъ, а Битолскийтъ валия Али-Саибъ-паша явно говореше на турцитѣ:
„О Деспотъ хакикатъ московъ папазъ“, защото когато отивахъ при него, не се
навеждувахъ прѣдъ него да коленича и да зимамъ полата му (дрѣхата му) да я цѣлувамъ,
както направи, въ присѫтствието ми, другъ единъ отъ нашитѣ български владици.… … И така, като оставихъ всичко, що имахъ въ митрополията, слѣдъ напѫтственното
молебствие къмъ Бога и святаго Климента, на 10 августъ 1877 год., тръгнахъ за
Цариградъ. Като пристигнахъ въ … … . Като пристигнахъ въ Цариградъ, поставихъ се подъ надзоръ на Екзархическото
Началство.… … Въ Цариградъ азъ често посѣщавахъ кантората на … … Когато рускитѣ войски начнаха да се явяватъ и да се съсрѣдоточаватъ близу до
Цариградъ, на Санъ-Стефанското пространство, съ тѣхъ се явиха и нашитѣ народни
прѣдставители отъ страна на цѣлий български народъ: отъ България, Македония, Влашко и
отъ Бесарабия. Най послѣ, пристигна и главнокомандующийтъ, … … , като имъ
доказваше, че това е невъзможно. Подиръ него дойде моя редъ. Азъ се обърнахъ къмъ
събравшитѣ се и имъ казахъ: Понеже българското княжество, по всѣка вѣроятность, ще
бѫде васално подъ султановото сюзеренство, въ свои извѣстни граници, то ако нашата
Екзархия, наедно съ Негово Блаженство Екзарха, се дигне съвършенно отъ Цариградъ и
дойде въ княжеството, на постоянно тука, прѣбивание, азъ убѣдително съмь увѣренъ, че
султанскийтъ ферманъ за българската екзархия и за българскийтъ Екзархъ ще остане
черна, пуста буква, на бѣла книга. За Българитѣ въ Македония и въ одринско, съ
увѣренность казвамъ, това именно чака и цариградската патриаршия, и турското
правителство, наедно съ своя Султанъ. Да ми е позволено за да ви увѣря въ това съ
слѣдующето, за което и по прѣди, въ свое мѣсто, говорихъ.… … когато ще се нахожда Екзархията ни въ Цариградъ, или до единъ общъ политически
прѣвратъ въ турската, въ Европа, държава. Като излагамъ това, то азъ подтвърѫдавамъ
мнѣнието на … … , — да се върне Негово Блаженство
Екзархътъ въ Цариградъ, съ всичката архива, и отъ тамъ да се грижи за македонскитѣ и
одринскитѣ Българи, като царскийтъ ферманъ се тури въ дѣйствие, споредъ 10-тъ членъ.
И казвалъ съмь и пакъ казвамъ, продължихъ азъ: Никой Българинъ да се не лъже, че ще
може Екзархътъ, съ синодътъ си, да управлява отъ княжеството българскитѣ епархии въ
Македония и въ одринско и да имъ праща изъ княжеството български владици, до когато
тия области ще бѫдатъ въ непосрѣдственно турско владѣние. Това е моето мнѣние, при
което остамъ за винаги.… … Послѣ всички тия дѣйствия остана си църковното единство на народа ни запазено
споредъ съдържанието на фермана и при удобно врѣме цѣлокупна Екзархията трѣбваше да
се върне въ Цариградъ и отъ тукъ да дѣйствува въ Македония и одринско.… … и
неговитѣ четници, съ четитѣ си, между които имаше и отъ изпратенитѣ отъ мене изъ
Цариградъ: събрахъ ги всичкитѣ въ двора, при църквата Св. Мина, държахъ имъ
приличната за това нѣщо рѣчь, съ заключение, че азъ се рѣшавамъ да бѫда съ нихъ,
както и да имъ бѫда прѣдводитель и управитель, ако ме приематъ. Всички они единодушно
изявиха своето съгласие скрѣпено съ едногласното: … |
| Обществената и книжовна дѣйность на хаджи Партения Зографски | 27 |
… “,
гдѣто получилъ първоначалното си образование; тамъ събиралъ калугеритѣ и свещеницитѣ
отъ околнитѣ мѣста и бесѣдувалъ съ тѣхъ. Ясно е, какъвъ характеръ могли да иматъ
тѣзи бесѣди: подигане националнато съзнание за отхвърляне гръцкото духовно иго.
