Молебни канони към св. Богорица и към св. Георги от 1807 г., Зогр. 339

Общо наименование: Молебни канони. Конкретно наименование: Молебни канони към св. Богородица и към св. Георги. Страна: Гърция. Място: Света гора, Атон. Хранилище: Зографска Света обител. Сигнатура: Зогр. 339. Каталог: 339.
Плътна, леко грапава. Няма; 42 ff. 193 x 140 mm 155 x 110 mm (текст)
Фолиация: Буквена до л. 39; след това последните три листа са с погрешно написани букви на номeрацията.
Ръкописът е силно зацапан в долните и страничните полета от дълга употреба.
112Tекст в двойноконтурни рамки
Черно за текста и червено за заглавията, инициалите и указанията.

На л. 1r, 18v, 35v, 37r, в началата на отделните дялове, лентовидни заставки с черно и червено мастило, подражания на печатни образци. На л. 18v орнаментиран инициал в квадратна рамка; концовки с черно и червено мастило на л. 18r, 35r, 36v, 42r.

Tвърд картон, облечен в черна хартия; кожени гръб и ъгли.

Акакий йеромонах
Кирилица. Полуустав, късен

Правопис: Църковнославянски

Молебни канони за св. Богородица и св. Георги
4. (37r–42v) . Молитва похвала към св. Богородица с послеслов за нейната помощ при смъртта на човека. Източник: На л. 41v‒42 r е поместен послеслов, че тази „похвала“ към Богородица е напечатана в книгата „Ново небе“ като чудо седмо и е част от разказа за явяването на св. Богородица пред Тома архиепископ Кантуарийски..
Приписки
  • (18r) . Нечетлива нова приписка с молив в горното поле.
  • (36v) . С червенослов: Лѣ́то 1807.
  • (42r) . С писмо, наподобяващо гръцки курсив: Ака́кїй Іеромонах писах.
  • (42v) . Началото на тропара Ιδού, ο Νυμφίος έρχεται ‒ на гръцки, но изписан с кирилски полуустав: И҆ дꙋ ѡ҆ нимфı́осъ ерхетѣ е҆нъ тѡ̀ ме́сѡ ти́съ никто́съ, кѐ мака́риосъ ѻ҆ дꙋ́лосъ, ѡ҆нъ е҆ври́си григорꙋ́̀нда, а҆на̀ѯиосъ де па́линъ.
1807.

Дигитално копие в Зографската електронна научноизследователска библиотека. Софийски университет, Библиотека „Филологии“.