Поместеното издание от ръкопис Зогр. 107 (Зографски сборник) е образец за първата редакция на Житието от Евтимий Търновски. Основа за изданието служи ръкописът. Текстът е сверен и спрямо изданията на Йордан Иванов (Иванов 1931: 369–383, Иванов 1936: 59–73) и Калужняцки (Kałužniacki 1901: 5–26). Сегментацията следва изданията на Емил Калужняцки и Йордан Иванов като допълнително са въведени вътрешни раздели. Надредните букви се отбелязват с кръгли скоби – (). Страниците се указват, но редовете в ръкописа не се отразяват. Добавени са палеографски бележки.
Повече за светеца и текста вж. Томова, Елена. В: Слово-АСО. Свети Иван Рилски, Томова, Елена. Св. Иван Рилски. В: SesDiva. Превод: Пространно житие на св. Иван Рилски. Православие. Български православен каталог в Интернет на Климентина Иванова (Иванова 1986: 130–148). Описание на ръкописа.
93r
жи́тїе и҆ жи́знь прп(д)бнагѡ ѡ҆́ц҃а на́шего і҆ѡ҃ ри́лска(г). съпи́сано кирї1 є҆ѵ̈ѳѵ́мїемъ патрїа́рхѡ(м҄)трънѡвскыи(м҄)· бл(с҄)ви· ѡ(ч) 2
I.
1.
Въ лѣпотѫ̑ ꙋ҆́бо
ктѡ̑ на́мъ понѡ́сил бы ꙗ҆к(о҄) не тъчїѫ ѻ҆ дѡ́бры(х) лѣнѝвѣ имѧщимъ и҆
нерадивѣ3 , нѫ̏ и завидѧщи(м҄) е҆диноплеменꙿнꙑмъ дѡ́брыи(х)
причѧ́стїꙋ,
2. а҆ще млъчанїемъ бл҃женнагѡ і҆ѡ҆а́нна житїе прѣишли би́хомъ, и҆ не
въсѣцѣмъ тъща́нїемъ по възможномꙋ на́мъ напи́сано ꙗкожѐ начѧлноѡ҆́бразныи ѡ҆́бразъ
прѣ(д)лѡжили и҆́же дѡбрыѫ жела́ѫщимъ и҆ ревнꙋѫщимъ дѡбродѣтѣли, на на(с҄) и҆ си́це
прѣж(д)е и҆́ны(х) пѡ́лѕи въсхѡ́дѧщи·
3. ѻ҆би́лнѡ ꙋ҆бѡ подража́нїе и҆́мѧщꙋ. за е҆же
въ не́(м҄) въсѣхъ дѡбрѡдѣтѣле́и съче́танїа, н(е҄) малѫ же ѻ҆́баче мо́гѫще и҆́же на
не̋ възи́раѫщимъ прилѡ́жити пѡ́лѕѫ·
4. дѡвѡ́лнѡ бѡ̑ таковое бѫ́де(т) житїе не тъчїѫ
и҆́же съ мнѡ́ѕѣмъ трꙋдѡмъ по стѡ́памъ послѣдствꙋѫ́щимъ вели́кѡмꙋ ѻ҆нѡ́мꙋ, къ
подѡ́бнѣи възве́сти сла́вѣ прибли́жъщїих сѧ бв҃и, нѫ̏ и҆ и҆́же въ ма́лѣ ꙋ҅бѡ тѡгѡ̑
житїꙋ подражавши(х) дѡвѡ́ленъ прилѡ́жити ꙋ҆́спѣхъ.
5. Не тъчїѫ(ж҄) и҆ тѣ(м҄) и҆́ж(е҄)
про́стѡ въ слꙋсѣ бы́вшимъ, не непричѧ́стенъ пѡ́лѕы вина бѫ́де(т).
6. мо́же(т) бѡ̀ и҆
тъкмо слы́шимо своѫ̀ и҆ска́павь любѡ́вь въ слы́шѫщїихъ дш҃ахъ, и҆ па́мѧтїѫ хра́нимо
ꙗ҆ко(ж҄) нѣ́кое жѫ́лѡ бы́ти, и҆ по ма́лꙋ по(д)стрѣ́кати 93v
тѣхъ къ4 подра́(ж҄)нїꙋ· 7. Е҆́лма ꙋ҅бѡ ѡ҆́бѡимъ съповѣ́дꙋѫщимъ ꙗ҅вѣ ꙗ҆ко и҆ слы́шѫщїимъ прила́гает сѧ дш҃евнаа пи́ща, и҆ лѣчба̀ къ сп҃сенїоу таковое житїе ꙗ҆ви́т сѧ, и҆ б҃ъ е҆гѡ̀ ради просла́вит сѧ. 8. ра́внѫ ѻ҆́бѡимъ мнѧ̏ и҆мѣти по́трѣбѫ и҆ тъща́нїе. ѡ҆́вѣмъ ꙋ҅бѡ, е҆́же ни ма́лѡ чтѡ̑ ѻ҆ста́вити поле́зно. ѡ҆́вѣмже, неподѣлнѣ5 прохѡдит(и). паче жѐ си́мже и҆ ѻ҆нѣ́мъ къ подражанїꙋ тъщи́т(и) сѧ. 9. безмѣстнѣи́ше бѡ̀ бѫ́де(т) е҆́же ѻ҆ веще́стъвнѣи и҆ текѫщо́и пи́щи тѣле́снѣи въсегда̀ тво́рити на́мъ промышле́нїе ꙗ҆ко мнѡ́жаишее на́мъ вѡ́дѧщи тъща́нїе, па́че же и҆ вѧ́ще мѣ́ры тѫ̏ прїе́мати къ пи́щи поплъзаѫщим сѧ. ѻ҆ невеще́стъвнѣи же и҆ неи҆стъщимѣи и҆ дш҃ѫ по́лѕꙋѧщїи и҆ вынѫ̑ прѣбываѫщо́и, ни жѐ малѡ попече́нїе тво́рити. гладѐмъ бж(с)тьвнымъ своѫ̀ дш҃ѧ та́ѫщѫ прѣзи́раѫще· 10. Се̏ ꙋ҅же ѧ҆́же о҆ ѡ҆номъ по́вѣсти начѧ́лѡ на́мъ тво́рѧщимъ, самѫѫ призва́ти ꙋ҅бѡ бѫ́деⷮ ѻ҆ногѡ̀ блгⷣть, ѧ҆́же ѿ б҃а и҆́скръно тъ̏ прїѧ(т) ѻ҆би́лнѣ, ꙗ҆ко да не ѿ ненаꙋ҆че́нїа погрѣши́мъ и҆́скомое. рѫка́ма възнака̀ма ꙗ҆кожѐ гл҃ет сѧ сщ҃ен꙽ныимъ ка́саѫще сѧ, и҆ па́че дѡсто́инства ꙗ҅же ѻ҆ногѡ̀ повѣдꙋѫще, ꙗ҆ко да не мне́е слышателѧ ѻ҆тъщетимъ, лꙋчъшїи(х) по́лѕѫ ѻ҆ста́влъше. 11. а҆ще ꙋ҆́бо дѡ́лнимъ и҆ тлѣѫщимъ понѣ̀ и҆ ма́лѡ ꙋ҅момъ въни́мал бѝ бж(с҄)тьвнѣишїи съѝ мѫ́жъ, и҆ ѻ҆ нѣ́чъсѡмъ земнѣ́мь тво́рил бѝ попеченїе, въ скѡ́рѣ тѡгѡ̑ мимоте́щи хѡ́тѣхѡмъ па́мѧ(т), 94r
и забьвенїа ѿслати глѫбина́мъ6 · 12. Е҆́лма(ж҄) прѣ(д)ре(ч҃)нꙿнаа въсѣ дѡ́лꙋ ѡ҆ста́влъ гѡ́рнемꙋ въни́мааше ѻ҆́течъствꙋ свобѡдномꙋ и҆ безбѣдномꙋ и҆ твръдомꙋ7 . и въсѣцѣмъ ѻ҆́бразомъ тъща́ше сѧ ѻ҆́бщаагѡ пости́гнѫти ѡ҆́ц҃а и҆ съдѣ́телѣ, нѫ́ж(д)а и҆ на́мъ ꙗ҅же ѻ҆ не́мъ ѿчѧ́сти съповѣ́дати· 13. ꙗ҅же бѡ̀ и҆́же прѣж(д)е на(с҄) ѻ҆ не́мъ не хы́трѣ нѣ́како и҆ грѫбѣ съпи́сашѫ, сїа̀ мы̏ по лѣпотѣ̀ ꙗ҆кожѐ клю́чимо е҆стъ ꙋ҆сръдно съповѣ́дати потъща́хѡм сѧ. и҆́звѣстно вѣ́дѧще ꙗ҆ко ꙗ҆́же ѻ҆ ѡ҆́ц҃и по́вѣсть, ве(с҄)ли́ти ѻ҆бы́че ѡ҆ц҃елюбезны(х) дш҃ѧ, и҆ къ ревно́сти въздви́ѕати лꙋ́чъшо́и·
тѣхъ къ4 подра́(ж҄)нїꙋ· 7. Е҆́лма ꙋ҅бѡ ѡ҆́бѡимъ съповѣ́дꙋѫщимъ ꙗ҅вѣ ꙗ҆ко и҆ слы́шѫщїимъ прила́гает сѧ дш҃евнаа пи́ща, и҆ лѣчба̀ къ сп҃сенїоу таковое житїе ꙗ҆ви́т сѧ, и҆ б҃ъ е҆гѡ̀ ради просла́вит сѧ. 8. ра́внѫ ѻ҆́бѡимъ мнѧ̏ и҆мѣти по́трѣбѫ и҆ тъща́нїе. ѡ҆́вѣмъ ꙋ҅бѡ, е҆́же ни ма́лѡ чтѡ̑ ѻ҆ста́вити поле́зно. ѡ҆́вѣмже, неподѣлнѣ5 прохѡдит(и). паче жѐ си́мже и҆ ѻ҆нѣ́мъ къ подражанїꙋ тъщи́т(и) сѧ. 9. безмѣстнѣи́ше бѡ̀ бѫ́де(т) е҆́же ѻ҆ веще́стъвнѣи и҆ текѫщо́и пи́щи тѣле́снѣи въсегда̀ тво́рити на́мъ промышле́нїе ꙗ҆ко мнѡ́жаишее на́мъ вѡ́дѧщи тъща́нїе, па́че же и҆ вѧ́ще мѣ́ры тѫ̏ прїе́мати къ пи́щи поплъзаѫщим сѧ. ѻ҆ невеще́стъвнѣи же и҆ неи҆стъщимѣи и҆ дш҃ѫ по́лѕꙋѧщїи и҆ вынѫ̑ прѣбываѫщо́и, ни жѐ малѡ попече́нїе тво́рити. гладѐмъ бж(с)тьвнымъ своѫ̀ дш҃ѧ та́ѫщѫ прѣзи́раѫще· 10. Се̏ ꙋ҅же ѧ҆́же о҆ ѡ҆номъ по́вѣсти начѧ́лѡ на́мъ тво́рѧщимъ, самѫѫ призва́ти ꙋ҅бѡ бѫ́деⷮ ѻ҆ногѡ̀ блгⷣть, ѧ҆́же ѿ б҃а и҆́скръно тъ̏ прїѧ(т) ѻ҆би́лнѣ, ꙗ҆ко да не ѿ ненаꙋ҆че́нїа погрѣши́мъ и҆́скомое. рѫка́ма възнака̀ма ꙗ҆кожѐ гл҃ет сѧ сщ҃ен꙽ныимъ ка́саѫще сѧ, и҆ па́че дѡсто́инства ꙗ҅же ѻ҆ногѡ̀ повѣдꙋѫще, ꙗ҆ко да не мне́е слышателѧ ѻ҆тъщетимъ, лꙋчъшїи(х) по́лѕѫ ѻ҆ста́влъше. 11. а҆ще ꙋ҆́бо дѡ́лнимъ и҆ тлѣѫщимъ понѣ̀ и҆ ма́лѡ ꙋ҅момъ въни́мал бѝ бж(с҄)тьвнѣишїи съѝ мѫ́жъ, и҆ ѻ҆ нѣ́чъсѡмъ земнѣ́мь тво́рил бѝ попеченїе, въ скѡ́рѣ тѡгѡ̑ мимоте́щи хѡ́тѣхѡмъ па́мѧ(т), 94r
и забьвенїа ѿслати глѫбина́мъ6 · 12. Е҆́лма(ж҄) прѣ(д)ре(ч҃)нꙿнаа въсѣ дѡ́лꙋ ѡ҆ста́влъ гѡ́рнемꙋ въни́мааше ѻ҆́течъствꙋ свобѡдномꙋ и҆ безбѣдномꙋ и҆ твръдомꙋ7 . и въсѣцѣмъ ѻ҆́бразомъ тъща́ше сѧ ѻ҆́бщаагѡ пости́гнѫти ѡ҆́ц҃а и҆ съдѣ́телѣ, нѫ́ж(д)а и҆ на́мъ ꙗ҅же ѻ҆ не́мъ ѿчѧ́сти съповѣ́дати· 13. ꙗ҅же бѡ̀ и҆́же прѣж(д)е на(с҄) ѻ҆ не́мъ не хы́трѣ нѣ́како и҆ грѫбѣ съпи́сашѫ, сїа̀ мы̏ по лѣпотѣ̀ ꙗ҆кожѐ клю́чимо е҆стъ ꙋ҆сръдно съповѣ́дати потъща́хѡм сѧ. и҆́звѣстно вѣ́дѧще ꙗ҆ко ꙗ҆́же ѻ҆ ѡ҆́ц҃и по́вѣсть, ве(с҄)ли́ти ѻ҆бы́че ѡ҆ц҃елюбезны(х) дш҃ѧ, и҆ къ ревно́сти въздви́ѕати лꙋ́чъшо́и·
II.
1. Блаже́нагѡ ꙋ҅бѡ сегѡ̑ рѡди́телїе бл҃гочъ́стиви
по въсемꙋ бѣ́шѫ, блъгаре же рѡдѡ̀мъ. рѡжⷣе́нїе и҆ въспита́нїе ве́сь гл҃емѫ скри́нѡ,
въ прѣдѣлѣ(х) сѫ́ще срѣ́дечъскыхъ. 2. є҆́стъ же съ̏ срѣ́децъ въ прѣдѣлѣ(х)
є҆врѡпі́искыхъ є҆ди́нъ сѫ́щъ ѿ сла́вныхъ и҆ нарѡ́читы(х) градѡ̀въ.
3. въ то́и ꙋ҅бѡ
ве́си прѣбы́ваѫще. бл҃гѡчъ́стиви ꙋ҅бѡ сѫ́ще житїемъ, мл(с҄)тиви жѐ нра́вѡмъ. бы́шѫ
двѡи́мъ ѻ҆трѡ́чѧтѡмъ ѡ҆́ц҃и. ѿ ни(х) же е҆ди́нъ е҆́стъ чю́дныи съ̏ і҆ѡ҃а́ннъ.
4.
Въспи́танъ ꙋ҅бѡ бы́въ ѿ своихъ рѡдителѐи дѡбрѣ, и҆ бѣ̏ пови́нꙋѫ сѧ тѣмъ въ все́мъ,
и҆ длъжнѫ́ѫ въздаваѫ чъ́сть.