Патрияршията побързва да го повика въ Цариградъ и тамъ го назначава за учитель въ
духовното патриаршеско училище на островъ … … Истинската обществена и книжовна дѣйность на Партения започва отъ 1857 година. Отъ
тукъ насамъ имаме вече сигурни данни за неговия животъ, черпимъ ги изъ български
списания и вѣстници, които се издаваха тогава въ Цариградъ, който бѣше срѣдището на
борбата по черковния въпросъ. Бидейки учитель въ … … , той ималъ възможность да се
запознае съ водителитѣ на тая борба. Напуска учителството си, отказва се отъ
патрияршиата и става другарь на борцитѣ за черковна самостойность. Виждаме го прѣзъ
1857 и 1858 година като управитель на българското училище, и настоятель на
българската черква въ Цариградъ (Български книжици, 1858 г. 10 кн., ч II, стр.
19–21). Той е по това врѣме и единъ оть главнитѣ сътрудници на това списание. Все
тогава билъ рѫкоположенъ и назначенъ отъ патриаршията за български владика на
Поляно-Кукушката епархия. Въ … …
нѣмало стари и млади, както другадѣ, а всички еднакво мислѣли. За да се приготвятъ
способни учители за бѫднитѣ български училища по Македония, Димитри и Ксенофонтъ
проводили въ Русия младежи, между които и К. Станишева заедно съ Ксенофонта
(Материали за животоописанието на Бр. Х. Миладинови и пр.). Партений тогава билъ въ
Цариградъ и, както казахме по-горѣ, билъ въ сношение съ Димитрия и го улеснявалъ въ
задавката му: употрѣбилъ своето влияние за приемане на младежитѣ въ рускитѣ училища
и му изпратилъ отъ своитѣ книги: буквари и свещени истории, отъ които Димитрий
изпратиль и въ родния си градъ … … да
разучи въпроса и да съвѣтва кукушани да се върнатъ отново въ лоното на православната
черква. Загрижили се и водителитѣ наши въ Цариградъ, па и руситѣ се стреснали отъ
тоя фактъ. Слѣдъ дълги прѣговори съ патрияршията отъ българска страна и силни
настоявания отъ руска, като се увѣрила патрияршията, че злото може да вземе широки
размѣри, ако католицитѣ побързатъ да изпратятъ отъ своя страна българинъ владика,
най-послѣ отстѫпила и рѣшила да изпрати за такъвъ х. Партений. Рѫкополагатъ го въ
епископски санъ въ патрияршеската черква въ … … , па и руситѣ се стреснали отъ
тоя фактъ. Слѣдъ дълги прѣговори съ патрияршията отъ българска страна и силни
настоявания отъ руска, като се увѣрила патрияршията, че злото може да вземе широки
размѣри, ако католицитѣ побързатъ да изпратятъ отъ своя страна българинъ владика,
най-послѣ отстѫпила и рѣшила да изпрати за такъвъ х. Партений. Рѫкополагатъ го въ
епископски санъ въ патрияршеската черква въ Цариградъ, при стечение на много
българи, и пръзъ ноемврий 1859 г. заминалъ за … … . Рѣшено било да го заточатъ нѣйдѣ. Благодарение на
обстоятелството, че нѣкои негови съселяни, които имали сношение съ висшитѣ гръцки
крѫгове, обадили на х. Партения, какво рѣшила митрополията, да направи съ него, той
единъ день подиръ обѣдъ, пакъ съ помощьта на своитѣ съселяни, влѣзълъ въ единъ руски
параходъ, който веднага тръгвалъ за Цариградъ, и подъ руска защита стигналъ и
останалъ тамъ. Всички настоявания на патрияршията, да ѝ се прѣдаде Партений, били
