[ 35 ]

Мисли
за
болгарскїй-отъ ѧзикъ.

И дрꙋгїй потъ сме кажале, пакъ сега кажꙋваме, що за да можетъ да се составитъ еденъ общїй писменнїй ѧзикъ пьрво е потребно да излезатъ на ѧве си-те местни наречїѧ и идїотизми на ѧзикъ-отъ ни, върхꙋ кои-то общїй-от ѧзикъ иматъ да се зиздатъ: догде не се направитъ тоа нещо, никой не можетъ и неиматъ право да сꙋдитъ и да редитъ за общїй писменнїй ѧзикъ, основꙋваещи се на едно толко, кое и да е оно, наречїе; и секое подобно сꙋденъе и реденъе, како не полно, тъа е сꙋетно и безплодно.

Нашїй-отъ ѧзикъ, како що е познато, се дѣлитъ на две главни наречиїѧ, отъ кои-то едно-то се говоритъ во Болгарїѧ и Тракїѧ, а пакъ дрꙋго-то во Македонїѧ. Пьрво-то отъ нихъ векъе е семъ известно; защо се что се писало до сега на нашъ їозикъ се на него се писало, а на дрꙋго-то ни гри: по таѧ причина, что возрожденїе-то на наша-та писменностъ се почна осгора на долꙋ. Оваѧ е причина-та, что не толку иностранни-те сла-‐
[ 36 ]
вѧнисти, но и исти-те наши ученни, что не принадлежат на Македонско-то наречїе, немаетъ за него никакво основателно и определенно понѧтїе. За да изведеме на светъ Македонско-то наречїе со сите негови общи и местни идїотизми, до колко е то намъ возможно, мїе имаме намеренїе да составиме на него грамматика въ параллелъ со дрꙋго-то; но понеже тоа наше намеренїе можетъ мало да се позабавитъ, мїе сега излагаме кратко главни-те негови особности относително кон друго-то наречїе¹ .

Македонско-то наречїе не толко не трѣбетъ и не можетъ да бидетъ исключенно от общїй-отъ писменнїй ѧзикъ, но добро тьа беше ако оно сѧ прїимаше за главна негова основа; по таѧ причина что оно е по пълнозвꙋчно, по плавно и по стройно, и въ много отношенїѧ по пълно и по богато. Представители на тоа наречїе се югозападни-те страни на Македонїѧ.

Пьрвата и най големата разлика, што сꙋществꙋватъ по медьꙋ две-те наречїѧ, состоитъ, споредъ наше-то мненїе, въ различното имъ произносꙋвање или словоударенїе: Така Македонско-то наречїе обикновено любитъ да ударатъ въ начало на слова-та, а напротивъ дрꙋго-то на конецъ, таке что въ пьрвото наречїе вїе никой пѫтъ не можете да сретките слово съ ударенїе на последнїй-отъ слогъ, кога напротивъ тоа последното въ повекье-то слова ударатъ на окончанїе-то. Овде Македонско-то наречїе се сблизꙋват со Сьрбско-то.

[ 37 ]

Освень тоа въ Македонското наречїе находиме уште следꙋющи-те особенности:

1) Оно не тьрпитъ следующи-те шипѧщи бꙋкви Ж и Ш предъ Д и Т, и въ таковъ слꙋчай последни-те или се умѧгчаваетъ или сохранꙋваетъ твьрдо-то свое произношенїе.

2) Буквата А секога иматъ пълно и ѧсно произношенїе, а не, како въ дрꙋго-то наречїе, отривисто и полꙋгласно.

3) Е и О ни въ каковъ слꙋчай не си изменꙋваетъ своето произношенїе, како в дрꙋго-то наречїе, пьрва-та на И а дрꙋгата на У.

4) Ъ и Ь сочꙋвале свое-то полꙋгласїе тамъ, где и во дрꙋго-то наречїе, и толко въ едно поднаречїе се превратиле въ полногласна О, како: Корстъ, Цорковь, Ворвь, полнъ, Вертъ, Торга и проч. на место: Кьрстъ, Цьрковь, Въртъ и проч.

5. Ѣ секога, безъ исключенїе, се произноситъ како чисто Е, и никога не звꙋчит како Ѧ, како що ставатъ въ другото наречїе. Ако да не беше тоа разногласїе въ произношенїето оваѧ бꙋква можеше совьршенно да се изметнетъ отъ новоболгарска-та писменность. Сега на пьрвъ потъ мїе ѧ оставаме на страна, до где видиме и разсꙋдиме по добре за нейзина-та сꙋдба.

6. Х или со сем се оставатъ како на примеръ: ода, убаво, оро, арно, пишеа, одеа или одее, стоеа и пр, на место хода, хꙋбаво, ходеха, стоеха и пр. или се произносит како ф: пишефъ, читавъ, прафъ, фала, фьрлѧ на место: пишехъ, прахъ, хвала и пр. или наконец како в: уво, бълва и пр. наместо ухо, бълха. Правила за тоа тьа се изложатъ во грамматика-та.