5. Врѣ́мени ꙋ҅бѡ не ма́лꙋ прѣше(д)шꙋ, и҆ рѡди́телемъ
е҆гѡ̀ ꙋме́ршемъ, тъ̏ бѣ̏ въ́ страсѣ гн҃и вынѫ̑. ѿ црк҃ве ника́коже ѿстѫ́паѫ,
послꙋ́шаѫ бж(с҄)тьвны(х) сло́весъ и҆ сщ҃енꙿнаа ꙋ҆ченїа, ꙗ҆кожѐ дрѣ́во насаж(д)енꙿно
прї истѡ́чникѡ(х) вѡдны(х). 6. Нѣцїи же зави́стїѫ ѻ҆дръжими лѣни́ви сѫ́ще на бл҃гѡе,
дѡ́садами и҆ ꙋ҆кѡри́знами тѡгѡ̀ ѻбла́‐
94v
гаахѫ, лицемѣ́рна нари́цаѫще и҆ непотрѣ́бна до конца мирскагѡ прѣбыва́нїа. 7. Въ си(х) ꙋ҅бѡ тѡ́мꙋ сѫ́щꙋ, ꙋ҆мы́сли съвѣтъ бл҃гъ, расто́чи сѫ́щаа тогѡ̑ въ рѫкы ꙋ҆бѡ́гы(х). ѿда(с҄) и҆ кесарѡ́ви ке́сареваа, ꙗ҆ко да без забавле́нїа бж҃їа бв҃и да́ти възмо́жетъ· 8. б҃ъ жѐ ре́кыи ѿ тъмы̑ свѣтꙋ въсїа́ти. ре́кыи а҆враа́мꙋ и҆нѡгда и҆зыдѝ ѿ землѧ твоѫ̀ и҆ ѿ рѡда твое҆гѡ̑ и҆ прїиди̑ въ землѧ̀ въ нѧ́же ти а҆́зъ пока́жѫ, ꙗ҆влѣ́е҆т сѧ и҆ семꙋ̀ по(д)бнѣ, ничи́мже мне́е ѻ҆нѣхъ гл҃ъ семꙋ̀ вѣща́ѫ, пока́завъ е҆мꙋ и҆ мѣ́сто и҆де́же тѡ́мꙋ бл҃гѡꙋ҆гѡдѝти възмо́же(т). 9. възбъ́нѫвь ꙋ҆бѡ ѿ съ́на и҆ расмо́тривь си́лѫ видѣнїа, распа́ли сѧ ꙗ҆ко(ж҄) є҆́лень къ и҆стѡ́чникѡмъ вѡдныимъ. въѡ҆́рѫжи сѧ на мы́слънагѡ гѡлїа́ѳа ꙗ҆коже дд҃ъ. прїѧ(т) по дре́внеи по́вѣсти ка́мени три̏, вѣрѫ гл҃ѧ и҆ наде́ждѫ и҆ любѡ́вь. ѻ҆блѣ́че сѧ въ брънѧ пра́вды. възла́гае(т) и҆ шлѣ́мъ сп҃сенїа бж(с҄)стъвны̑и по́крѡвъ. ѿе҆́мле(т) вла́сы съ страстмѝ и҆ похѡ́тми. 10. ше(д) въ мѡнасти́рь, и҆ ма́лѡ нѣ́кѡе та́мо врѣ́мѧ прѣбы́въ ради ѻ҆бъꙋ҆че́нїа, ѻ҆ста́влѣе(т) земнаа земны́мъ, и҆ пепелныимъ пръ́сть. и҆схѡ́ди(т) ми́ра и҆ мирѡдръ́жца ничъ́сѡ́же и҆́нѡ възе́мъ, ра́звѣ е҆ди́нѫ ѻ҆де́ждѫ кѡ́жанѫ, 11. прїиде въ пока́занꙿнѫѫ тѡ́мꙋ гѡрѫ̀. и҆ сътво́ръ ма́лѫ ѿ хвра́стїа кѡли́бѫ, бѣ̏ тоу̑ прѣбы́ваѫ поще́нїемъ и҆ бдѣ́нїемъ ꙋ҆дрѫчаваѫ тѣ́лѡ. се̏ ꙋ҆дали́х сѧ бѣ́гаѫ по́ѫ съ д(в҃)дѡ(м҄) въдвѡ́рих сѧ въ пꙋсты́ни. и҆ ча́а(х) б҃а сп҃саѫщагѡ мѧ ѿ малѡдш҃їа и҆ бꙋ́рѧ. въздѣ́ваѫ прѣ‐
95r
пѡ(д)бныѫ рѫкы без гнѣва и҆ съмѫще́нїа. ничтѡ́же въ сънѣдъ и҆́мы, ра́звѣ бы́лїе трѣвное е҆́же землѣ̀ ско́тѡмъ проѕѧ́бати ѻ҆бы́че, и҆ вѡдѫ ѧ҆́же нескѫ́дно и҆стѡ́чници и҆стѣ́каѫтъ, скѡ(т) бы(х) ꙋ҆ тебе въ́пїѫ а҆́зъ вынѫ̀ с тобѡ́ѫ· 12. ктѡ̑ ꙋ҆бѡ ска́зати възмо́жетъ тѡгѡ̑ ѧ҆́же тѡгда̀ тво́рѣше трꙋ́ды. ни бѡ̀ то̏ само̀е бы́лїе пꙋсты́нꙿное дѡ сы́тости прїи́мааше. нѫ̏ ма́лѡ ѕѣлѡ̑ и҆́ скѫдно, и҆ се̏ по захѡж(д)е́ни сл҃нчнѣмъ. и҆ вѡдѫ жѐ також(д)е, е҆́лико тъчїѫ вънѧ́трънѣа прохладити· 13. Слъзныи́ же пакы̀ тѡгѡ̑ исто́чникъ ктѡ̑ по(д)стоа́нїꙋ и҆звѣси́(т). въсенѡщнаа жѐ також(д)е стоа́нїа и кѡлѣнѡпрѣклѡненїа. 14. мнѡ́жицеѫ прѣѻ҆бразꙋѫще себѐ бѣ́си, прихѡ́ждаахѫ ѕвѣрѐи ра́зличны(х) ѻ҆́бразы, ꙋ҆страшити и҆ ѿгна́ти тѡгѡ̀ хѡ́тѧще. нѫ̏ дѡ́блыи непоколѣ́блемъ прѣбы́вааше тѣ́хъ къ́зньми. ꙗ҆кожѐ нѣ́кыи ка́менъ твр(д)ъ, въсѧ̀ прихѡ́дѧщѫѧ на́ нь влъ́ны разби́ваѫ и҆ ѿра́жаѫ. и҆ли̑ и҆́стин꙽нѣе ре́щи, ꙗ҆кожѐ а҆да́мантъ не ѧ(т) бы́вааше никаковѣмъ желѣ́зомъ·
94v
гаахѫ, лицемѣ́рна нари́цаѫще и҆ непотрѣ́бна до конца мирскагѡ прѣбыва́нїа. 7. Въ си(х) ꙋ҅бѡ тѡ́мꙋ сѫ́щꙋ, ꙋ҆мы́сли съвѣтъ бл҃гъ, расто́чи сѫ́щаа тогѡ̑ въ рѫкы ꙋ҆бѡ́гы(х). ѿда(с҄) и҆ кесарѡ́ви ке́сареваа, ꙗ҆ко да без забавле́нїа бж҃їа бв҃и да́ти възмо́жетъ· 8. б҃ъ жѐ ре́кыи ѿ тъмы̑ свѣтꙋ въсїа́ти. ре́кыи а҆враа́мꙋ и҆нѡгда и҆зыдѝ ѿ землѧ твоѫ̀ и҆ ѿ рѡда твое҆гѡ̑ и҆ прїиди̑ въ землѧ̀ въ нѧ́же ти а҆́зъ пока́жѫ, ꙗ҆влѣ́е҆т сѧ и҆ семꙋ̀ по(д)бнѣ, ничи́мже мне́е ѻ҆нѣхъ гл҃ъ семꙋ̀ вѣща́ѫ, пока́завъ е҆мꙋ и҆ мѣ́сто и҆де́же тѡ́мꙋ бл҃гѡꙋ҆гѡдѝти възмо́же(т). 9. възбъ́нѫвь ꙋ҆бѡ ѿ съ́на и҆ расмо́тривь си́лѫ видѣнїа, распа́ли сѧ ꙗ҆ко(ж҄) є҆́лень къ и҆стѡ́чникѡмъ вѡдныимъ. въѡ҆́рѫжи сѧ на мы́слънагѡ гѡлїа́ѳа ꙗ҆коже дд҃ъ. прїѧ(т) по дре́внеи по́вѣсти ка́мени три̏, вѣрѫ гл҃ѧ и҆ наде́ждѫ и҆ любѡ́вь. ѻ҆блѣ́че сѧ въ брънѧ пра́вды. възла́гае(т) и҆ шлѣ́мъ сп҃сенїа бж(с҄)стъвны̑и по́крѡвъ. ѿе҆́мле(т) вла́сы съ страстмѝ и҆ похѡ́тми. 10. ше(д) въ мѡнасти́рь, и҆ ма́лѡ нѣ́кѡе та́мо врѣ́мѧ прѣбы́въ ради ѻ҆бъꙋ҆че́нїа, ѻ҆ста́влѣе(т) земнаа земны́мъ, и҆ пепелныимъ пръ́сть. и҆схѡ́ди(т) ми́ра и҆ мирѡдръ́жца ничъ́сѡ́же и҆́нѡ възе́мъ, ра́звѣ е҆ди́нѫ ѻ҆де́ждѫ кѡ́жанѫ, 11. прїиде въ пока́занꙿнѫѫ тѡ́мꙋ гѡрѫ̀. и҆ сътво́ръ ма́лѫ ѿ хвра́стїа кѡли́бѫ, бѣ̏ тоу̑ прѣбы́ваѫ поще́нїемъ и҆ бдѣ́нїемъ ꙋ҆дрѫчаваѫ тѣ́лѡ. се̏ ꙋ҆дали́х сѧ бѣ́гаѫ по́ѫ съ д(в҃)дѡ(м҄) въдвѡ́рих сѧ въ пꙋсты́ни. и҆ ча́а(х) б҃а сп҃саѫщагѡ мѧ ѿ малѡдш҃їа и҆ бꙋ́рѧ. въздѣ́ваѫ прѣ‐
95r
пѡ(д)бныѫ рѫкы без гнѣва и҆ съмѫще́нїа. ничтѡ́же въ сънѣдъ и҆́мы, ра́звѣ бы́лїе трѣвное е҆́же землѣ̀ ско́тѡмъ проѕѧ́бати ѻ҆бы́че, и҆ вѡдѫ ѧ҆́же нескѫ́дно и҆стѡ́чници и҆стѣ́каѫтъ, скѡ(т) бы(х) ꙋ҆ тебе въ́пїѫ а҆́зъ вынѫ̀ с тобѡ́ѫ· 12. ктѡ̑ ꙋ҆бѡ ска́зати възмо́жетъ тѡгѡ̑ ѧ҆́же тѡгда̀ тво́рѣше трꙋ́ды. ни бѡ̀ то̏ само̀е бы́лїе пꙋсты́нꙿное дѡ сы́тости прїи́мааше. нѫ̏ ма́лѡ ѕѣлѡ̑ и҆́ скѫдно, и҆ се̏ по захѡж(д)е́ни сл҃нчнѣмъ. и҆ вѡдѫ жѐ також(д)е, е҆́лико тъчїѫ вънѧ́трънѣа прохладити· 13. Слъзныи́ же пакы̀ тѡгѡ̑ исто́чникъ ктѡ̑ по(д)стоа́нїꙋ и҆звѣси́(т). въсенѡщнаа жѐ також(д)е стоа́нїа и кѡлѣнѡпрѣклѡненїа. 14. мнѡ́жицеѫ прѣѻ҆бразꙋѫще себѐ бѣ́си, прихѡ́ждаахѫ ѕвѣрѐи ра́зличны(х) ѻ҆́бразы, ꙋ҆страшити и҆ ѿгна́ти тѡгѡ̀ хѡ́тѧще. нѫ̏ дѡ́блыи непоколѣ́блемъ прѣбы́вааше тѣ́хъ къ́зньми. ꙗ҆кожѐ нѣ́кыи ка́менъ твр(д)ъ, въсѧ̀ прихѡ́дѧщѫѧ на́ нь влъ́ны разби́ваѫ и҆ ѿра́жаѫ. и҆ли̑ и҆́стин꙽нѣе ре́щи, ꙗ҆кожѐ а҆да́мантъ не ѧ(т) бы́вааше никаковѣмъ желѣ́зомъ·
III.
1. Врѣмени жѐ не ма́лꙋ прѣше(д)шꙋ, прѣхѡ́ди(т) ѿ
тѫ́дꙋ въ и҆́нѡ мѣ́сто, и҆де́же пещерѫ̀ ѻ҆брѣ́тъ темнѫ̀ ѕѣлѡ̑ и҆ мрачнѫ̀, 2. та́мо
въсели сѧ. прила́гаѫ трꙋ́ды къ трꙋ́дѡмъ и҆ къ жела́нїꙋ жела́нїе. съла́гаѫ ꙗ҆кожѐ
любѡдѣ́лнаа пчела̀ медъвныѫ съ́ты, и҆ пола́гаѫ въ скрѡ́вище(х) сръде́чны(х)·
3. въ
си(х) ꙋ҆бѡ тѡмꙋ сѫ́щꙋ, сн҃ъ бра́та е҆гѡ̀ ѡц҃а и҆ мт҃ре ꙋ҆таив сѧ̀, прїидѐ въ
пꙋсты́нѧ иде́(ж҄) прп(д)бныи прѣбы́ваѫ бѣ̏. и҆ мнѡ́гѡ трꙋ́ж(д)ъ сѧ є҆два̏ възмо́же
тогѡ̀ ѻ҆брѣ́сти.