напусто. По този случай въ Българската история отъ К. Иречека, стр. 660, като се
говори, че на 23 януари 1861 година гръцкиягъ патриярхъ Иоакимъ отлѫчилъ Илариона и
Авксентия и слѣдъ като се даватъ свѣдѣния за българскитѣ желания, се казва: „тогава
патриярхътъ сполучилъ чрѣзъ портата да заточи Илариона, Авксентия и Паисия (24
априлъ 1861 г.) въ Мала-Азия, а Партения Полянски спрѣли въ … … До 1869 година Партений останалъ въ Цариградъ; тукъ прѣстоялъ седемъ години, прѣзъ
което врѣме, сигурно и той, … … , изгубени хора, брате, нѣматъ хаберъ отъ нищо... стоятъ нѣкакси тъй с-убит дух, да
ги гледашъ и живи да ги оплачишъ, и на туй състояние са ги докарали гръцкитѣ по тия
страни деспоти и пр.“ Това плачевно положение въ тѣзи страни заставило борцитѣ въ
Цариградъ да се позагрижатъ; тѣ намиратъ за добрѣ да дѣйствуватъ прѣдъ патрияршията
да се изпрати Партений по тѣзи мѣста и да надуматъ послѣдния да приеме. Тежка е била
мисията на х. Партения, но веднажъ обреченъ да служи на вѣрата и на народа, не се
разколѣбалъ да отиде и въ мѣста, гдѣто трѣбвало просто на просто самопожертвуване.
Веднага, щомъ отишелъ въ … … стигна
извѣстниятъ по черковния въпросъ митрополитъ Партений, отъ устата на когото за пръвъ
пѫть населението почна да слуша славянското богослужение и проповѣдь на словото
божие на български езикъ. На втория или третия день, помня добрѣ, той посѣти
училището и прѣгледа, какви учебници имаме. Слѣдъ излизането му отъ училището, не се
мина много врѣме, и учительтъ ни Коце Григоровъ съ слугата отъ митрополията
домъкнаха книги, които ни се раздадоха, та при другитѣ учебници ни се придадоха още
св. история и славяноболгарска граматика отъ Архим. Партения. – Наскоро митрополитъ
Партений тръгна за Цариградъ и се спрѣ въ … … прѣтърпѣха измѣнение, като се изхвърли
славянското четене и се замѣни сь български езикъ и за първъ пѫть се сформируваха
класове и пр. Около 1872 г. се повдигнаха оплаквания и противъ него за нѣкакви си
незакони дѣйствия, особенно по паричната часть. И той, както и неговитѣ
прѣдшественици, обичаше паритѣ, но и измежду общинаритѣ-чорбаджии имаше таквизъ,
които не по-малко ги обичаха. Това бѣше главната причина, която прѣдизвика
тунеядцитѣ двама трима чорбаджии да раздухатъ негодуванието и измежду останалитѣ
общинари. За разслѣдване недоразумвнията идва сегашниятъ екзархъ Иосифъ като
екзархийски пратеникъ, а слѣдъ него митрополититѣ Григори, Доситей, Мелети и
Иларионъ. Най-послѣ митрополитъ Партений се повика въ Цариградъ, гдѣто и почина, а
вмѣсто него се изпроводи въ … … Прѣзъ 1869 година било нуждно, Партений да отиде въ Цариградъ, но било прѣзъ зимата,
та той не отговорилъ въ положителенъ смисълъ, тъй като по това врѣме билъ и боленъ.
Натоварили отъ … … , но било прѣзъ зимата,
та той не отговорилъ въ положителенъ смисълъ, тъй като по това врѣме билъ и боленъ.
Натоварили отъ Цариградъ Д. Цанковъ, който тогава билъ моавининъ въ … … страна, да склони Партения да замине за Цариградъ;
съ голѣми усилия Цанковъ изпълнилъ задължението си и заедно потеглили отъ … … въ в.