7. Членови-те отъ местоимениѧ-та овъ и онъ, за които некога подробно бехме писале и пакъ имаме да пишиме за [ 38 ]
да опровьргнеме некои ложни мненїѧ, що сꙋштествꙋваетъ за нихъ.

8. Склоненїѧ-та на собствени-те имѧни поуцелеле въ Македонско-то наречїе, отколи въ дрꙋгото, како имаме да видиме въ грамматика-та.

9. Средни-те иминѧ, що кончаваетъ на ле и ре и сите умалителни въ множественно число кончаваетъ на инѧ, а не на ета, како: поле полинѧ, море моринѧ, момче момчинѧ, книже книжинѧ.

10. Третьо-то единственно лице въ настоѧще-то време въ изѧвително наклоненїе сохранꙋватъ старото окончанїе тъ.

11. Третьо-то множественно лице на тоа исто време иматъ различно, споредъ видъ-отъ на глаголъ-отъ и поднаречїе-то, окончанїе, защото не е овде место да излагаме подробно правила за тоа нещо.

12. Македонско-то наречїе иматъ дѣепричастїе.

13. Рогатата бꙋква Ѫ в Македонско-то наречїе се произноситъ како чисто А, а въ некои места како О, напримеръ, рака, мака, лажа, каде, мажъ и пр. или рока, мока, потъ, ложа и пр. на место рѫка, мѫка, пѫтъ и пр. Толко во едно поднаречїе она е сохранила, и то толко во горепоменꙋти-те случаи, сиреч кога она е коренна буква. Оваѧ бꙋква и въ друго-то наречїе не е сохранена освень въ горепоменꙋтите случаи, сиречь въ тїе не много слова, где она се находитъ во среде. Следователно ако дьржиме мїе едно начало, сиречь да пишиме споредъ сегашно-то произношенїе, како что и требетъ да правиме, ако сакамъ да не падаме въ противоречїе и да не затрꙋдняваме правописанїе-то безъ секоѧ нꙋжда и полза, ѫ не требетъ да се употреблѧватъ освень въ горепоменꙋти-те слꙋчаи.

Така убо противоречатъ себе си, две начала принимаещи, [ 39 ]
тїе, что пишатъ винителнїи падежъ въ женски-те имена со ѫ, ибо ако подражающе на старина-та клаваетъ тїе ѫ во винителнїй падеж, безъ да го произносатъ, тога требетъ да постѫпатъ така точно и относително дрꙋги-те падежи: родителнїй-отъ и дателнїй-отъ, сиречь и нихъ да и пишатъ: прьвїй-отъ со ы а дрꙋгїй-отъ со ѣ, ибо они така кончавале въ старо време, и тога кѫде тьа стигнеме? тьа стигнеме тамо, що да прїимеме стари-те окончанїѧ на падежи-те. Ако имаетъ такво намеренїе тїе, что праватъ така тоа е дрꙋго нещо но въ таковъ слꙋчай требетъ тїе строго да се дьржатъ за тоа начало, а не да шаваетъ тамъ и самъ. Но можатъ да ни кажатъ, что тїе ѫ употреблѧваетъ во винителнїй падежъ и въ дрꙋги подобни слꙋчаи не за дрꙋго нещо, колко за тоа, що тамошна-та окончателна бꙋква, сиреч А, полꙋгласно се произноситъ; и понеже въ старо време въ подобни-те места стоѧла полугласна-та буква ѫ, за тоа сега мїе ѧ клаваме тамо. Но пакъ и въ таковъ слꙋчай се раждатъ противоречїе; ибо мїе знаеме, и по горе рекохме, что въ некои страни А немат ѧснїй и твьрдїй звуꙋкъ, а слабъ и полꙋгласенъ, особенно кога она е наконецъ. Следователно ако по таѧ причина вїе винителнїй-отъ падежъ пишите со ѫ, тога требетъ си-те падежи на единственно-то число въ женски-те иминѧ и на множественно число въ средний родъ да и пишите со ѫ; защо си-те тїе имаетъ совьршенно еднакво произношенїе без окончанїе-то, и в таковъ омислъ мие имаме толко еденъ падежъ. Но коѧ отъ две-те е по полезно да употребите А или Ѫ, очевидно что А, ибо нематъ за вашъ хатеръ сїй-отъ народъ да предчꙋватъ и да кьршитъ ѧзикъ-отъ си на ново полꙋгласно произнесꙋвање там, где онъ навикналъ да произноситъ полно и свободно; не ще станетъ онъ на секое, гдѣ мꙋ се сретитъ ва-‐
[ 40 ]
шето ѫ да се приготовлѧватъ и настроюватъ уста-та за да го произнесетъ правилно.