4. бл҃же́нꙿныи жѐ 95v
и҆здале́че тогѡ́ грѧдѫща̀ ꙋ҆зрѣ́въ, мнѣ́ше мъчта́нїе се̏ бы́ти, на мл҃твѫ себе въда(с҄). 5. прише(д҄) ꙋ҆бѡ ѻ҆́нъ и҆ на ли́ци па(д҄), про́шааше бл(с҄)ве́нїа прїѧ́ти. 6. ѻ҆́н же и҆́стинꙿно се̏ бы́ти вѣ́рѡвавъ а̏ не мъчтанїе, бл(с҄)венїꙋ тогѡ̑ спо(д)бль въпра́шааше прише́ствїа винѫ̑. 7. ѻ҆́н же ꙗ҅же ѻ҆ себѣ въсѣ вѣ́дѡма тво́ри(т҄) мѫже́ви, а҆́бїе прїѧ҅тъ бы́вае(т҄) и҆́мъ. 8. лꙋка̑ бѡ̀ сем(ꙋ) бѣ́ше прозва́нїе. 9. тѡгѡ̀ ꙋ҆́бѡ зрѧ̏ пр(д)пбны съ сѡ́бѡ́ѫ сѫ́ща ꙗ҆кожѐ нѣ́кыи ке́дръ и҆́же въ ли́ванѣ мнѡ́жѫщꙿ сѧ, бл҃гѡдаре́стъвныѫ бв҃и възси́лааше пѣ́сни. вынѫ̀ рече́ное ѻ҆нѡ̑ въ ꙋстѣ(х) и҆́мы, незлѡ́бивїи и҆ пра́вїи прилѣ́плѣахѫ сѧ мнѣ̑· 10. и҆ бѣ̏ съ ни́мъ въ пꙋсты́ни ꙗ҆кожѐ а҆́гнѧ незлобиво и҆́стинныимъ пасты́ремъ па́сѡмо, ꙗ҆кожѐ дрꙋ́гыи а҆́велъ и҆лѝ и҆саа̀къ, пр(д)тчѧ въ въсѐмъ подражаѫ и҆́же ѿ младенства̀ въ пꙋсты́ни въспитанꙿна(а)гѡ· 11. Нѫ чтѡ и҆́же и҅нѡгда денꙿница нн҃ѣ жѐ тъма̀ гръдѡ́сти радѝ бы́ти наслѣ̀дѡвавъ. и҆же землѧ̀ и҆ мѡре потрѣ́бити велѧи. ѿвръзыи на нб҃са ꙋ҆ста своа̀. ре́кыи полѡ́жѫ прѣстѡ́лъ мои на ѡ҆́блацѣ(х) и҆ бѫ́дѫ по(д)бенъ вы́шнем(ꙋ), 12. гръды́и и҆ велерѣчивыи вра́гъ. не мо́гы тръпѣти дѡбрѡдѣтѣли и҆ пѡ́двигы мѫ́жа, и҆сплъни сѧ за́висти. зачѧ(т) бѡлѣзнь и҆́ рѡди безакѡ́нїе. 13. ѿхѡ́ди(т) ꙋ҆́бо къ и҆́же по́ пльти ст҃го бра́тꙋ въ ѡ҆́бразѣ нѣкоегѡ̑ вѣ́дѡма. ѻ҆брѣтае́тъ е҆гѡ̑ печа́лїѫ дръ́жима, и҆ є҆сте́стъвны́ми жѫ́лы стрѣ́чема, и҆ недѡꙋ҆́мѣѫща̀ ѻ҆ лише́ни̑ ѻ҆трѡ́ка, 14. и҆ гл҃етъ є҆мꙋ̀ си́цевыѫ гл҃ы· и҆́же твое҅ѧ ста́рѡсти по́(д)поръ, и҆ твое҆гѡ дѡ́мꙋ наслѣ́‐
96r
дни́ка и҆ твоегѡ̀ сѣ́мене плѡ(д). и҆́же мт҃рнѧѫ ѧ҆трѡ́бы8 и҆ твои(х) нѣ́дръ ѻ҆тро́ка лиши́выи, і҆ѡ҃а́ннъ є(с҄) тво́и бра(т). 15. нощї́ѫ бѡ̑ тъ̏ са́мо прише(д) и҆ твоѐ ѻ҆тро́чѧ възе́мъ, и҆́ма(т) тѡ̏ ꙋ҆ себѐ ⸱ 16. Е҆́же а҆ще не въ ско́рѣ ше(д) възмеши, ѕвѣрѐмъ тъ̏ сла(д)каа бѫ́де(т) съ́нѣдь. 17. ѻ҆брѧ́щеши же сѧ и҆ чѧдѡꙋ҅би́ицъ не съ ꙋ҆сръдїемь възы́скавь то̏. 18. грѧдѝ ꙋ҅бѡ грѧди̑ дрꙋ́же и҅ пока́жѫ ти мѣ́сто, и҆ ты̏ въ ско́рѣ ше(д) възми̑ свое҆гѡ̑ сѣ́мене плѡ(д)· 19. Сїа̏ ꙋ҆бѡ ꙗ҆ко ѡ҆́нъ слы́шавъ, ѻ҆блѣ́че сѧ въ нена́висть ꙗ҆ко въ ри́зѫ, и҆ гнѣвныи ѻ҆бъе҆млⷮе́ е҆гѡ̀ ѻ҆́блакъ, чтѡ не гл҃ѧ и҆ чтѡ̑ не дѣ́ѫ на непови́н꙽наагѡ. 20. пое́мъ ꙋ҆бѡ е҆гѡ̑ дїа́вѡлъ, въ пꙋсты́нѧ ведѣ́ше, ꙋ҅чѧ и҆ распа́лѣѫ тогѡ̑ къ ѻ҆скръбле́нїꙋ мѫ́жа. 21. и҆ ꙗ҆ко бли́зъ бы́вше мѣ́ста, пока́завъ е҆мꙋ̀ пещерѫ̀ и҆здале́че, а҆́бїе ѻ҆тидѐ· 22. ѡ҆́н же ꙋ҅бѡ ше(д) въ пока́заное мѣ́стѡ, ѻ҆брѣ́тае(т) ст҃гѡ. 23. и҆ чтѡ не съдѣ́а тѡгда̀ на не́мъ дѡсадами и҆ ꙋ҆кѡри́знами ѻ҆бла́гаѫ. какѡ́ гира и҆ прѣ́льстника тѡгѡ̑ нари́чѧ, и҆ дѡ кѡнца̀ мирска́гѡ прѣбыва́нїа недѡстѡина, и҆ дрѣвеса̀ и҆ каме́нїе на нь пое́млѧ, въсѣчъскы тѡгѡ̑ ꙋбити начїнаѫ· 24. Нѫ̑ чтѡ ꙋ҅бѡ крѡ(т)ка(г҄) вл(д)кы крѡткыи̑ ꙋ҆чени́къ. 25. стоа́ше мль́чѧ и҆ ничъсѡже ѿнѫ(д) вѣща́ѫ, въ ꙋ҆́мѣ ре(ч҄)ное хра́нѧ, а҆́зъ же ꙗ(к҄) глꙋ́хъ не́ слышѫ, и҆ ꙗ҆ко нѣмъ не ѿвръзаѫ ꙋ҆́стъ свои́хъ· 26. Въсхы́тивъ ꙋ҅бѡ съ гнѣвѡ̀мъ и҆ крича́нїе(м҄) ѿ ꙋ҆милѐнагѡ9 гла́са ѻ҆трѡ́ка, и҆ мирꙋ грѧдѣ́ше. къ ми́рꙋ скврънꙿнѣи блѫ́дници, къ нечистѡты и҆ сквръны̑ въсѣ́кѡѫ мт҃ри. 27. ѿтръже тѡго̀ ѿ гѡры̑ бж҃їѫ гѡры̑ тꙋ́чныѫ. гѡры̑ въ не́иже бл҃говѡ́ли б҃ъ жити въ не́и· 28. Ꙗко ꙋ҅бѡ сїа̏ бл҃же́ныи ви́дѣ 96v
и҆ кѡва́рствѡ дїа́вѡлее расѫ́ди тѡ̏ бы́ти, печа́ли тѡгѡ̀ ѻ҆бъѧ(т) ѡ҆́блакъ. 29. и҆ слъза́ми себѐ ѻ҆блїа́въ па́дае(т) на ли́ци мо́лѧ сѧ и҆ гл҃ѧ. г҃и. ре́кыи призови́ мѧ въ дн҃ь печа́ли твое҅ѧ и҆ и҆зба́влѧ тѧ̏, 30. и҆збави́ мѧ нн҃ѣ вл(д)кѡ. призри̑ на мѧ̑ мл(с)рьдныимъ си ҆ко̀мъ, и҆ ѿжени̑ ср(д)ца мое҆гѡ печа́ль. и҆ сътворѝ съ мно́ѫ зна́менїе въ́ бл҃гѡ. ꙗ҆ко бл(с҄)венъ е҆́си въ вѣ́кы а҆ми́нъ· 31. И҆ по моли́твѣ сѣдѣ́ше скръбѧ и҆ тѫ́жѫ ѻ҆ лишѐни ѻ҆тро́ка. бѡа́ше бѡ́ сѧ, е҆да̀ ка́ко въ ми́ръ томꙋ̀ ѿведе́нꙋ бы́вшꙋ, съплете(т) сѧ въ жите́искыⷯ печа́лехъ· 32. Нѫ̑ чтѡ ꙋ҅бѡ твори(т) б҃ъ и҆́же дѣ́ти ѻ҆ста́вити къ немꙋ прихѡ́дити повелѣвы. гле(т҄) и҆ зде̏ ѻ҆трока ѡ҆́ц҃ꙋ, а҆ще и҆ не гл҃ы нѫ̏ вещми̑. 33. ѻ҆ставѝ дѣ́тѧ прїи́ти къ мнѣ̑ и҆ не брани̑ е҆мꙋ̀ такѡвыхъ бѡ̑ е҆стъ цр(с҄)во нбс҃ное· 34. тѡ́м(ꙋ) бѡ̑ ꙗ҆ко и҆́дѫщꙋ пѫтѐмъ, зьмїа сѣ́кнѫ ѻ҆трѡ́ка и҆ а҅бїе крѡткы́ма дла́нма съмр҃ть тѡгѡ̑ въспрїѧ(т). 35. Сїа̏ ꙋ҅бѡ ѿц҃ъ ѻ҆тро́ка ꙗ҆ко ви́дѣвъ, недѡꙋ҆мѣаше(с҄) чтѡ̑ сътво́рити. ѻ҆баче възвра̀щ сѧ къ прп(д)обномꙋ съ стыдѣнїемъ кꙋ́пно и҆ сѣтѡва́нїемъ, повѣ́дꙋе(т) ꙗ҅же на пѫ́ти приклю́чъшаа сѧ· 36. ѻ҆́н же тѡмꙋ погре́бсти то̏ повелѣ̀ и҆ въ своа̀ ѻтити. є҆́же и҆ сътво́ри· 37. просла́вивь ꙋ҅бѡ прп(д)бныи б҃а дѡвѡ́лнѡ ѻ҆сѐмъ, бѣше про́чее бес печали·
и҆здале́че тогѡ́ грѧдѫща̀ ꙋ҆зрѣ́въ, мнѣ́ше мъчта́нїе се̏ бы́ти, на мл҃твѫ себе въда(с҄). 5. прише(д҄) ꙋ҆бѡ ѻ҆́нъ и҆ на ли́ци па(д҄), про́шааше бл(с҄)ве́нїа прїѧ́ти. 6. ѻ҆́н же и҆́стинꙿно се̏ бы́ти вѣ́рѡвавъ а̏ не мъчтанїе, бл(с҄)венїꙋ тогѡ̑ спо(д)бль въпра́шааше прише́ствїа винѫ̑. 7. ѻ҆́н же ꙗ҅же ѻ҆ себѣ въсѣ вѣ́дѡма тво́ри(т҄) мѫже́ви, а҆́бїе прїѧ҅тъ бы́вае(т҄) и҆́мъ. 8. лꙋка̑ бѡ̀ сем(ꙋ) бѣ́ше прозва́нїе. 9. тѡгѡ̀ ꙋ҆́бѡ зрѧ̏ пр(д)пбны съ сѡ́бѡ́ѫ сѫ́ща ꙗ҆кожѐ нѣ́кыи ке́дръ и҆́же въ ли́ванѣ мнѡ́жѫщꙿ сѧ, бл҃гѡдаре́стъвныѫ бв҃и възси́лааше пѣ́сни. вынѫ̀ рече́ное ѻ҆нѡ̑ въ ꙋстѣ(х) и҆́мы, незлѡ́бивїи и҆ пра́вїи прилѣ́плѣахѫ сѧ мнѣ̑· 10. и҆ бѣ̏ съ ни́мъ въ пꙋсты́ни ꙗ҆кожѐ а҆́гнѧ незлобиво и҆́стинныимъ пасты́ремъ па́сѡмо, ꙗ҆кожѐ дрꙋ́гыи а҆́велъ и҆лѝ и҆саа̀къ, пр(д)тчѧ въ въсѐмъ подражаѫ и҆́же ѿ младенства̀ въ пꙋсты́ни въспитанꙿна(а)гѡ· 11. Нѫ чтѡ и҆́же и҅нѡгда денꙿница нн҃ѣ жѐ тъма̀ гръдѡ́сти радѝ бы́ти наслѣ̀дѡвавъ. и҆же землѧ̀ и҆ мѡре потрѣ́бити велѧи. ѿвръзыи на нб҃са ꙋ҆ста своа̀. ре́кыи полѡ́жѫ прѣстѡ́лъ мои на ѡ҆́блацѣ(х) и҆ бѫ́дѫ по(д)бенъ вы́шнем(ꙋ), 12. гръды́и и҆ велерѣчивыи вра́гъ. не мо́гы тръпѣти дѡбрѡдѣтѣли и҆ пѡ́двигы мѫ́жа, и҆сплъни сѧ за́висти. зачѧ(т) бѡлѣзнь и҆́ рѡди безакѡ́нїе. 13. ѿхѡ́ди(т) ꙋ҆́бо къ и҆́же по́ пльти ст҃го бра́тꙋ въ ѡ҆́бразѣ нѣкоегѡ̑ вѣ́дѡма. ѻ҆брѣтае́тъ е҆гѡ̑ печа́лїѫ дръ́жима, и҆ є҆сте́стъвны́ми жѫ́лы стрѣ́чема, и҆ недѡꙋ҆́мѣѫща̀ ѻ҆ лише́ни̑ ѻ҆трѡ́ка, 14. и҆ гл҃етъ є҆мꙋ̀ си́цевыѫ гл҃ы· и҆́же твое҅ѧ ста́рѡсти по́(д)поръ, и҆ твое҆гѡ дѡ́мꙋ наслѣ́‐
96r
дни́ка и҆ твоегѡ̀ сѣ́мене плѡ(д). и҆́же мт҃рнѧѫ ѧ҆трѡ́бы8 и҆ твои(х) нѣ́дръ ѻ҆тро́ка лиши́выи, і҆ѡ҃а́ннъ є(с҄) тво́и бра(т). 15. нощї́ѫ бѡ̑ тъ̏ са́мо прише(д) и҆ твоѐ ѻ҆тро́чѧ възе́мъ, и҆́ма(т) тѡ̏ ꙋ҆ себѐ ⸱ 16. Е҆́же а҆ще не въ ско́рѣ ше(д) възмеши, ѕвѣрѐмъ тъ̏ сла(д)каа бѫ́де(т) съ́нѣдь. 17. ѻ҆брѧ́щеши же сѧ и҆ чѧдѡꙋ҅би́ицъ не съ ꙋ҆сръдїемь възы́скавь то̏. 18. грѧдѝ ꙋ҅бѡ грѧди̑ дрꙋ́же и҅ пока́жѫ ти мѣ́сто, и҆ ты̏ въ ско́рѣ ше(д) възми̑ свое҆гѡ̑ сѣ́мене плѡ(д)· 19. Сїа̏ ꙋ҆бѡ ꙗ҆ко ѡ҆́нъ слы́шавъ, ѻ҆блѣ́че сѧ въ нена́висть ꙗ҆ко въ ри́зѫ, и҆ гнѣвныи ѻ҆бъе҆млⷮе́ е҆гѡ̀ ѻ҆́блакъ, чтѡ не гл҃ѧ и҆ чтѡ̑ не дѣ́ѫ на непови́н꙽наагѡ. 20. пое́мъ ꙋ҆бѡ е҆гѡ̑ дїа́вѡлъ, въ пꙋсты́нѧ ведѣ́ше, ꙋ҅чѧ и҆ распа́лѣѫ тогѡ̑ къ ѻ҆скръбле́нїꙋ мѫ́жа. 21. и҆ ꙗ҆ко бли́зъ бы́вше мѣ́ста, пока́завъ е҆мꙋ̀ пещерѫ̀ и҆здале́че, а҆́бїе ѻ҆тидѐ· 22. ѡ҆́н же ꙋ҅бѡ ше(д) въ пока́заное мѣ́стѡ, ѻ҆брѣ́тае(т) ст҃гѡ. 23. и҆ чтѡ не съдѣ́а тѡгда̀ на не́мъ дѡсадами и҆ ꙋ҆кѡри́знами ѻ҆бла́гаѫ. какѡ́ гира и҆ прѣ́льстника тѡгѡ̑ нари́чѧ, и҆ дѡ кѡнца̀ мирска́гѡ прѣбыва́нїа недѡстѡина, и҆ дрѣвеса̀ и҆ каме́нїе на нь пое́млѧ, въсѣчъскы тѡгѡ̑ ꙋбити начїнаѫ· 24. Нѫ̑ чтѡ ꙋ҅бѡ крѡ(т)ка(г҄) вл(д)кы крѡткыи̑ ꙋ҆чени́къ. 25. стоа́ше мль́чѧ и҆ ничъсѡже ѿнѫ(д) вѣща́ѫ, въ ꙋ҆́мѣ ре(ч҄)ное хра́нѧ, а҆́зъ же ꙗ(к҄) глꙋ́хъ не́ слышѫ, и҆ ꙗ҆ко нѣмъ не ѿвръзаѫ ꙋ҆́стъ свои́хъ· 26. Въсхы́тивъ ꙋ҅бѡ съ гнѣвѡ̀мъ и҆ крича́нїе(м҄) ѿ ꙋ҆милѐнагѡ9 гла́са ѻ҆трѡ́ка, и҆ мирꙋ грѧдѣ́ше. къ ми́рꙋ скврънꙿнѣи блѫ́дници, къ нечистѡты и҆ сквръны̑ въсѣ́кѡѫ мт҃ри. 27. ѿтръже тѡго̀ ѿ гѡры̑ бж҃їѫ гѡры̑ тꙋ́чныѫ. гѡры̑ въ не́иже бл҃говѡ́ли б҃ъ жити въ не́и· 28. Ꙗко ꙋ҅бѡ сїа̏ бл҃же́ныи ви́дѣ 96v
и҆ кѡва́рствѡ дїа́вѡлее расѫ́ди тѡ̏ бы́ти, печа́ли тѡгѡ̀ ѻ҆бъѧ(т) ѡ҆́блакъ. 29. и҆ слъза́ми себѐ ѻ҆блїа́въ па́дае(т) на ли́ци мо́лѧ сѧ и҆ гл҃ѧ. г҃и. ре́кыи призови́ мѧ въ дн҃ь печа́ли твое҅ѧ и҆ и҆зба́влѧ тѧ̏, 30. и҆збави́ мѧ нн҃ѣ вл(д)кѡ. призри̑ на мѧ̑ мл(с)рьдныимъ си ҆ко̀мъ, и҆ ѿжени̑ ср(д)ца мое҆гѡ печа́ль. и҆ сътворѝ съ мно́ѫ зна́менїе въ́ бл҃гѡ. ꙗ҆ко бл(с҄)венъ е҆́си въ вѣ́кы а҆ми́нъ· 31. И҆ по моли́твѣ сѣдѣ́ше скръбѧ и҆ тѫ́жѫ ѻ҆ лишѐни ѻ҆тро́ка. бѡа́ше бѡ́ сѧ, е҆да̀ ка́ко въ ми́ръ томꙋ̀ ѿведе́нꙋ бы́вшꙋ, съплете(т) сѧ въ жите́искыⷯ печа́лехъ· 32. Нѫ̑ чтѡ ꙋ҅бѡ твори(т) б҃ъ и҆́же дѣ́ти ѻ҆ста́вити къ немꙋ прихѡ́дити повелѣвы. гле(т҄) и҆ зде̏ ѻ҆трока ѡ҆́ц҃ꙋ, а҆ще и҆ не гл҃ы нѫ̏ вещми̑. 33. ѻ҆ставѝ дѣ́тѧ прїи́ти къ мнѣ̑ и҆ не брани̑ е҆мꙋ̀ такѡвыхъ бѡ̑ е҆стъ цр(с҄)во нбс҃ное· 34. тѡ́м(ꙋ) бѡ̑ ꙗ҆ко и҆́дѫщꙋ пѫтѐмъ, зьмїа сѣ́кнѫ ѻ҆трѡ́ка и҆ а҅бїе крѡткы́ма дла́нма съмр҃ть тѡгѡ̑ въспрїѧ(т). 35. Сїа̏ ꙋ҅бѡ ѿц҃ъ ѻ҆тро́ка ꙗ҆ко ви́дѣвъ, недѡꙋ҆мѣаше(с҄) чтѡ̑ сътво́рити. ѻ҆баче възвра̀щ сѧ къ прп(д)обномꙋ съ стыдѣнїемъ кꙋ́пно и҆ сѣтѡва́нїемъ, повѣ́дꙋе(т) ꙗ҅же на пѫ́ти приклю́чъшаа сѧ· 36. ѻ҆́н же тѡмꙋ погре́бсти то̏ повелѣ̀ и҆ въ своа̀ ѻтити. є҆́же и҆ сътво́ри· 37. просла́вивь ꙋ҅бѡ прп(д)бныи б҃а дѡвѡ́лнѡ ѻ҆сѐмъ, бѣше про́чее бес печали·
IV.