„Турція“, брой 11, 3 априлъ 1869 г., слѣдъ като се опровергаватъ официялно отъ
общината безосновнитѣ и измислени обвинения по адресъ на Партения, публикувани въ
други български вѣстници въ Цариградъ, казва се: „Н. В. Прѣосвященство рѫкополага
священньщци отъ наша та епархія по краина нужда на лишеніе“. Отъ … … също: блѣскаво посрѣщнали Партения, толкова повече, че се случилъ тукъ на
св. Кириль и Мегодий, въ който день дошло: благоприятно извѣстие отъ Цариградъ за
хода на борбата. Партений отслужилъ служба, държалъ съотвѣтна рячь, а слѣдъ
литургията народътъ съ владиката отишли въ училището, гдѣто: направили водосвѣтъ;
тукъ държалъ втора рѣчь. Тържеството било неописуемо. Народътъ цѣлъ день се веселилъ
кѫдѣ „… … , безъ да отиде въ
Цариградъ, навѣрно защото нѣмало: нужда вече отъ неговото отиване тамъ, или пъкъ по
причина на разстроеното му здраве. -- Необходимо е да се прибави тукъ, че въ в. Право,
брой 14, год 5, стр. 55, намираме едно официялно опровержение отъ светия Архиерейски
български съборъ и съвѣтъ на обвиненията, хвърляни върху него, че му се изпращали
много пари. Тамъ се дава подробна смѣтка за полученитѣ до тогава пари. На първо
мѣсто въ тая смѣтка стои перо на х. Партений, именно: „Н. В. Прѣосвященство:
Партеніи Нишавски лири 100“. Споредъ свѣдѣния отъ роднини на Партения, той е
изпращалъ нѣколко пѫти пари на борцитѣ въ … … , навѣрно защото нѣмало: нужда вече отъ неговото отиване тамъ, или пъкъ по
причина на разстроеното му здраве. -- Необходимо е да се прибави тукъ, че въ в. Право,
брой 14, год 5, стр. 55, намираме едно официялно опровержение отъ светия Архиерейски
български съборъ и съвѣтъ на обвиненията, хвърляни върху него, че му се изпращали
много пари. Тамъ се дава подробна смѣтка за полученитѣ до тогава пари. На първо
мѣсто въ тая смѣтка стои перо на х. Партений, именно: „Н. В. Прѣосвященство:
Партеніи Нишавски лири 100“. Споредъ свѣдѣния отъ роднини на Партения, той е
изпращалъ нѣколко пѫти пари на борцитѣ въ Цариградъ, и отъ … … имъ е изпратилъ не
по-малко отъ 400 л.т. Тѣзи факти привеждаме, за да се види, че Партений помагалъ и
материляно на дѣлото и че упрѣци за злоупотрѣба на пари се хвърляли и върху
българския съборъ въ Цариградъ. Освѣнъ това Партений поддържалъ и бѣдни ученици:
нѣколцина отъ родното мѣсто и нѣколцина отъ … … Прѣзъ 1872 година отъ Цариградъ извѣстяватъ, че на Богоявление окончателно сѫ скѫсани
всѣкакви връзки съ патрияршията и че българскиятъ синодъ врѣменно ще води независимо
отъ патрияршията духовнитѣ дѣла на признатата вече Българска екзархия. На това
увѣдомление ето какъ отговаря Партений въ Цариградъ:… … Знаемъ вече, че прѣзъ сѫщата година, именно 1872, Партений билъ смяненъ съ Евстатия и
заминалъ за Цариградъ. Споредъ свѣдѣния отъ роднини на х. Партения, той се поминалъ
прѣзъ 1875 година, 7 февруари. Обаче, споредъ Иречека, (Бълг. ист, с. 688), умрѣлъ
въ 1876, а споредъ П. П. Карапетровъ (Сбирка отъ статии, с. 85) пръзъ 1874.