Тоа что казахме за ѫ можеме да кажеме и за ы. Понеже оваѧ бꙋква иматъ совьршенно еднакво произносꙋвање со и и николку не се отличꙋватъ от него нꙋжно е, споредъ нашето мненїе, да се изхвьрлитъ отъ новоболгарска-та писменность, како совьршенно негоднїй членъ. Въ таковъ слꙋчай етимологиѧ-та нищо немает да пострадатъ; ибо она ще се утвьрждаватъ на сегашно-то произношенїе. Нищо не казꙋваетъ тїе, што викаетъ, тьа, ако исхвьрлиме ы и дрꙋги подобни букви, ще возникнатъ голема неудобства въ словопроизводство-то ако некои докажат тоа нещо мїе сме готови да се уклониме отъ свое-то мненїе.

При ова кратко изложенїе присовокꙋпꙋваме неколко народни песни на Македонско-то наречїе, кои въ много отношенїѧ се любопитни.

1.

• Сълнце-то ми́ е на́ заодъ.
• Самови́ла е за́дъ гора.
• Ми́рче во́йвода пре́дъ не́ѧ.
• Бърза е́ конѧ во́деше,
• Цървен е́ ба́йракъ но́сеше,
• Ми́рче во́йвода го́воритъ:
• Самово́ло ле ма́йко ле,
• До́ста ти ко́нѧ по́водифъ;
• До́ста ти ба́йрак по́носифъ.
• А Само́вила го́воритъ:
• По́води Ми́рче по́води,
• И цървенъ ба́йрак по́носи
[ 41 ]

• До зеле́ни-не²  ли́вадье,
• до стꙋде́ви-не кла́денци.
• Та́мо се же́нитъ Ѧнкꙋла.
• Де́ветъ си се́стри ка́нило,
• Де́сета се́стра не ка́ни,
• Де́сета се́стра ко́прина.
• Ко́прина во́ двор се́деше,
• Грꙋ́мка си ке́рка че́шлаше,
• Грꙋ́мко ле ке́рко, Грꙋ́мко ле,
• Ко́га тьа о́диш ꙋ́ вꙋ́йка,
• У вꙋ́йка ке́рко на́ сва́дба,
• Да́ в' фа́тишъ оро на́околъ;
• Да́ и' пꙋ́щишъ са́йа³  до́ зе́ми,
• Да́ и' кре́нешъ⁴  пре́везъ о́тъ о́чи,
• Да и' до́гледатъ вꙋ́йко ти,
• Вꙋ́йко ти ке́рко Ѧнкула:
• От' е вꙋ́йко ти не́верен,
• Не́веренъ ке́рко бе́зъ ве́ра;
• Да̀ и' ми́ ти́ кре́нет сра́мота.
• Грꙋ́мка о́тите на́ сва́дба,
• Грꙋ́мка си ма́йка не́ по́чꙋ,
• Сѝ фа́ти о́ро на́околъ,
• Си пу́ши сайа до́ зе́ми,
• Си́ кре́на пре́везъ о́тъ о́чи.
• Ми ѧ́ до́гледа вꙋ́йко е,
• Вꙋ́йко е ле́то го́ворита:
• Сва́тиви бе́ли сва́тови,
[ 42 ]

• Не приполивите пꙋшки-те;
• Не презобавте кони-те;
• Невеста ни е во́ дворье.
• Грꙋ́мка си вꙋ́йка до́чула
• И люто ми прокъ́лнала,
• Офъ ле́ле Боже ми́лечек.
• За́роси ро́са кървава,
• И пого́рещи ка́менье,
• Потъпчи́те го вꙋ́йка ми,
• Вꙋ́йка ми Боже Ѧнкꙋла.
• Ка́ко ми Грꙋ́мка про́клна
• Пꙋ́ста се кле́тва фа́тила,
• За́роси ро́са кървава,
• И пого́рещи ка́менье,
• И потълкое вꙋ́йка е.

2.

• Що́ е вре́ва во по́ройна цьрковь,
• Али гърмитъ ил' се земѧ тре́сет?
• Ни ми гърмит ни се земѧ тресетъ
• Се ве́нчаватъ Милошъ со не́веста.
• Е пости́снал пьрсти со пьрстени,
• Та́ѧ мꙋ се немꙋ ми́лно мо́литъ,
• А Ми́лоше мо́е ми́ло добро
• Нести́скай ми пьрсти со пьрстени.

3.

• Похвалилъ се богатїй-отъ
• Ѧ сꙋ бо́гат и пре́богатъ,
• Тꙋкъ се на́шатъ и по́нашатъ
• Ка́ко ри́ба во глобина.
• Ка́ко о́рел во ви́шина
• Ка́ко о́вца съ рꙋдо ѧгне,
• Ка́ко лоза съ бе́ло гро́зье.