1. прѣбы(с҄) же тꙋ̏ въ то́и пещерѣ̀ дванадесѧ(т) лѣ́тъ, ни е҆диногѡ поко́а
тѣле́снагѡ и҆мѣѫ. трꙋ́ды къ трꙋдѡмъ и҆ бѡлѣзни къ бѡлѣзнемъ прила́гаѫ· 2. Сїа́ же
дїа́вѡлъ зрѧ̏, не прѣстааше въсѣчъскы тѡгѡ ѻ҆скръблѣѫ, ѻ҆́вогда ꙋ҅бо ꙋ҅ны́нїемъ.
ѻ҆́вѡгда́ же лѣнѡ́стїѫ. є҆́стъ же е҆гда̀ 97r
и страхѡванми, мнѡ́гаж(д)и також(д)е и҆ привидѣ́нми· 3. нѫ̏ а҆дамантъ дш҃еѫ і҆ѡ҃а́ннъ ника́коже ѧ҅тъ бы́вааше тѡ(г҄) къ́зньми. ѻ҆быдѡ́шѫ мѧ поѫ ꙗ҆ко пче́лы съ́(т), и҆ разгорѣ́шѫ (с҄) ꙗ҆ко ѡ҆́гнь въ тръни, и҆ и҆́менемъ гн҃имъ проти́влѣах сѧ и҆́мъ· 4. дн҃емъ ꙋ҅бѡ довѡ́лнѣмъ прѣше́(д)шемъ, пое҆́мле(т) въселѫ̀кавы съ сѡбѡѫ бѣсѡ̀въ плъ́къ въ ѡ҆́бразѣ разбѡ́иникъ. и҆ сꙋрѡ́вѣ на ст҃гѡ прише́(д)ше, би́шѫ е҆гѡ̑ немл(с҄)тивно. и҆ рѣ́ѫще и҆ влѣкѫще, ѿгна́шѫ е҆го̀ ѿ мѣ́ста. запрѣ́щъше не к томꙋ̀ смѣ́ати приближи́ти (с҄) тоу̏. 5. Ѻ҆́н же и҆ въ сѐмъ своег(ѡ) вл(д)кѫ гла́сꙋ пови́нꙋѫ сѧ бѣ̏. велѧщꙋ̀, а҆ще гѡ́нѧ(т) ва(с҄) ѿ града сегѡ̑ бѣ́гаите въ дрꙋ́гыи. не́ ѿ града въ гра(д) нѫ̑ ѿ пꙋсты́нѧ въ пꙋсты́нѧ прѣхѡ́дѧ. 6. ѿхѡ́дитъ ꙋ҅бѡ въ и҆́нѡ мѣ́сто растоа́нїе не малѡ и҆́мѧщее. и҆ та́мо дѫ́бъ веле́и по дре́внеемꙋ ѻ҆нѡмꙋ̑ а҆враа̀мꙋ ѻ҆брѣ́(т), въселѣе́т сѧ въ́ нь. 7. нѫ̏ ѻ҆́нъ ꙋ҅бѡ поⷣ а҆мврїи́скыимъ, трои́цѫ чю(д)нѣ ꙋ҆чрѣди́вь ѿси́лае(т). съ̏ жѐ зде̏ мы́слънѣ прїе́мъ, самагѡ̑ тѡгѡ̑ въ трои́ци покланѣе́маго въ себѣ и҆мѣ́аше живѫща̀ б҃а. ника́коже ꙋ҆ны́ваѫ. нѫ̏ пръ́вагѡ прави́ла своегѡ̑ крѣ́пцѣ дръжѫ сѧ̀·
и страхѡванми, мнѡ́гаж(д)и також(д)е и҆ привидѣ́нми· 3. нѫ̏ а҆дамантъ дш҃еѫ і҆ѡ҃а́ннъ ника́коже ѧ҅тъ бы́вааше тѡ(г҄) къ́зньми. ѻ҆быдѡ́шѫ мѧ поѫ ꙗ҆ко пче́лы съ́(т), и҆ разгорѣ́шѫ (с҄) ꙗ҆ко ѡ҆́гнь въ тръни, и҆ и҆́менемъ гн҃имъ проти́влѣах сѧ и҆́мъ· 4. дн҃емъ ꙋ҅бѡ довѡ́лнѣмъ прѣше́(д)шемъ, пое҆́мле(т) въселѫ̀кавы съ сѡбѡѫ бѣсѡ̀въ плъ́къ въ ѡ҆́бразѣ разбѡ́иникъ. и҆ сꙋрѡ́вѣ на ст҃гѡ прише́(д)ше, би́шѫ е҆гѡ̑ немл(с҄)тивно. и҆ рѣ́ѫще и҆ влѣкѫще, ѿгна́шѫ е҆го̀ ѿ мѣ́ста. запрѣ́щъше не к томꙋ̀ смѣ́ати приближи́ти (с҄) тоу̏. 5. Ѻ҆́н же и҆ въ сѐмъ своег(ѡ) вл(д)кѫ гла́сꙋ пови́нꙋѫ сѧ бѣ̏. велѧщꙋ̀, а҆ще гѡ́нѧ(т) ва(с҄) ѿ града сегѡ̑ бѣ́гаите въ дрꙋ́гыи. не́ ѿ града въ гра(д) нѫ̑ ѿ пꙋсты́нѧ въ пꙋсты́нѧ прѣхѡ́дѧ. 6. ѿхѡ́дитъ ꙋ҅бѡ въ и҆́нѡ мѣ́сто растоа́нїе не малѡ и҆́мѧщее. и҆ та́мо дѫ́бъ веле́и по дре́внеемꙋ ѻ҆нѡмꙋ̑ а҆враа̀мꙋ ѻ҆брѣ́(т), въселѣе́т сѧ въ́ нь. 7. нѫ̏ ѻ҆́нъ ꙋ҅бѡ поⷣ а҆мврїи́скыимъ, трои́цѫ чю(д)нѣ ꙋ҆чрѣди́вь ѿси́лае(т). съ̏ жѐ зде̏ мы́слънѣ прїе́мъ, самагѡ̑ тѡгѡ̑ въ трои́ци покланѣе́маго въ себѣ и҆мѣ́аше живѫща̀ б҃а. ника́коже ꙋ҆ны́ваѫ. нѫ̏ пръ́вагѡ прави́ла своегѡ̑ крѣ́пцѣ дръжѫ сѧ̀·
V.
1. нѫ̏ чтѡ ꙋ҅бѡ тво́ритъ и҆́же въсѣ на по́лѕѫ тво́рѧи. 2. ꙗ҆ко(ж҄) дре́вле въ
пꙋсты́ни ѻ҆дъж(д)и ма́ннѫ людѐмъ. и҆ а҆́лчѧщѫѧ и҆сплъ́ни бл҃гъ, си́цевѣмъ
ѡ҆́бразомъ и҆ зде̏ тво́ритъ.
3. повелѣ бѡ̑ земли̑ и҆зрасти́ти сланꙋ́токъ въ
прѣпита́нїе ст҃гѡ. и҆ бѣ̏ питаѫ сѧ тѣмъ, тѣле́снѫѫ не́мощь ма́лѡ ꙋ҆тѣ́шаѫ, и҆
ѧ҆трѡ́бнѫѧ скѫ́дѡсть и҆сплъ́нѣѫ. прѣхѡ́дѧ ѿ си́лы въ си́лѫ, и҆ въсхож(д)енїа въ́
ср(д)ци пола́гаѫ. слъзны́ѫ и҆стѣ́каѫ и҆стѡ́чникы, и҆ напа́ѫ дш҃евныѫ бра́з(д)ны и҆
класы дѡбрѡдѣтѣлныѫ процви́таѫ·
4. Бъ҃ жѐ ре́кыи 97v
И ҆зъ тъмы̑ свѣ́т(ꙋ) въсїа́ти и҆ та́инаа тъмы̑ ꙗ҆вѣ тво́рѧѝ, 5. не въсхѡ́тѣ на мнѡ́ѕѣ съкръве́нꙋ бы́ти гра́дꙋ връхꙋ̑ гѡры̑ стоѫщꙋ̑, нѫ бл҃говѡ́ли тѡгѡ̑ ꙗ҆вити дѡбрѡдѣтѣль. 6. пасты́рем бѡ̀ тѡгда̀ бли́зъ нѣ́где пасѫщи́мъ ꙗ҆кожѐ и҆́нѡгда ѻ҆нѣмъ и҆́же при х҃а̀ мое҆гѡ̑ рѡж(д)ъствѣ, и҆ ѻ҆вца̀мъ бл҃гѡпоко́рнѣ къ па́жити прилежѫщи́мъ, напра́сно ꙋ҅стръмивше (с҄) бѣ́гꙋ сѧ ѧ҅шѫ. не по пѫ́ти нѣ́кѡемъ ѻ҆́бычнѣмъ. нѫ̏ безь пѫ́тїемъ въсѣчъскы по пꙋсты(х) и҆ жестѡ́кы(х) и҆ неѻ҆бычны(х) мѣ́стѣ(х). и҆ прише́(д)ше дѡ мѣ́ста и҆де́же бѣ̏ пр(д)бныи, ста́шѫ. 7. пасты́ремъ ꙋ҆́бѡ въ слѣ(д) женѫщемъ и҆ тиѧ̏ ꙋ҆ставити невъзмо́гшемъ, прихѡ́дѧ(т) и҆ ти̏, и҆де́же ѡ҆́вцѧ ста́шѫ и҆ ст҃гѡ ви́дѣвше, ꙋ҆диви́шѫ сѧ. 8. ктѡ и҆ ѿкѫ́дꙋ и҆ кы́имъ ѻ҆́бразомъ са́мо прїидѐ въпра́шаахѫ. 9. житїе же твоѐ и҆ ѿч҃ъство ѿкѫ́дꙋ· 10. Моѐ ꙋ҅бѡ житїе по а҆п(с҄)лꙋ, на нб҃сехъ е҆́стъ, ѿнѫ́дꙋ же сп҃си́телѣ ча́ѫ ѿвѣщавааше. 11. ѿч҃ъствѡ жѐ, вы́шнїи і҆е҆р(с҄)ли́мъ. а̏ и҆́же зде̏ мене̑ ѿч҃ъствѡ въспїтавшее и҆ гра(д), не ва́ше е҆́стъ разꙋмѣти. 12. ѻ҆́баче е҆́лма зде̏ о҆брѣ́тше сѧ е҆стѐ, дѡстои́тъ напи́тати ва(с҄) пꙋсты́нꙿноѫ пищеѫ. 13. и҆ повелѣ и҆́мъ възѧ́ти ѿ тꙋ̏ възра́щъшаго сланꙋ̑тка. 14. ѻ҆ни́ же възе́мше ꙗ҅дѡшѫ въ сы́тѡсть· 15. и҅ ꙗ҆ко ѿпꙋщени бы́вше ѻ҆ти́ти, е҆ди́нъ нѣ́кыи ѿ ни(х) ше́(д) ѻ҆́ таи въстръ́же сланꙋ́тка дѡвѡ́лнѡ, и҆ ра́достнѣ теча́ше въ́ слѣ(д) дрꙋгѡ̀въ, 16. и҆ ꙗ҆ко тѣ(х) пости́же и҆ бы́вшее пока́завъ. съте́кше (с҄) ѻ҆ни̏ растръгѡшѫ тъ̏ ѿ рѫкꙋ̑ е҆гѡ̑. 17. и҆ ꙗ҆ко ѿвръзати начѧ́шѫ зръ́нѡмъ хранила̀, ничъсѡ́же ѻ҆брѣ́тошѫ· 98r
и҆ а҆́бїе раскаа́вше (с҄) възвра́тишѫ сѧ, и҆ бл҃жѐном(ꙋ) възвѣсти́шѫ, проще́нїа про́сѧще съдѣа́ныимъ. 18. ѻ҆́н же проще́нїꙋ тѣхъ сп(д)би ре́къ. Си́це ѡ҆̑ чѧ́да бл҃гѡвѡ́ли въсе̑си́лныи б҃ъ, ꙗ҆ко да зде̏ възра́стаѫ(т) и҆ зде̏ и҆стъща́нїе прїе́млѧ(т)· 19. ѡ҆ни́ же чю́десе и҆сплъ́нше (с҄), въ своа̀ ѿхѡ́дѧ(т) хва́лѧще и҆ сла́вѧще б҃а ѻ҆ въсѣхъ ꙗ҆же ви́дѣшѫ и҆ слы́шашѫ. сказа́ѫще по въсе́и странѣ̀ ѻ҅нѡ̑и и҆ въ ѻ҆кр(с҄)тныи(х) ве́сехъ·
И ҆зъ тъмы̑ свѣ́т(ꙋ) въсїа́ти и҆ та́инаа тъмы̑ ꙗ҆вѣ тво́рѧѝ, 5. не въсхѡ́тѣ на мнѡ́ѕѣ съкръве́нꙋ бы́ти гра́дꙋ връхꙋ̑ гѡры̑ стоѫщꙋ̑, нѫ бл҃говѡ́ли тѡгѡ̑ ꙗ҆вити дѡбрѡдѣтѣль. 6. пасты́рем бѡ̀ тѡгда̀ бли́зъ нѣ́где пасѫщи́мъ ꙗ҆кожѐ и҆́нѡгда ѻ҆нѣмъ и҆́же при х҃а̀ мое҆гѡ̑ рѡж(д)ъствѣ, и҆ ѻ҆вца̀мъ бл҃гѡпоко́рнѣ къ па́жити прилежѫщи́мъ, напра́сно ꙋ҅стръмивше (с҄) бѣ́гꙋ сѧ ѧ҅шѫ. не по пѫ́ти нѣ́кѡемъ ѻ҆́бычнѣмъ. нѫ̏ безь пѫ́тїемъ въсѣчъскы по пꙋсты(х) и҆ жестѡ́кы(х) и҆ неѻ҆бычны(х) мѣ́стѣ(х). и҆ прише́(д)ше дѡ мѣ́ста и҆де́же бѣ̏ пр(д)бныи, ста́шѫ. 7. пасты́ремъ ꙋ҆́бѡ въ слѣ(д) женѫщемъ и҆ тиѧ̏ ꙋ҆ставити невъзмо́гшемъ, прихѡ́дѧ(т) и҆ ти̏, и҆де́же ѡ҆́вцѧ ста́шѫ и҆ ст҃гѡ ви́дѣвше, ꙋ҆диви́шѫ сѧ. 8. ктѡ и҆ ѿкѫ́дꙋ и҆ кы́имъ ѻ҆́бразомъ са́мо прїидѐ въпра́шаахѫ. 9. житїе же твоѐ и҆ ѿч҃ъство ѿкѫ́дꙋ· 10. Моѐ ꙋ҅бѡ житїе по а҆п(с҄)лꙋ, на нб҃сехъ е҆́стъ, ѿнѫ́дꙋ же сп҃си́телѣ ча́ѫ ѿвѣщавааше. 11. ѿч҃ъствѡ жѐ, вы́шнїи і҆е҆р(с҄)ли́мъ. а̏ и҆́же зде̏ мене̑ ѿч҃ъствѡ въспїтавшее и҆ гра(д), не ва́ше е҆́стъ разꙋмѣти. 12. ѻ҆́баче е҆́лма зде̏ о҆брѣ́тше сѧ е҆стѐ, дѡстои́тъ напи́тати ва(с҄) пꙋсты́нꙿноѫ пищеѫ. 13. и҆ повелѣ и҆́мъ възѧ́ти ѿ тꙋ̏ възра́щъшаго сланꙋ̑тка. 14. ѻ҆ни́ же възе́мше ꙗ҅дѡшѫ въ сы́тѡсть· 15. и҅ ꙗ҆ко ѿпꙋщени бы́вше ѻ҆ти́ти, е҆ди́нъ нѣ́кыи ѿ ни(х) ше́(д) ѻ҆́ таи въстръ́же сланꙋ́тка дѡвѡ́лнѡ, и҆ ра́достнѣ теча́ше въ́ слѣ(д) дрꙋгѡ̀въ, 16. и҆ ꙗ҆ко тѣ(х) пости́же и҆ бы́вшее пока́завъ. съте́кше (с҄) ѻ҆ни̏ растръгѡшѫ тъ̏ ѿ рѫкꙋ̑ е҆гѡ̑. 17. и҆ ꙗ҆ко ѿвръзати начѧ́шѫ зръ́нѡмъ хранила̀, ничъсѡ́же ѻ҆брѣ́тошѫ· 98r
и҆ а҆́бїе раскаа́вше (с҄) възвра́тишѫ сѧ, и҆ бл҃жѐном(ꙋ) възвѣсти́шѫ, проще́нїа про́сѧще съдѣа́ныимъ. 18. ѻ҆́н же проще́нїꙋ тѣхъ сп(д)би ре́къ. Си́це ѡ҆̑ чѧ́да бл҃гѡвѡ́ли въсе̑си́лныи б҃ъ, ꙗ҆ко да зде̏ възра́стаѫ(т) и҆ зде̏ и҆стъща́нїе прїе́млѧ(т)· 19. ѡ҆ни́ же чю́десе и҆сплъ́нше (с҄), въ своа̀ ѿхѡ́дѧ(т) хва́лѧще и҆ сла́вѧще б҃а ѻ҆ въсѣхъ ꙗ҆же ви́дѣшѫ и҆ слы́шашѫ. сказа́ѫще по въсе́и странѣ̀ ѻ҅нѡ̑и и҆ въ ѻ҆кр(с҄)тныи(х) ве́сехъ·
VI.