Погребали го въ черквата „Св. Стефанъ“, макаръ и нѣкои да настоявали да се погребе
въ новото мѣсто, подарено отъ властьта, за български гробища. Не е билъ въ добри
отношения съ сегашния екзархъ, когото само въ прѣдсмъртния часъ позволилъ да го
навѣсти. Огорченъ билъ много Партений и не споменвалъ въ службитѣ името на екзарха,
а на синода. Обаче лесно е човѣкъ да се догади. Той е билъ едничъкъ отъ Ма… … да разучи оплакванията на пиротчани противъ Партения.
Екзархътъ – тогава архимандритъ, – за да угоди на пиротчани, излѣзълъ еднажъ съ
нѣкои по-първи хора въ лозята на веселба. Това възмутило отъ дънь душа Партения,
като постѫпка несъобразна съ духовния санъ и която компромитира духовното звание.
Слѣдъ това вече не го приелъ въ митрополията.Веднага слѣдъ завърщането на
архимандрита въ Цариградъ, Партений бива отзованъ отъ … … и вече не се върналъ
тамъ, а сложилъ кости въ Цариградъ. Не можахме да узнаемъ, нѣма ли запазени одежди,
или други вещи оть него въ екзархията, макаръ и съ писмо да се обърнахме къмъ Н. Бл.
Евзарха. Споредъ разказитв на роднини на Партения той ималъ и завѣщание, но го
скѫсалъ нѣколко дена прѣди смъртьта поради това, че се билъ отчаялъ отъ несъгласията
между водителитѣ на борбата. Между другитѣ пера въ завѣщанието имато едно отъ 40,000
рубли за бѫднитв български училища въ … … Слѣдъ прѣдисловието на 6 стр. отъ книгата иде пълното заглавие на житието, което е:
„житіе и исповеданіе и за некои чꙋдеса повѣствованіе иже во святихъ отца нашего
Климента Архіепископа болгарскаго, сочинено отъ святѣйшаго и славнѣйшаго Ѳеофилакта
Архіепископа пьрвыя Юстиніаный всея Болгари и Майстора Константинополскихъ
риторовъ“. Сетнѣ се почва самиятъ текстъ и се продължава по-нататъкь въ кн. 2, ч. I,
стр. 43–50; кн. 3, стр. 69–74; кн. 4, стр. 107–110; кн. 7. стр. 193–194; кн. 9, стр.
1–6 (ч. II); кн. 10, стр. 35–39 (ч. II.). Оть първата книга виждаме, че наистина
Партений прѣвежда това житие, защото се казва така: „превежда се отъ А. П. 3.
(Архимандритъ Партений Зографски), Управитель-отъ на Болгарско-то училище и
Настоятель-отъ на Болгарската цьрковь въ Цариградъ“. Въ първата книга на сѫщото
списание намираме и статията му – „Мисли за Болгарскій-отъ язикъ“ (стр. 35–42). И въ
тази статия, както и въ статията му въ „Цариградски вѣстникъ“, се изказва мнѣние да
се взематъ въ внимание всички български нарѣчия, когато се създава писменъ български
езикъ. Различава главно двѣ български нарѣчія: 1) това, което се говори въ Тракия и
Мизия и 2) това въ Маведония. Слѣдъ това посочва нѣколко точки, кавъвъ да бѫде
правописъть. Ще приведа единъ отъкѫсъ отъ тая статия, за да се види неговиять
погледъ вьрху македонския говоръ: „Първо-то отъ нихъ векье е семъ известно, защо се,
что се писало досега на нашъ іозикъ, се на него се писало, а на друго-то ни жи: по
тая причина, что возраждане-то на наша-та писменность се почна осгора на долу. Овая
е причина-та, что не толко инострани-те славянисти, но и исти-те наши учени, что не
принадлежатъ на Македонското наречіе, немаетъ за него никакво основателно и
определено понятіе. За да изведеме на светь Македонско-то наречіе со си-те негови
общи и местни идотизми, до колко е то намь возможно, міе имаме намереніе да
составиме на него граматика въ паралель со друго-то; но понеже тоа наше намерение
можетъ мало да се позабавитъ, міе сега излагаме кратко главни-те негови особености
относително конъ друго-то наречіе“.... По-нататъкъ той изказва желание, македонското
на… … „Кратка славянска Граматика“. Ето какво намираме писано за тая граматика, въ кн. 23,
ч. Ш, стр. 499, год. II на „Книжици“: „Издаде се наскоро отъ тогдабившаго
Архимандрита Зографскаго и учителя въ училище-то на Българскѫ-тѫ Църква въ
Цариградъ, нынѣ же Епископа Полянского Г-на Партенія“. Пакъ тамъ има и рецензия отъ
Г. Крьстьевичь отъ която виждаме, че граматиката има форматъ in 12-о и освѣнъ
прѣдговора, съдържа: 1. Часть първа – словопроизведеніе, 2. Часть втора --
словосъчиненіе, 3. Часть трета – правописаніе, 4. Часть четвърта – словоудареніе.
