Молебни канони към св. Богородица и към св. Георги от 1890 г., Зогр. 361

Общо наименование: Молебни канони. Конкретно наименование: Молебни канони към св. Богородица и към св. Георги. Страна: Гърция. Място: Света гора, Атон. Хранилище: Зографска Света обител. Сигнатура: Зогр. 361. Каталог: 361.
Гладка и твърда Неидентифицирани; І + 30 ff. 200 x 125 mm 125 x 90 mm (текст)
Добро. Празни, но рамкирани листове: 25–30
115Текст в рамка (145 х 95 мм), от горната и външната страна с двоен контур; на л. 28–30 ‒ недовършени рамки.
Черно за основния текст, оранжево за заглавията, инициалите и указанията; малиновочервено мастило на л. 25v.

Основно изработена с черно и оранжево. На л. 1r ‒ лентовидна заставка, разделена на „клетки“, с кръст в средната и геометрични орнаменти в двете странични полета; фонът около кръста е в бледосиньо. На л. 2r ‒ подобна заставка със символа на Св. Троица; в полето над заставката е оформен тънък ластар на бледосин фон. Лентовидната заставка на л. 13r е много подобна на първата. На л. 24r заставката е тънък ластар с кръст над него; на л. 25r тясната, лентовидна заставка е оформена като зиг-заг с кръст в средата. На л. 1r, 2r и 13r големите двойноконтурни инициали в рамка подражават на печатни образци; първият е върху орнаментиран фон, вторият – върху светлосин фон с растителен мотив; инициалът на л. 13r е без допълнителна украса. Концовките на л. 1r, 12v, 23v, 24r, 25r са оформени като ластар, декоративни черти, една композиция само с черно мастило, представяща ваза с букет цветя и композиция от геометрични мотиви. Надтекстовите заглавия са украсени с малки розети от двете страни.

Тънък твърд картон, облечен с кафява кожа; форзаци от червен плат. Орнаментика със златен отпечатък. Върху лявата корица ‒ тънък растителен бордюр, а в центъра на полето ‒ кръст с виещо се около него стъбло. Върху дясната корица бордюрът е същият, но щемпелът в средата е растителен мотив от цветя.

Един основен книжовник. На л. 25v е започнала да пише друга ръка с по-необработен почерк.

Анонимен
Кирилица. Полуустав

Правопис: Църковнославянски

5. (25v) . Покаен канон за св. Богородица. Само началото, недописан
Бележки на книжовника:
  • (1r) . Оформен като заглавна страница, информираща, че ръкописът е писан при игумена Йосиф през 1890 г.: Во слав́ꙋ ст҃ы́ѧ, е҆диносꙋ́щныѧ, животворѧ́щїѧ Трⷪ͡цы, ѻ҆ц҃а̀, и҆ Сн҃а, и҆ ст҃а́гѡ Дх҃а: При Всечетнѣ́мъ (!) ѻ҆тцѣ̀ на́шемъ Iгꙋ́менѣ Iѡ҆сїфѣ; и҆ при преподо́бнѣмъ ѻ҆ц҃ѣ Сїмеѡ́нѣ Тыпика́рѣ: на писа́сѧ сїѧ кни́жка съ кано́ни на ст҃а Бг҃оро́дица и҆ на ст҃а́гѡ великомч҃нка Геѡ́ргїа въ Зѡгра́фска ѻ҆би́тель въ лѣ́то ѿ сотворе́нїе мї́ра ҂зтчи. въ лѣ́то ѿ Хрⷭ͡та ҂аѿч.
  • (1r, извън рамката, долу) . Добавено: ѿ ле́ва страна.
1890.

Дигитално копие в Зографската електронна научноизследователска библиотека. Софийски университет, Библиотека „Филологии“.