1. Нѣ́цїи же ѿ хрїстолю́бивы(х) и҆звѡ́лишѫ и҆́ти къ
ст҃мꙋ и҆ бл(с҄)венїе ѿ негѡ̑ полꙋчи́ти. 2. мѫ́жъ нѣ́кыи дꙋхѡ̀мъ нечи́стыимъ лю́тѣ ѿ
мнѡ́гъ лѣ(т) съмѫ́щаемъ, ꙗ҆ко ꙋ҆зрѣ̀ си́хъ и҆́дѫщѫ̀, послѣ́дꙋѫ бѣ́ше тѣ́мъ хѡ́тѧ
прѣмѣни́ти сѧ ѿ недѫ́га.
3. и҆ ꙗ҆ко пъприща е҆ди́ногѡ бли́зъ ст҃гѡ бы́вше, а҆́бїе
стрѧ́се е҆гѡ̀ дꙋхъ неч(с҄)ты и҆ па(д) ва́лѣше (с҄) въпїѫ и҆ гл҃ѧ, ѻ҆́гнь ѻ҆па́лѣе́т
мѧ и҆ не мо́гѫ напрѣ(д) пои́ти.
4. ѻ҆ни́ же свѧ́завше е҆гѡ̑ влѣча́хѡ съ нѫ́ж(д)еѫ҆.
и҆ па(д)ше на землѧ̀, прѡшаахѫ бл(с҄)венїа полꙋчи́ти.
5. ѻ҆́н же проше́нїе
и҆сплънивъ, въпра́шааше прише́ствїа винѫ̑·
6. ти жѐ ꙗ҅же ѻ҆ себѣ ска́завше,
повѣдꙋѫ(т) и҆ ꙗ҅же ѻ҆ бѣснꙋѫщи́м сѧ, припа(д)ѫ́ще и҆ про́сѧще тѡгѡ̑ ѿ недѫ́га
прѣмѣни́ти.
7. нѫ̏ і҆ѡ҃а́нъ ника́коже на сѧ̑ надѣ́ѫ сѧ бѣ̀, нѫ̑ на б҃а ѻ҆живлѣѫщагѡ
мр҃твыѫ, и҆ нари́цаѫщаго не сѫ́щаа ꙗ҆ко сѫ́ща,
8. не на́шеѫ мѣ́ры чѧ́да гл҃ѧ се̏
дѣлѡ е(с҄) не на́шеѫ мѣ́ры. б҃а же е҆ди́ногѡ е҆́стъ е҆́же бѣ́сы и҆зга́нѣти.
9. и҆ мы
бѡ̀ чл҃ци по(д)бѡстра́стни ва́мъ е҆смы̑, и҆ тоѫж(д)е ѻ҆бло́жени немо́щїѫ.
10.
послѣ́дꙋа́ше бѡ̀ и҆ въ сѐмъ вл(д)чномꙋ гла́сꙋ велѧщо́мꙋ. Е҆гда̀ въсѣ сътво́рите
повелѣнꙿнаа ва́мъ, гл҃и́те 98v
ꙗ҆ко непотрѣ́бни ра́би е҆смы̑. 11. ѻ҆ни же и҆злиха належаахѫ мо́лѧще сѧ· 12. ꙗ҆ко ꙋ҆́бо тѣхъ ви́дѣ приле́жнѣ належѫщѫ и҆ неѻ҆сла́бно тѡгѡ принѫ́ж(д)аѫщѫ, слъза́ми себе ѻ҆блїа́въ, па́де на землѧ̀, и҆ и҆з глѫбины ср(д)ца въздъ́хнѫвъ, бж҃е въ трои́ци ст҃ѣи ре́къ покла́нѣемыи, сътво́ривыи въсѣ видимаа и҆ неви(д)маа. є҆гѡ́же въсѣ бѡѧ́т сѧ и҆ трепе́щѫ(т), 13. поми́лꙋи тва́рь своѫ̀, и҆ не да́ж(д)ъ вл(д)кѡ, сем(ꙋ) на длъѕѣ мѫ́чимꙋ бы́ти. не на́шеѫ ра(дї)10 пра́вды нѫ̏ ради твое҅ѧ бл҃гѡсти и҆ щедрѡ(т) твѡи́хъ. 14. нѣ(с҄)мъ бѡ̀ дѡсто́енъ бл҃жени̑, и҆́меновати твоѐ пр(с҄)тое и҆́мѧ мои́ми нечи́стыми и҆ скврънꙿными ꙋ҆́сты· ѻ҆́баче на твоѫ̀ надѣ́ав сѧ бл҃гѡсть, тебе призы́ваѫ на́ помощь. сам бѡ̑ съ клѧ́твоѫ ѻ҆бѣщалъ е҆си оу҆́сты ра́бъ свѡи(х) пр(о҄)ркъ, не хѡ́тѣти съмр҃ти грѣшникꙋ· 15. Сегѡ́ ра(дї)11 припа́даем ти въси̑ и҆ мили сѧ дѣ́емь, ꙋ҆слыши̑ на(с҄) съ нб҃се ст҃го твое҆гѡ̑ ꙗ҆ко бл(с҄)венъ е҆си̑ въ вѣкы а҆ми́нъ· 16. Си́це ꙋ҅бѡ то́м(ꙋ) Помо́лившꙋ сѧ, а҆́бїе бѣ́съ изыдѐ ѿ чл҃ка и҆ здра́в[ъ] бы(с҄) ве(с҄) и҆ сла́влѣше и҆ хва́лѣше б҃а. 17. сѫ́щїи же съ ни́мъ ꙗ҆ко сїа̀ ви́дѣвше, ꙋ҆́жасѡмъ съдръжим[и] бѣ́хѫ, и мнѡ́жаи́шѫѫ вѣ́рѫ стѧжа́шѫ къ ст҃мꙋ и҆ молѣахѫ е҆гѡ̑ ꙗ҆ко да съ ни́мъ прѣбы́ваѫтъ. 18. ѻ҆́н же не́ попꙋсти. 19. нака́зав же тѣхъ приле́жнѣ. и҆ ѿ тꙋ̏ сѫ́щааго сланꙋ́тка дѡвѡ́лнѣ ꙋ҆чрѣдивъ, въ своа̀ ѿпꙋсти. запрѣтивъ и҅мъ не к томꙋ̀ смѣа́ти прїи́ти къ немꙋ̑. 20. ѻ҆ни жѐ въ своа̀ възвра́щъше сѧ, съпѫ(т)ше́стьвника и҆ бл҃гѡше́стъвна съ сѡбѡ́ѫ и҆мѣ́ахѫ и҆́же и҆́нѡгда бѣснꙋѫщагѡ сѧ· 21. Сла́вѣ же ѿ то́лѣ по въ‐
99r
се́и странѣ̑ то́и проше́(д)ши ѻ҆ не́мъ, хва́лѣахѫ б҃а въсѝ и҆ мнѡ́гѫ любѡ́вь и҆ ревно́сть къ немꙋ̀ стѧжа́ваахѫ·
ꙗ҆ко непотрѣ́бни ра́би е҆смы̑. 11. ѻ҆ни же и҆злиха належаахѫ мо́лѧще сѧ· 12. ꙗ҆ко ꙋ҆́бо тѣхъ ви́дѣ приле́жнѣ належѫщѫ и҆ неѻ҆сла́бно тѡгѡ принѫ́ж(д)аѫщѫ, слъза́ми себе ѻ҆блїа́въ, па́де на землѧ̀, и҆ и҆з глѫбины ср(д)ца въздъ́хнѫвъ, бж҃е въ трои́ци ст҃ѣи ре́къ покла́нѣемыи, сътво́ривыи въсѣ видимаа и҆ неви(д)маа. є҆гѡ́же въсѣ бѡѧ́т сѧ и҆ трепе́щѫ(т), 13. поми́лꙋи тва́рь своѫ̀, и҆ не да́ж(д)ъ вл(д)кѡ, сем(ꙋ) на длъѕѣ мѫ́чимꙋ бы́ти. не на́шеѫ ра(дї)10 пра́вды нѫ̏ ради твое҅ѧ бл҃гѡсти и҆ щедрѡ(т) твѡи́хъ. 14. нѣ(с҄)мъ бѡ̀ дѡсто́енъ бл҃жени̑, и҆́меновати твоѐ пр(с҄)тое и҆́мѧ мои́ми нечи́стыми и҆ скврънꙿными ꙋ҆́сты· ѻ҆́баче на твоѫ̀ надѣ́ав сѧ бл҃гѡсть, тебе призы́ваѫ на́ помощь. сам бѡ̑ съ клѧ́твоѫ ѻ҆бѣщалъ е҆си оу҆́сты ра́бъ свѡи(х) пр(о҄)ркъ, не хѡ́тѣти съмр҃ти грѣшникꙋ· 15. Сегѡ́ ра(дї)11 припа́даем ти въси̑ и҆ мили сѧ дѣ́емь, ꙋ҆слыши̑ на(с҄) съ нб҃се ст҃го твое҆гѡ̑ ꙗ҆ко бл(с҄)венъ е҆си̑ въ вѣкы а҆ми́нъ· 16. Си́це ꙋ҅бѡ то́м(ꙋ) Помо́лившꙋ сѧ, а҆́бїе бѣ́съ изыдѐ ѿ чл҃ка и҆ здра́в[ъ] бы(с҄) ве(с҄) и҆ сла́влѣше и҆ хва́лѣше б҃а. 17. сѫ́щїи же съ ни́мъ ꙗ҆ко сїа̀ ви́дѣвше, ꙋ҆́жасѡмъ съдръжим[и] бѣ́хѫ, и мнѡ́жаи́шѫѫ вѣ́рѫ стѧжа́шѫ къ ст҃мꙋ и҆ молѣахѫ е҆гѡ̑ ꙗ҆ко да съ ни́мъ прѣбы́ваѫтъ. 18. ѻ҆́н же не́ попꙋсти. 19. нака́зав же тѣхъ приле́жнѣ. и҆ ѿ тꙋ̏ сѫ́щааго сланꙋ́тка дѡвѡ́лнѣ ꙋ҆чрѣдивъ, въ своа̀ ѿпꙋсти. запрѣтивъ и҅мъ не к томꙋ̀ смѣа́ти прїи́ти къ немꙋ̑. 20. ѻ҆ни жѐ въ своа̀ възвра́щъше сѧ, съпѫ(т)ше́стьвника и҆ бл҃гѡше́стъвна съ сѡбѡ́ѫ и҆мѣ́ахѫ и҆́же и҆́нѡгда бѣснꙋѫщагѡ сѧ· 21. Сла́вѣ же ѿ то́лѣ по въ‐
99r
се́и странѣ̑ то́и проше́(д)ши ѻ҆ не́мъ, хва́лѣахѫ б҃а въсѝ и҆ мнѡ́гѫ любѡ́вь и҆ ревно́сть къ немꙋ̀ стѧжа́ваахѫ·
VII.
1. дѡ́блыи же і҆ѡ҆а́ннъ ꙗ҆ко сїа̀ бы́ваѫща ꙋ҆вѣ́дѣ, въста́вь ѡтидѐ ѿтѫ́дꙋ,
чл҃чскыѧ сла́вы бѡѫ сѧ̀, па́че же дѡ кѡнца̀ ненави́ж(д)ѫ. бж(с҄)тьвно́и же на́и паче
приле́жѫ и҆ сладо́стнѣ въспѣ́ваѫ, мнѣ́ же, е҆же прилѣплѣти сѧ бв҃и бл҃гѡ е҆́стъ, и҆
пола́гати на г҃а ꙋ҆пованїе моѐ· 2. и҆ ѻ҆брѣ(т) ꙋ҅бѡ ка́менъ ꙃѣлѡ высѡ́къ, а҆́бїе
въсхѡ́ди(т) ꙗ҆кожѐ бг҃ови́децъ и҆́нѡгда на сїнаи́скѫѫ.
3. въсхѡ́ди(т) въ
невъхѡ́димыи мра́къ бг҃овидѣнїа. прїе́мле(т) и҆ съ̏. бг҃описанꙿныѧ скри́жали, не к
томꙋ̀ на скри́жале(х) ка́менꙿныи(х), нѫ̏ на скри́жале(х) ср(д)ца·
4. Слъза́ми
ѻ҆ма́каѫ ка́менъ, и҆ въсѐнѡщны́ми бдѣнїи и҆ въздыха́нїи въ́ стѡ трꙋ́ды плѡ́дѧ.
е҆ди́нъ е҆ди́номꙋ бесѣдꙋѫ, и҆ ле́гкы́ма кри́лѡма къ нб҃си ше́ствїе тво́рѧ. нѡщны̑и
прѣтръпѣваѫ мра́зъ и҆ дн҃евныи ва́ръ·
5. неꙋ҆съ́пное҆ же ꙩ҆́ко си́це тѡгѡ̑
дѡбле́стъвнѣ тръпѧща̀ зрѧ̏, си́лѫ то́мꙋ̑ неви́димо и҆ крѣпо(с҄) пода́аше
наи́па́че·
6. Ненави́дѧи же дѡбра̀ дїа́вѡлъ не
сътръпѣ на мнѡ́ѕѣ тѡ́ликѫ дѡбле́сть мѫ́жа. нѫ̏ пое́мъ съ сѡбѡѫ легеѡ̀нъ бѣсѡ̀въ.
сꙋрѡ́вѣ на ст҃го прїидѡ́шѫ.
7. чтѡ не дѣ́ѫще и҆ что̑ не тво́рѧще. би́ѫще. пха́ѫще.
и҆ вла́чѧще, а҆́бїе съ ка́мене съвръ́гше ѿхѡ́дѧ(т), въсѣчьскы мръ́тва тѡгѡ̑ мнѧ́щѐ
и҆ ника́коже жи́ти хѡ́тѧща.
8. Ле́жѫ ꙋ҅бѡ та́мо дѡ́блыи і҆ѡ҆а́ннъ на мнѡ́гъ ча(с҄),
е҆два̏ въ сѧ̑ прише(д), сте́нѧ и прѣнема́гаѫ тѫ́жааше. и҆ гл҃ааше къ себѣ̀. въскѫ́ѧ
прискръбна е҆си̑ дш҃е моа̀, въскѫ́ѫ съмѫ́щае҆ши мѧ.