Рецензентътъ намира граматиката доста добрѣ раздѣлена и скроена, но може да служи
само за първоначални училища, а не за по-горни, тъй като била лишена отъ всѣкакво
теоретично обяснение на правилата и била кратка. Той остава да покажатъ други
недостатъцитѣ, като припомня, че авторътъ написалъ граматиката безъ никакво
приготовление и само отъ ревность да удовлетвори на̀бързо една нужда на училищата.
Не одобрява обаче правописа и … … „Кратка Священа Исторія на Ветхо-и-Новозаветна-та Цьрковь, преведена оть Архимандритъ
Парѳенія Зографскый, in 16-о, обр. 108, Цариградъ – Галата. У книгопечатницата на Д.
Цанковъ и Б. Марковъ, 1857 г.“ Успѣхъ да се сдобия съ единъ екземпларъ отъ тая рѣдка
книга. Интересна е тя пакъ главно откъмъ езика, въ основата на който се вижда
матерното нарѣчие на автора. За да се запознаятъ читателитѣ донѣгдѣ съ тоя езикъ на
Парѳения, привеждамъ тукъ единъ откѫслекъ отъ началото на книгата:… … „Началное Обученіе за дѣца-та, напечатано отъ Архимандрита Парѳенія Зографскаго, in
8-o, обр. 38. Истата, печатница. 1858 г.“ („Българ. Книжици“, ч. III,
септемврийската книга. 1858 г., стр. 5 на Книжовния дневникъ). На тази книга, има
рецензия отъ редакцията на „Книжици“, безъ подписъ на автора. Ще приведемъ нѣкои
откѫси отъ тая рецензия, за да има читателятъ по-ясна прѣдстава за нея. „Много
врѣмя, казва рецензентътъ, българскы-ти учени мысляхѫ, че камыкь стѫпка на перо-то
имъ е правописаніе-то, та безъ да го знае човѣкъ не може да напише книга: днесь пакь
е излѣзло полазица, всякой да пише книгѫ за цѣлый народъ по свое-то мѣстно нарѣчіе;
нѣкои отиватъ и по далечь като искатъ да наложѫтъ какъ по-право тѣхно-то нарѣчіе
товаръ на вси-ти Българи“. За примѣръ привежда надслова на горѣспоменатата книга на
Партения съ добавка: „написана на Българско -Македонско нарѣчіе, една размѣса отъ
български и сърбски“. Макаръ и рецензентътъ да търси извинение отъ Партения съ
цѣлуване на рѫцѣ и да го подканя „да не прѣстава да затича за народното просвѣщеніе
на българитѣ“, рецензията не е обективна, а доста закачлива и жлъчна. Лесно се
обяснява, защо сѫ рецензиитѣ върху книгитѣ на Партения остри: не се харесвало на
тогавашнитѣ книжовници въ Цариградъ, които били изключително изъ Тракия и Мизия, да
се застѫпи и македонското нарѣчие въ книжовния езикь, който се създавалъ тогава,
едно, защото не го познавали и го считали нѣщо като смѣсица отъ сръбско и българско
нарѣчие, и друго, да не се създаде течение въ македонската срѣда отъ учени за
прокарване и … |