9. ꙋ҆пова̑и на
99v
б҃а ꙗ҆ко и҆сповѣ́м сѧ е҆м(ꙋ). спасенїе лицꙋ моем(ꙋ) и҆ б҃ъ мои̑. 10. и҆ въста́въ, пакы̀ на ка́менъ възхѡ́ждааше, и҆ пръ́вагѡ прави́ла свое҆гѡ̑ дръжа́ше (с҄), вы́шнѣагѡ полѡ́жи прибѣжище себѣ̀· 11. Призи́раѫи жѐ на зем(л)ѧ и҆ тво́рѧ ѫ҆ трѧ́сти сѧ, призира́е(т) съвы́ше мл(с҄)тивныимь ꙩ҆кѡ́мъ на свое҆гѡ̑ ꙋ҆гѡ́дника, и҆ а҆́г҃глꙋ свое҆мꙋ заповѣ́да въ е҆́же принѡ́сити е҆мꙋ пи́щѫ на къ́ждѡ дн҃ь. 12. и҆ бѣ̏ прѡ́чее и҆ на нѐмъ исплънѣе҆мо писа́ное, хлѣ́бъ а҆́ггл(с҄)кыи ꙗ҅де чл҃къ·
б҃а ꙗ҆ко и҆сповѣ́м сѧ е҆м(ꙋ). спасенїе лицꙋ моем(ꙋ) и҆ б҃ъ мои̑. 10. и҆ въста́въ, пакы̀ на ка́менъ възхѡ́ждааше, и҆ пръ́вагѡ прави́ла свое҆гѡ̑ дръжа́ше (с҄), вы́шнѣагѡ полѡ́жи прибѣжище себѣ̀· 11. Призи́раѫи жѐ на зем(л)ѧ и҆ тво́рѧ ѫ҆ трѧ́сти сѧ, призира́е(т) съвы́ше мл(с҄)тивныимь ꙩ҆кѡ́мъ на свое҆гѡ̑ ꙋ҆гѡ́дника, и҆ а҆́г҃глꙋ свое҆мꙋ заповѣ́да въ е҆́же принѡ́сити е҆мꙋ пи́щѫ на къ́ждѡ дн҃ь. 12. и҆ бѣ̏ прѡ́чее и҆ на нѐмъ исплънѣе҆мо писа́ное, хлѣ́бъ а҆́ггл(с҄)кыи ꙗ҅де чл҃къ·
VIII.
1. Въ си(х) ꙋ҅бѡ и҆ си́цевы(х) тѡмꙋ̀ сѫ́щꙋ, слꙋ́хъ ѻ҆ не́мъ, ꙗ҆ко(ж҄)
прѣ(д)ре(ч҄) сѧ прохѡ́ждааше, є҆́ликѡ и҆ цр҃ю ꙗ҅же ѻ҆ не́мъ слы́шати и҆ въ жела́ни
бы́ти. 2. бл҃гѡчъстивѡмꙋ бѡ̀ тѡгда̀ цр҃ю пе́троу блъ́гарскагѡ ц(с҄)рва хѡрѫ́гви
дръжѫщꙋ, и҆ въ срѣ́децъ тѡгда̀ прише(д)шꙋ и҆ ꙗ҅же ѻ҆ прп(д)бнѣмъ слы́шавшꙋ,
поси́лае҆тъ мѫ́жѧ, ѕѣлѡ хы́тры лѡвцѧ̀ чи́слѡмъ ꙗ҆ко де́вѧ(т), на възыска́нїе ст҃гѡ.
заповѣ́давъ и҆́мъ не възвра́тити (с҄) а҆ще тѡгѡ̑ не ѻ҆брѧ́щѫ(т)·
3. ѻ҆ни́ же
за́повѣдь ѿ цр҃ѣ прїе́мше, бы́стрѣе не́же сло(в҄) ры́лѫ дѡсти́ѕаахѫ.
4. въ мнѡ́гы
ꙋ҅бѡ дн҃и та́мо ѻ҆бьше(д)ше и҆ ничъсѡ́же ѻ҆брѣ́тше, прѣнема́гаахѫ гладѐмъ. и҆
недѡꙋ҆мѣѫще бѣ́хѫ. ни жѐ пои́ти къ цр҃ю смѣѫще, ни жѐ а҅лчни по пꙋстыни скы́тати
сѧ мо́гѫще.
5. ѻ҆́баче стра́хъ прѣма́гааше гла́дъ и҆ не прѣста́ахѫ и҆́щѫще.
6. поздѣ
жѐ нѣ́когда ѻ҆брѣ́тѡшѫ ма́лѡ нѣ́кѡе знамѐнїе, и҆ тѣмъ прѣбыва́лище мѫ́жа дѡсти́гше
бл(с҄)венїе прїѧ҅ти про́шаахѫ ѿ негѡ̑.
7. тъ̏ жѐ бл(с҄)венїꙋ тѣхъ сп(д)бль,
въпра́шаше прише́ствїа винѫ̑. ѻ҆ни же тѡмꙋ ꙗ҆вѣ въсѣ̀ тво́рѧ(т). 100r
8. ꙗ҆ко ꙋ҆́бѡ дш҃евныи(м҄) ꙩ҆́кѡмъ тѣ(х) прови́дѣ на́ пѧ(т) дн҃ии а҆лчны сѫ́щѫ, прѣ(д)ла́гаетъ тѣмъ тра́пезѫ и҆ любе́знѣ ꙋ҅чрѣди. 9. и҆́же бѡ̑ пѧ(т) ты́сѫщъ ѿ пѧтїихъ хлѣ́бъ насы́тивыи, насы́щае(т) и҆ зде̏ девѧ(т) мѫжїи ѿ е҆диногѡ хлѣ́ба. и҆ ѡ҆̑ чю́до, ꙗ҆кожѐ та́мо дѡвѡ́лно ꙋ҆́крꙋхъ ѻ҆ста́шѫ, и҆ зде̏ по́лъ хлѣ́ба ѻ҆ста̏ оу҆́крꙋхъ. 10. Сїа̏ оу҆́бѡ ѻ҆ни̑ ꙗ҆ко ви́дѣвше, въ ꙋ҆дивле́ни бы́шѫ. и҆ и҆же е҆динъ недѡ́влѣти тѣмъ хлѣбъ помы́сливше. сїи́ по насыщени по́лъ хлѣба ѻ҆стави́шѫ. 11. И҆ възвра́щъше сѧ, въсѣ ꙗ҆́вѣ цр҃ю ска́зашѫ· 12. Бж(с҄)тьвнѡ́ѫ ꙋ҅бѡ ревно́стїѫ раж(д)ег сѧ цр҃ь, и҆ радости ѻ҆бьѧ(т) е҆гѡ̑ ѻ҆́блакъ, теча́ше ꙗ҆коже е҆́лень въ жѫ́тъвныѫ ча́сы къ и҆стѡ́чникѡмъ вѡдныи(м҄). поѧ҆́т бѡ̑ съ сѡбо́ѫ и҆́же то́мꙋ любезнѣишѫѧ, бы́стрѣ къ гѡрѣ теча́хѫ. 13. и҆ дѡше(д)ше рѣкы̑ гл҃емы́ѫ ры́ла. ѻ҆брѣтѡшѫ ка́менъ веле́и высѡ́къ ѕѣлѡ̑ и҆ жестѡ́къ, и҆ ве́сма неꙋ҆дѡ́бъ ше́стъвенъ. и҆ не възмо́гше напрѣ(д) пои́ти, възвра́тишѫ сѧ· 14. а҆́бїє же на дрꙋгѫ въсхѡ́дѧ(т) гѡрѫ̀ высѡ́кѫ ѧ҆́же кнїша́вѫ ѻ҆бы́кѡшѫ ѻ҆кръстнїи тꙋ̏ зва́ти, и҆ ѿ тѫ́дꙋ пока́зоваахѫ е҆мꙋ̑ гѡ́рѫ̑ и҆ ка́менъ и҆де́же прпо(д)бныи живѣше. 15. и҆ не възможѐ та́мо цр҃ь пои́ти стръмнины̑ ради и҆ жестѡ́сти мѣ́стныѫ. нѫ̏ а҆́бїе поси́лаетъ два̏ ѻ҆тро́ка и҆́хже ѕѣлѡ̑ лю́блѣа́ше, мо́лѧ и҆ призы́ваѫ тѡгѡ̑ ꙗ҆ко бл(с҄)венїꙋ спо(д)би́ти сѧ. ѕѣло бѡ̑ въ́ сласть жела́аше е҆гѡ̑ ви́дѣти· 16. Ѻ҆трѡ́ка же ꙗ҆ко а҅біе ре́(ч҄)ное ѿ цр҃ѣ прїе́мше, въ ско́рѣ та́мо ше(д)ше и҆ ст҃мꙋ ꙗ҅вѣ тво́рѧ(т). 17. Ѻ҆́н же невъзмо́жна сїа̏ бы́ти гл҃а· ѻ҆́баче чѧ́(д)ца рьцѣта цр҃ви ре́(ч҄). трꙋ(д) оу҆́бѡ тво́и и҆ прѣ(д)лѡже́нїе, 100v
ꙗ҆ко кади́лѡ бл҃гѡвѡ́нꙿно бв҃и принесѡшѫ сѧ и҆ приѫти бы́шѫ. 18. ты̏ ꙋ҆́бѡ въ ско́рѣ ѻтиди ѿ тѫ́дꙋ, поне́же мѣ́сто ѧ҆́тлѡ є(с҄), да не ка́ко нѣчто ненача́емо постра́ж(д)еши ты̏ же̑ и҆ и҆́же с тобѡ́ѫ. 19. на́шѫ жѐ хꙋ́дѡсть не възмо́жеши ви́дѣти въ ни́нѣшнїи вѣ́къ :· 20. въ бѫ(д)щїи жѐ и҆ ѕѣлѡ̑ дрꙋгъ дрꙋга ꙋ҆зри́мъ, и҆ ра́дѡсти ѻ҆ноѫ̀ неи́зре(ч҄)н꙽ныѧ наслади́м сѧ, а҆ще дѡстѡ́ины плѡ́ды покаа́нїа ѿ сѫ́дꙋ ѿсле́мъ· 21. Печа́ленъ ꙋ҅бѡ велми̑ бы(с҄) цр҃ь мнѧ̀ нѣ́что велїе по́гꙋбль, ѻ҆тидѐ съ мнѡ́ѕѣмъ сѣтѡва́нїемъ и҆ скръбїѫ. 22. и҆ а҅бїе въ ц(с҄)ркаа ше(д), посла̀ пакы̀ къ немꙋ зла́та не ма́лѡ, въ кꙋ́пѣ же и҆ ѻ҆вѡ́щїа ра́зличнаа и҆нѡ́кѡмъ клю́чае́маа ра(дї)12 бл(с҄)венїа. 23. поси́лаетъ ꙋ҅бѡ и҆ писа́нїе, и҆́мѧщее· Си́це· Въсѐчъстномꙋ ѡ҆́ц҃ꙋ і҆ѡ҆а҆́ннꙋ поустын꙽ножи́телю, петръ цр҃ь· 24. Слы́ша(х) твое҅ѧ дш҃ѫ бг҃олю́бныи нра́въ и҆ пꙋсты́н꙽ное въселе́нїе, и҆ невеще́стъвноѐ а҆ггл(с҄)кѡе прѣбыва́нїе. въ кꙋ́пѣ же и҆ є҆же ѿ мира кѡне́чное ꙋ҆дале́нїе, и҆ велми̑ твоѐ въж(д)елѣхъ ви́дѣти прп(д)бїе и҆ твои́хъ медѡтѡ́чныихъ наслади́ти сѧ гл҃ъ, не ма́лѫ ѿ твое҆гѡ̑ зрѣнїа мнѣвь приплѡ́дити по́лѕѫ· 25. Е҆́лма жела́нїе бѡга(т)ства и҆ сꙋ́етнаа сла́ва, въ кꙋпѣ жѐ и҆́ сласти, не ѻ҆ста́влѣѫ(т) на(с҄) и҆́же въ́ мори сегѡ̑ сꙋ́етна(г҄) вла́ѫщих сѧ житїа, възни́кнѫти къ свѣтꙋ чи́стагѡ и҆ невеще́стъвнагѡ прѣбыва́нїа. 26. помрачишѫ бѡ́ сѧ на́шѫ дш҃евныѫ ꙫ҆́чи, печалїѫ и҆ мѧтежемъ и҆́же въ мирѣ. 27. и҆ се̏ нн҃ѣ ꙗ҆ко ѿ съ́на нѣ́коегѡ глѫбѡ́ка възбъ́нѫвъ, въсхѡ́тѣхъ твоѫ҆ ст҃ость ви́дѣти. 28. Е҆́лмажѐ и҆ сеѫ̀ блг(д)ти 103r
лиши́х сѧ, ѻ҅ка́анꙿны ра(дї)13 мнѡ́жъства мои(х) грѣхъ. мо́лѧ сѧ и҆ припа(д)ѫ твое҆мꙋ̑ прп(д)бїꙋ, ѿрадѫ нѣкѫѫ ꙋт҆ѣше́нїа къ на́мъ посла́ти и҆ печа́ли простꙋди́ти зно́и. 29. вѣ́стъ бѡ̑ вѣ́стъ твоѐ прпⷣбїе є҆́ликы бꙋ́рѧ ми́ра и҆ мѧте́жеи ѻ҆́блаци ц(с҄)ркаа ѻ҆бꙋревати ѻ҆бы́кѡшѫ ср(д)ца (..)14 30. Прѣклѡни сѧ ꙋ҅бо бл҃женыи́ і҆ѡ҆а́нъ къ молѐніꙋ въ кꙋ́пѣ жѐ и҆ пѡ́стничъскыимъ сънѣде(м҄), възвыше́нїа съла́млѣѫ рѡ́гъ, къ златꙋ жѐ никакоже, 31. и҆ възвѣщае(т) е҆мꙋ̑ си́це· Бл҃гѡчъстивѡ́мꙋ и҆ самодръжцꙋ блъгарскагѡ ску́птра цр҃ю пе́трꙋ. ꙋ҆бѡгыи і҆ѡ҆а́ннь. 32. проше́нїе твоѐ въсе̑ исплънити, неполе́зно на́мъ е҆́стъ. 33. ѻ҆́баче вѣ́ры ра(дї)15 твое҅ѧ и҆ ꙋ҆сръдїа. въ ꙗ҅же на́мъ клю́чимыихъ и҆сплъ́нѣемъ ꙋ҆́же. и҆ пѡ́стничъскыѫ ꙋ҆́бѡ сънѣди прїе́млѧ. зла́то же твоѐ са́мъ и҆мѣ́и. 34. ѕѣлѡ бѡ̑ врѣ́дѧ(т) таковаа и҆нѡ́чъствꙋѫщїи(х), и҆зрѧ(д)нѣе же и҆́же въ пꙋсты(х) и҆ неꙋ҆тѣшныи(х) мѣ́стѡ(х) прѣбы́ваѫщїихъ. 35. въ что бѡ̑ и҆ потрѣбꙋе(т) та̏ и҆́же хлѣ́ба въ сы́тѡсть никѡгда́же прїе́млѧи̑ ни жѐ самы́ѫ вѡды̑ въ погаше́нїе жѫжды. 36. на́м бѡ̑ е҆же жи́ти х҃с, и҆ е҆же ꙋ҆мрѣти приѻ҆брѣте́нїе. 37. твое҆́и бѡ дръжавѣ и҆ такѡвы́мъ, сїа̀ клю́чима сѫ(т). ѻ҆́баче ни жѐ ты̏ и҆́же дїа́димоѫ ѻ҆блѡже́ныи длъженъ е҆си̑ въ си(х) ꙋ҆сла́ждати сѧ. 38. ре(ч҄)но бѡ̀ є(с҄). бѡга(т)ствѡ а҆ще тече(т), не прила́гаите ср(д)ца. 39. а҆ще бѡ̑ и҆ пи́сано е҆́стъ дръжава цр҃ю бѡгатство нѫ̏ въ ѡ҆́рѫжїа и҆ вѡѫ то̏ истъщавати, а̏ не на своѫ̀ сла́сти. къ ꙋ҆бѡ́гыим же па(ч) и҆ ни́щи(м҄), къ нагы́мъ и҆ безкрѡ́внымъ. 40. тѣ́мже а҆ще хѡ́щеши съ земныимъ и҆ нб҃сное наслѣ́дѡвати 103v
ц(с҄)рво, бѫди щедръ ꙗко(ж҄) ѡц҃ъ нашъ нб҃сныи щедръ естъ. 41. не ꙋповаи на неправдѫ, и на въсхыщєнїе не желаи. 42. бѫди кротѡк же и тихъ и бл҃гѡпристѫпенъ къ въсѣмъ. на въсѣхъ (отвръст)ы твоѫ имѣи ѻчи. 43. да прѡливает сѧ на въсѣхъ твоегѡ милѡванїа маслѡ. 44. да не ꙋвѣстъ шꙋица твоа что творитъ десница твоа. 45. да исхѡдѧ(т) нищїи радѡстни ѿ твоеѧ полаты. кнѧѕи же твоѫ похвалы на ѧзыцѣ(х) да нѡсѧ (.) 46. да сїаетъ свѣтлостїѫ дѡбрѡдѣтелеи твоа багрѣница. 47. чѧда же твоа да сѫ(т) въздыханїа и слъзы. 48. памѧ(т) же съмр҃тнаа да посѣщаетъ вынѫ твои ꙋмъ. 49. бѫдѫщее же ц(с҄)рво да мъчтаетъ нелѣнѡстно твоа мысль. 50. валѣи сѧ пѡ(д) нѡгама мт҃ре твоеѧ цръкве. 51. припа(д)и ꙋсръдно и връхъ прѣкланѣи тоѫ пръвѡпрѣстѡлникѡмъ. ꙗко да цр҃ь ц(с҄)рвꙋѫщїи(х) и г҃ъ гѡспо(д)ствꙋѫщїихъ видѣвъ таковѡе твое ꙋсръдїе, 52. подастъ ти, ꙗже ѻко не видѣ бл҃гаа и ꙋхѡ не слыша и на ср(д)це чл҃кꙋ не възыдѡшѫ ꙗже ꙋгѡтѡва б҃ъ любѧщимъ егѡ· 53. Цр҃ь же ꙗко сїа прѡчътъ, мнѣше сѧ велїе нѣчтѡ прїѧти. и любезнѣ тѡ лѡбзавъ, имѣше то въ нѣдрѡ(х) ꙗкоже нѣкое многѡцѣнꙿно скрѡвище. чѧстымъ прочитанїемъ сегѡ, мльвы мирскыѫ ѿганѣаше тъмѫ·
8. ꙗ҆ко ꙋ҆́бѡ дш҃евныи(м҄) ꙩ҆́кѡмъ тѣ(х) прови́дѣ на́ пѧ(т) дн҃ии а҆лчны сѫ́щѫ, прѣ(д)ла́гаетъ тѣмъ тра́пезѫ и҆ любе́знѣ ꙋ҅чрѣди. 9. и҆́же бѡ̑ пѧ(т) ты́сѫщъ ѿ пѧтїихъ хлѣ́бъ насы́тивыи, насы́щае(т) и҆ зде̏ девѧ(т) мѫжїи ѿ е҆диногѡ хлѣ́ба. и҆ ѡ҆̑ чю́до, ꙗ҆кожѐ та́мо дѡвѡ́лно ꙋ҆́крꙋхъ ѻ҆ста́шѫ, и҆ зде̏ по́лъ хлѣ́ба ѻ҆ста̏ оу҆́крꙋхъ. 10. Сїа̏ оу҆́бѡ ѻ҆ни̑ ꙗ҆ко ви́дѣвше, въ ꙋ҆дивле́ни бы́шѫ. и҆ и҆же е҆динъ недѡ́влѣти тѣмъ хлѣбъ помы́сливше. сїи́ по насыщени по́лъ хлѣба ѻ҆стави́шѫ. 11. И҆ възвра́щъше сѧ, въсѣ ꙗ҆́вѣ цр҃ю ска́зашѫ· 12. Бж(с҄)тьвнѡ́ѫ ꙋ҅бѡ ревно́стїѫ раж(д)ег сѧ цр҃ь, и҆ радости ѻ҆бьѧ(т) е҆гѡ̑ ѻ҆́блакъ, теча́ше ꙗ҆коже е҆́лень въ жѫ́тъвныѫ ча́сы къ и҆стѡ́чникѡмъ вѡдныи(м҄). поѧ҆́т бѡ̑ съ сѡбо́ѫ и҆́же то́мꙋ любезнѣишѫѧ, бы́стрѣ къ гѡрѣ теча́хѫ. 13. и҆ дѡше(д)ше рѣкы̑ гл҃емы́ѫ ры́ла. ѻ҆брѣтѡшѫ ка́менъ веле́и высѡ́къ ѕѣлѡ̑ и҆ жестѡ́къ, и҆ ве́сма неꙋ҆дѡ́бъ ше́стъвенъ. и҆ не възмо́гше напрѣ(д) пои́ти, възвра́тишѫ сѧ· 14. а҆́бїє же на дрꙋгѫ въсхѡ́дѧ(т) гѡрѫ̀ высѡ́кѫ ѧ҆́же кнїша́вѫ ѻ҆бы́кѡшѫ ѻ҆кръстнїи тꙋ̏ зва́ти, и҆ ѿ тѫ́дꙋ пока́зоваахѫ е҆мꙋ̑ гѡ́рѫ̑ и҆ ка́менъ и҆де́же прпо(д)бныи живѣше. 15. и҆ не възможѐ та́мо цр҃ь пои́ти стръмнины̑ ради и҆ жестѡ́сти мѣ́стныѫ. нѫ̏ а҆́бїе поси́лаетъ два̏ ѻ҆тро́ка и҆́хже ѕѣлѡ̑ лю́блѣа́ше, мо́лѧ и҆ призы́ваѫ тѡгѡ̑ ꙗ҆ко бл(с҄)венїꙋ спо(д)би́ти сѧ. ѕѣло бѡ̑ въ́ сласть жела́аше е҆гѡ̑ ви́дѣти· 16. Ѻ҆трѡ́ка же ꙗ҆ко а҅біе ре́(ч҄)ное ѿ цр҃ѣ прїе́мше, въ ско́рѣ та́мо ше(д)ше и҆ ст҃мꙋ ꙗ҅вѣ тво́рѧ(т). 17. Ѻ҆́н же невъзмо́жна сїа̏ бы́ти гл҃а· ѻ҆́баче чѧ́(д)ца рьцѣта цр҃ви ре́(ч҄). трꙋ(д) оу҆́бѡ тво́и и҆ прѣ(д)лѡже́нїе, 100v
ꙗ҆ко кади́лѡ бл҃гѡвѡ́нꙿно бв҃и принесѡшѫ сѧ и҆ приѫти бы́шѫ. 18. ты̏ ꙋ҆́бѡ въ ско́рѣ ѻтиди ѿ тѫ́дꙋ, поне́же мѣ́сто ѧ҆́тлѡ є(с҄), да не ка́ко нѣчто ненача́емо постра́ж(д)еши ты̏ же̑ и҆ и҆́же с тобѡ́ѫ. 19. на́шѫ жѐ хꙋ́дѡсть не възмо́жеши ви́дѣти въ ни́нѣшнїи вѣ́къ :· 20. въ бѫ(д)щїи жѐ и҆ ѕѣлѡ̑ дрꙋгъ дрꙋга ꙋ҆зри́мъ, и҆ ра́дѡсти ѻ҆ноѫ̀ неи́зре(ч҄)н꙽ныѧ наслади́м сѧ, а҆ще дѡстѡ́ины плѡ́ды покаа́нїа ѿ сѫ́дꙋ ѿсле́мъ· 21. Печа́ленъ ꙋ҅бѡ велми̑ бы(с҄) цр҃ь мнѧ̀ нѣ́что велїе по́гꙋбль, ѻ҆тидѐ съ мнѡ́ѕѣмъ сѣтѡва́нїемъ и҆ скръбїѫ. 22. и҆ а҅бїе въ ц(с҄)ркаа ше(д), посла̀ пакы̀ къ немꙋ зла́та не ма́лѡ, въ кꙋ́пѣ же и҆ ѻ҆вѡ́щїа ра́зличнаа и҆нѡ́кѡмъ клю́чае́маа ра(дї)12 бл(с҄)венїа. 23. поси́лаетъ ꙋ҅бѡ и҆ писа́нїе, и҆́мѧщее· Си́це· Въсѐчъстномꙋ ѡ҆́ц҃ꙋ і҆ѡ҆а҆́ннꙋ поустын꙽ножи́телю, петръ цр҃ь· 24. Слы́ша(х) твое҅ѧ дш҃ѫ бг҃олю́бныи нра́въ и҆ пꙋсты́н꙽ное въселе́нїе, и҆ невеще́стъвноѐ а҆ггл(с҄)кѡе прѣбыва́нїе. въ кꙋ́пѣ же и҆ є҆же ѿ мира кѡне́чное ꙋ҆дале́нїе, и҆ велми̑ твоѐ въж(д)елѣхъ ви́дѣти прп(д)бїе и҆ твои́хъ медѡтѡ́чныихъ наслади́ти сѧ гл҃ъ, не ма́лѫ ѿ твое҆гѡ̑ зрѣнїа мнѣвь приплѡ́дити по́лѕѫ· 25. Е҆́лма жела́нїе бѡга(т)ства и҆ сꙋ́етнаа сла́ва, въ кꙋпѣ жѐ и҆́ сласти, не ѻ҆ста́влѣѫ(т) на(с҄) и҆́же въ́ мори сегѡ̑ сꙋ́етна(г҄) вла́ѫщих сѧ житїа, възни́кнѫти къ свѣтꙋ чи́стагѡ и҆ невеще́стъвнагѡ прѣбыва́нїа. 26. помрачишѫ бѡ́ сѧ на́шѫ дш҃евныѫ ꙫ҆́чи, печалїѫ и҆ мѧтежемъ и҆́же въ мирѣ. 27. и҆ се̏ нн҃ѣ ꙗ҆ко ѿ съ́на нѣ́коегѡ глѫбѡ́ка възбъ́нѫвъ, въсхѡ́тѣхъ твоѫ҆ ст҃ость ви́дѣти. 28. Е҆́лмажѐ и҆ сеѫ̀ блг(д)ти 103r
лиши́х сѧ, ѻ҅ка́анꙿны ра(дї)13 мнѡ́жъства мои(х) грѣхъ. мо́лѧ сѧ и҆ припа(д)ѫ твое҆мꙋ̑ прп(д)бїꙋ, ѿрадѫ нѣкѫѫ ꙋт҆ѣше́нїа къ на́мъ посла́ти и҆ печа́ли простꙋди́ти зно́и. 29. вѣ́стъ бѡ̑ вѣ́стъ твоѐ прпⷣбїе є҆́ликы бꙋ́рѧ ми́ра и҆ мѧте́жеи ѻ҆́блаци ц(с҄)ркаа ѻ҆бꙋревати ѻ҆бы́кѡшѫ ср(д)ца (..)14 30. Прѣклѡни сѧ ꙋ҅бо бл҃женыи́ і҆ѡ҆а́нъ къ молѐніꙋ въ кꙋ́пѣ жѐ и҆ пѡ́стничъскыимъ сънѣде(м҄), възвыше́нїа съла́млѣѫ рѡ́гъ, къ златꙋ жѐ никакоже, 31. и҆ възвѣщае(т) е҆мꙋ̑ си́це· Бл҃гѡчъстивѡ́мꙋ и҆ самодръжцꙋ блъгарскагѡ ску́птра цр҃ю пе́трꙋ. ꙋ҆бѡгыи і҆ѡ҆а́ннь. 32. проше́нїе твоѐ въсе̑ исплънити, неполе́зно на́мъ е҆́стъ. 33. ѻ҆́баче вѣ́ры ра(дї)15 твое҅ѧ и҆ ꙋ҆сръдїа. въ ꙗ҅же на́мъ клю́чимыихъ и҆сплъ́нѣемъ ꙋ҆́же. и҆ пѡ́стничъскыѫ ꙋ҆́бѡ сънѣди прїе́млѧ. зла́то же твоѐ са́мъ и҆мѣ́и. 34. ѕѣлѡ бѡ̑ врѣ́дѧ(т) таковаа и҆нѡ́чъствꙋѫщїи(х), и҆зрѧ(д)нѣе же и҆́же въ пꙋсты(х) и҆ неꙋ҆тѣшныи(х) мѣ́стѡ(х) прѣбы́ваѫщїихъ. 35. въ что бѡ̑ и҆ потрѣбꙋе(т) та̏ и҆́же хлѣ́ба въ сы́тѡсть никѡгда́же прїе́млѧи̑ ни жѐ самы́ѫ вѡды̑ въ погаше́нїе жѫжды. 36. на́м бѡ̑ е҆же жи́ти х҃с, и҆ е҆же ꙋ҆мрѣти приѻ҆брѣте́нїе. 37. твое҆́и бѡ дръжавѣ и҆ такѡвы́мъ, сїа̀ клю́чима сѫ(т). ѻ҆́баче ни жѐ ты̏ и҆́же дїа́димоѫ ѻ҆блѡже́ныи длъженъ е҆си̑ въ си(х) ꙋ҆сла́ждати сѧ. 38. ре(ч҄)но бѡ̀ є(с҄). бѡга(т)ствѡ а҆ще тече(т), не прила́гаите ср(д)ца. 39. а҆ще бѡ̑ и҆ пи́сано е҆́стъ дръжава цр҃ю бѡгатство нѫ̏ въ ѡ҆́рѫжїа и҆ вѡѫ то̏ истъщавати, а̏ не на своѫ̀ сла́сти. къ ꙋ҆бѡ́гыим же па(ч) и҆ ни́щи(м҄), къ нагы́мъ и҆ безкрѡ́внымъ. 40. тѣ́мже а҆ще хѡ́щеши съ земныимъ и҆ нб҃сное наслѣ́дѡвати 103v
ц(с҄)рво, бѫди щедръ ꙗко(ж҄) ѡц҃ъ нашъ нб҃сныи щедръ естъ. 41. не ꙋповаи на неправдѫ, и на въсхыщєнїе не желаи. 42. бѫди кротѡк же и тихъ и бл҃гѡпристѫпенъ къ въсѣмъ. на въсѣхъ (отвръст)ы твоѫ имѣи ѻчи. 43. да прѡливает сѧ на въсѣхъ твоегѡ милѡванїа маслѡ. 44. да не ꙋвѣстъ шꙋица твоа что творитъ десница твоа. 45. да исхѡдѧ(т) нищїи радѡстни ѿ твоеѧ полаты. кнѧѕи же твоѫ похвалы на ѧзыцѣ(х) да нѡсѧ (.) 46. да сїаетъ свѣтлостїѫ дѡбрѡдѣтелеи твоа багрѣница. 47. чѧда же твоа да сѫ(т) въздыханїа и слъзы. 48. памѧ(т) же съмр҃тнаа да посѣщаетъ вынѫ твои ꙋмъ. 49. бѫдѫщее же ц(с҄)рво да мъчтаетъ нелѣнѡстно твоа мысль. 50. валѣи сѧ пѡ(д) нѡгама мт҃ре твоеѧ цръкве. 51. припа(д)и ꙋсръдно и връхъ прѣкланѣи тоѫ пръвѡпрѣстѡлникѡмъ. ꙗко да цр҃ь ц(с҄)рвꙋѫщїи(х) и г҃ъ гѡспо(д)ствꙋѫщїихъ видѣвъ таковѡе твое ꙋсръдїе, 52. подастъ ти, ꙗже ѻко не видѣ бл҃гаа и ꙋхѡ не слыша и на ср(д)це чл҃кꙋ не възыдѡшѫ ꙗже ꙋгѡтѡва б҃ъ любѧщимъ егѡ· 53. Цр҃ь же ꙗко сїа прѡчътъ, мнѣше сѧ велїе нѣчтѡ прїѧти. и любезнѣ тѡ лѡбзавъ, имѣше то въ нѣдрѡ(х) ꙗкоже нѣкое многѡцѣнꙿно скрѡвище. чѧстымъ прочитанїемъ сегѡ, мльвы мирскыѫ ѿганѣаше тъмѫ·
IX.
1. Прѣбывъ ꙋбѡ Блаженыи іѡаннъ на тѡмъ мѣстѣ
въсѣ(х) лѣ(х). з҃. и четыри м(с҄)цѧ, ни единѡмꙋ часꙋ разлѣненїе или ꙋнынїе подавъ.
нѫ къ ревности паче ревность и къ ꙋсръдїꙋ оусръдїе прилагаѫ. и простѡ рещи, въ
старечъстѣмъ възрастѣ юнѡшъ‐
101r
скѡе показовааше тъщанїе· 2. мнѡѕи ꙋбѡ къ нем(ꙋ) прихѡж(д)аахѫ недѫждныѫ своѫ принѡсѧще, и молитвами єгѡ здравы тѣхъ прїемлѧше ѿхѡждаахѫ. 3. славѣ же не малѣ по въсеи земли тои проше(д)ши, мноѕи добрѡдѣтѣлномꙋ егѡ възревновашѫ житїꙋ и жити съ нимъ изволишѫ. 4. и въ прїлежѫщимъ врътпѣ цр҃квь създавше ѻбитѣль съставишѫ, начѧлника имѧще и пастырѣ прѣп(д)бнагѡ. 5. он же дѡбрѣ пасы свое стадѡ, и мнѡгы къ г҃ꙋ прїве(д), и велїа и прѣславнаа чюдеса сътворъ, въ глѫбѡкѫѧ доспѣ старѡсть· 6. Ꙗко ꙋбѡ свое еже къ г҃ꙋ ѿхѡж(д)енье разꙋмѣ, на мол҃твѫ себе ѻбрати. и тѡплыѫ слъзы ѿ ѻчіꙋ изливааше. и колѣнѣ на землѧ прѣклѡнъ. 7. бж҃е гл҃ааше въседръжителю. прїими мѧ грѣшнаагѡ и недѡстоинагѡ раба своегѡ, и съчетаи мѧ ликѡмъ избранныи(х) твѡихъ. ничто же бѡ на земли бл҃гѡ сътвори(х) бл҃же. 8. Сего ради твоѫ молѧ бл҃гѡсть, повелѣти тебѣ агг҃лꙋ бл҃гꙋ, ꙗко да не възбранен ми бѫде(т) възхѡ(д) ѿ лѫкавствїа дх҃овъ. 9. и г҃и въ рѫцѣ твои прѣдаѫ дх҃(ъ) мои прирекъ, абїе въ рѫцѣ бж҃їи прѣда(с҄) дх҃ъ. поживъ нѣгде даже до ѻ лѣ(т). и тꙋ своими ꙋченикы погребенъ быстъ·
101r
скѡе показовааше тъщанїе· 2. мнѡѕи ꙋбѡ къ нем(ꙋ) прихѡж(д)аахѫ недѫждныѫ своѫ принѡсѧще, и молитвами єгѡ здравы тѣхъ прїемлѧше ѿхѡждаахѫ. 3. славѣ же не малѣ по въсеи земли тои проше(д)ши, мноѕи добрѡдѣтѣлномꙋ егѡ възревновашѫ житїꙋ и жити съ нимъ изволишѫ. 4. и въ прїлежѫщимъ врътпѣ цр҃квь създавше ѻбитѣль съставишѫ, начѧлника имѧще и пастырѣ прѣп(д)бнагѡ. 5. он же дѡбрѣ пасы свое стадѡ, и мнѡгы къ г҃ꙋ прїве(д), и велїа и прѣславнаа чюдеса сътворъ, въ глѫбѡкѫѧ доспѣ старѡсть· 6. Ꙗко ꙋбѡ свое еже къ г҃ꙋ ѿхѡж(д)енье разꙋмѣ, на мол҃твѫ себе ѻбрати. и тѡплыѫ слъзы ѿ ѻчіꙋ изливааше. и колѣнѣ на землѧ прѣклѡнъ. 7. бж҃е гл҃ааше въседръжителю. прїими мѧ грѣшнаагѡ и недѡстоинагѡ раба своегѡ, и съчетаи мѧ ликѡмъ избранныи(х) твѡихъ. ничто же бѡ на земли бл҃гѡ сътвори(х) бл҃же. 8. Сего ради твоѫ молѧ бл҃гѡсть, повелѣти тебѣ агг҃лꙋ бл҃гꙋ, ꙗко да не възбранен ми бѫде(т) възхѡ(д) ѿ лѫкавствїа дх҃овъ. 9. и г҃и въ рѫцѣ твои прѣдаѫ дх҃(ъ) мои прирекъ, абїе въ рѫцѣ бж҃їи прѣда(с҄) дх҃ъ. поживъ нѣгде даже до ѻ лѣ(т). и тꙋ своими ꙋченикы погребенъ быстъ·
X.
1. Врѣмени ꙋбо не малꙋ прѣше(д)шꙋ. бл҃гѡвѡнїе безчислъное исхѡждааше. 2. ꙗко ꙋбѡ
ракѫ ѿвръзше, видѣшѫ тѣлѡ прп(д)бнагѡ цѣлѡ въсѣчъскы. и въсѣкоѫ тлѧ никакоже
причѧстно. бл҃говѡннїе же испꙋщаѫще. и въсѣхъ въ бж(с҄)тьвнѫѧ ревность подвижѫще.
3.
Славѡслѡвїꙋ же ѻбычномꙋ сътворенꙋ бывшꙋ, съ чъстїѫ прѣнесѡшѫ чъстныѫ егѡ мѡщи въ
славныи гра(д) срѣдецъ. и полѡжены бышѫ въ цр҃кви ст҃го єѵ(г҄)гелиста лꙋкы·
4.
Послѣжде же, създана бы(с҄) 101v
цр҃ъковь въ имѧ егѡ. и въ неи полѡжены бышѫ чъстны егѡ мѡщи дивнаа и прѣславнаа творѧще чюдеса·
цр҃ъковь въ имѧ егѡ. и въ неи полѡжены бышѫ чъстны егѡ мѡщи дивнаа и прѣславнаа творѧще чюдеса·
XI.
1. Мнѡгꙋ же врѣмени мимоше(д)шꙋ, въ ц(с҄)рво цр҃ѣ гръчъскагѡ киръ андрѡника.
вѫгръскыимъ вѡемъ съ свѡимъ ихъ кралемъ прѣше(д)шемъ. и гръчъскѫѧ землѧ даже дѡ
срѣ(д)ца поплѣнившемъ и въсѣ по(д) нѡѕѣ покоршемъ. иже и мѡщи прп(д)бнаагѡ съ сѡбѡѫ
въземше, въ своѫ странѫ ѿнесошѫ.
2. бѣ бѡ слышалъ тѡи краль ѻ дивны(х) и великы(х)
прп(д)бнагѡ чюдесехъ. иже и повелѣ чъстныѫ егѡ мѡщи в(ъ) цр҃кви полѡжити въ градѣ
гл҃емѣмъ ѻстригѡмъ. и тꙋ прѣславнаа и дивнаа сътварѣахѫ чюдеса. въсѣкъ недѫгъ и
всѣкѫ бѡлѣзнь ѿ чл҃къ ѿгѡнѧше·
3. Слꙋхꙋ же по въсеи странѣ ѻнои проше(д)шꙋ. и въсѣмъ
тамо сътѣкаѫщим сѧ. ненавидѧи же дѡбра дїаволъ, не сътръпѣ на мноѕѣ славити сѧ
прп(д)бномꙋ. нѫ невѣрїа стрѣлѡѫ ср(д)це еп(с҄)кпа гра(д) тѡгѡ ꙋꙗзви. и не хѡтѣше
никакоже на поклоненїе прїити прп(д)бнагѡ мѡщемъ. гл҃ѧ, никакоже сегѡ прп(д)бнаго въ
ст҃хъ ѻбрѣтати·
4. Не тъчїѫ(ж҄), нѫ и инѣмъ възбранѣаше не прїити на тѡго
поклѡненїе.
5. азь ре(ч҄) въсѧ ст҃ыѫ извѣстно съвѣмъ и никакоже сегѡ съ ст҃ыми ѻнѣми
ѻбрѣтаѫ.
6. и абїе бж҃їимъ сѫдѡмъ праведнымъ бръздѫ ѧзыкꙋ прїѧ(т). и бѣше нѣмъ
въсѣчъскы и никакоже вѣщаѫ.
7. въси же иже сїе видѣвшеи чю(д), страхѡм ѻбъѧти бышѫ.
и бѣ помаваѫ имъ ꙗко же древнїи ѻнъ и чю(д)ныи захарїа архїереи : рѡдитель
пр(д)течевъ.
8. ꙗко ꙋбѡ въ себѣ бывъ, и винѫ таковагѡ негл҃анїа расмотривъ, и разꙋмѣ
ꙗко не‐
102r
вѣрїа ра(д) ст҃го сїе пострада, въ скорѣ къ рацѣ ст҃го притече. и тѡплыми слъзами тѫ облиавъ. и чѧстыми въздыханми ср(д)чное съкрꙋшенїе показовааше. 9. бж҃іи же ꙋгѡдникъ и х҃ѡвь въ в(ъ)семъ по(д)бникь іѡаннъ, не въсхѡтѣ тѡгѡ на мнѡѕѣ томити. нѫ въ скорѣ ѧзыка егѡ ѧзы раздрѣши. и бл҃гѡглагѡлна пакы тѡгѡ ꙋстрои· 10. Он же сїе ꙗко полꙋчивъ, бл҃гѡдаренїа непрѣстанна къ б҃ꙋ и тѡгѡ ꙋгѡдникꙋ възсилѡвааше· 11. Сїа же въси слышавше и видѣвше, множаишѫ вѣрѫ и ꙋсръдїе къ ст҃мꙋ показоваахѫ. 12. многаа же инаа дивнаа и ꙋжаснаа чюдеса въ земли вѫгръстѣи сътвори (.) ꙗже не оставлѣе(т) на(с҄) врѣмѧ по дрѡбнꙋ сказати· 13. Ꙗко ꙋбо сїа въсѣ по дрѡбнꙋ ꙋвѣдѣвь краль, страхѡмь и ꙋжасомь ѻбьдръжимъ бы(с҄). и златѡмъ и сребрѡмъ ракѫ прп(д)бнагѡ ꙋкрасивъ, и чьстныѫ єгѡ прилѣжнѣ ѻблѡбызавь мѡщи, съ великѡѫ чьстїѫ пакы въ срѣдецъ тыѫ възврати. и въ цр҃кви иже въ имѧ тѡ(г҄) създаннои тыѧ полѡжи. в лѣ(т) ҂ѕ҃х҃ ⸱ (с҃) є҃ ⸱ індїктїонъ. є҃ ⸱
102r
вѣрїа ра(д) ст҃го сїе пострада, въ скорѣ къ рацѣ ст҃го притече. и тѡплыми слъзами тѫ облиавъ. и чѧстыми въздыханми ср(д)чное съкрꙋшенїе показовааше. 9. бж҃іи же ꙋгѡдникъ и х҃ѡвь въ в(ъ)семъ по(д)бникь іѡаннъ, не въсхѡтѣ тѡгѡ на мнѡѕѣ томити. нѫ въ скорѣ ѧзыка егѡ ѧзы раздрѣши. и бл҃гѡглагѡлна пакы тѡгѡ ꙋстрои· 10. Он же сїе ꙗко полꙋчивъ, бл҃гѡдаренїа непрѣстанна къ б҃ꙋ и тѡгѡ ꙋгѡдникꙋ възсилѡвааше· 11. Сїа же въси слышавше и видѣвше, множаишѫ вѣрѫ и ꙋсръдїе къ ст҃мꙋ показоваахѫ. 12. многаа же инаа дивнаа и ꙋжаснаа чюдеса въ земли вѫгръстѣи сътвори (.) ꙗже не оставлѣе(т) на(с҄) врѣмѧ по дрѡбнꙋ сказати· 13. Ꙗко ꙋбо сїа въсѣ по дрѡбнꙋ ꙋвѣдѣвь краль, страхѡмь и ꙋжасомь ѻбьдръжимъ бы(с҄). и златѡмъ и сребрѡмъ ракѫ прп(д)бнагѡ ꙋкрасивъ, и чьстныѫ єгѡ прилѣжнѣ ѻблѡбызавь мѡщи, съ великѡѫ чьстїѫ пакы въ срѣдецъ тыѫ възврати. и въ цр҃кви иже въ имѧ тѡ(г҄) създаннои тыѧ полѡжи. в лѣ(т) ҂ѕ҃х҃ ⸱ (с҃) є҃ ⸱ індїктїонъ. є҃ ⸱
XII.
1. Не мнѡгꙋ же врѣмени мимоше(д)шꙋ. вънегда бл҃гѡвѡли б҃ъ ѻбновити блъгарскѫѧ
дръжавѫ. и въз(д)вигнѫти по писанномꙋ рещи падшѫѧ сѧ сѣнь ѻбетшавшѫѫ гръчъскыимъ
насилїемъ. въз(д)виже рѡгъ блъгарскагѡ ц(с҄)ртва. прї бл҃гочъстївѣившимъ цр҃и асѣни.
иже въ ст҃ѣмъ кр҃щени именованъ бывь їѡаннъ.
2. съ ꙋбѡ хѡрѫгви ц(с҄)рвїа ꙗко прѣемъ,
въсѧ блъгарскыѧ грады па(д)шѫѧ сѧ дѡбрѣ ꙋтвръди. и ѻбетшавшѫѧ ѻбнови. на гръческое
дѡбрѣ ѻпоасав сѧ ц(с҄)рвѡ 102v
покарѣаше ѻкр(с҄)тныѫ страны. грады же и веси. 3. ꙗко ꙋбѡ дѡ срѣ(д)ца доше(д) и сегѡ по(д) сѡбоѫ покѡри, и прѣславнаа и безчислънаа прп(д)бнагѡ чюдеса Слышавь, абїе къ тогѡ чъстнѣи цр҃кви ꙋстръми сѧ. и прп(д)бныѫ ст҃го чъстнѣ ѻблѡбызавь мѡщи. мнѣше сѧ нѣкое многоцѣнное скровище ѻбрѣсти. 4. радости ꙋбѡ мнѡгыѫ исплън сѧ, и веселїа дх҃внагѡ, съвѣтъ съвѣща бл҃гъ. бѡлшѫѫ ради чъсти и ꙋтвръж(д)енїе своегѡ ц(с҄)рва, прѣнести мѡщи прп(д)бнагѡ ѡц҃а въ свои прѣславныи гра(д) трънѡвъ. 5. и абїе посла къ пр҃іархꙋ своемꙋ кїръ василїꙋ. сѫщꙋ тѡмꙋ въ трінѡвѣ велицѣмъ градѣ. писанїе велѧщее сице· Въсечъстномꙋ бж҃иꙋ архїереꙋ кѵ̈ръ василїꙋ. и дх҃овномꙋ ѡц҃ꙋ нашегѡ дръжавнаго ц(с҄)рва. бж҃іимъ хѡтѣнїемъ ꙗко прїидохъ въ прѣдѣлы сїѫ. и срѣдечъскыи постигѡхъ гра(д), чьстныѫ мѡщи прп(д)обнагѡ ѡц҃а іѡанна пꙋстынѧ рылскыѫ жителѣ ѻбрѣтъ чюдесми и исцѣлени исплънена, мнѣх сѧ ѿ радости по въздꙋхꙋ ꙗкоже лѣтати. 6. славѣ бѡ мноѕѣ ѻ немъ въсѧ сїѫ странѫ исплъниши. и дивнаа и прѣславнаа творѧщꙋ исцѣленїа. не тъчїѫ ꙋбѡ зде, нѫ и въсѧ вѫгръцкѫѧ дръжавѫ ѻгласишѫ. 7. симъ ꙋбѡ тако имѧщимъ, сѫди мысль државнагѡ нашегѡ ц(с҄)рва прїити твоеи ст҃ости зде съ въсѣмъ прїчьтѡмъ цр҃кѡвнымъ. и съ по(д)баѫщеи чьстіѫ, єже прѣнести сїѫ чьстныѫ мощи прп(д)бнагѡ ѡц҃а въ прѣславныи ц(с҄)ркыи наш гра(д). въ похвалѫ въсегѡ цр҃ковнагѡ исплъненїа и въ ꙋтвръж(д)енїе нашегѡ 104r
благѡчьстивагѡ ц(с҄)рва· 8. Сїа ꙗко бж(с҄)тьвныи слышавь ст҃ль, възрадова сѧ дх҃омъ. и б҃ꙋ бл҃годарестъвнѫѫ въздастъ молбѫ. и҆ а҅бїе въ скорѣ весъ цр҃квныи събора16 при́чⷮь. и҆ въсѣ прѣ(д)ре(ч҄)наа тѣмъ сказа· 9. ѻ҆ни же то́плыимъ ꙋ҆сръдїемъ и҆ горѧщеѫ дш҃еѫ въсѣ въ сласть прїѧ́шѫ. и҆ въси є҆ди́номыслънѡ ꙋ҆сръдно ꙋ҆стръмишѫ сѧ и҆ ꙗ҆коже нѣкое многѡцѣнно скро́вище въсхы́тити хѡтѧще. и҆ въ скорѣ съ свои́мъ патрїа́рхѡмъ и҆ ꙋ҆чи́телемъ срѣдецъ дости́гѡшѫ. 10. бл҃гочьстївыи же цр҃ь і҆ѡ҃ а҆сѣнь, въсѣ ꙗ҅же на провѡж(д)енїе ст҃гѡ чъстнѣ ꙋ҆гѡтовавъ, патрїархꙋ въсѣ въ́рѫчи. ѻ҅ставльи҆ тѡмꙋ и҆. т҃. мѫже́стъвны(х) вѡи́нъ на провѡж(д)енїе ст҃м(ꙋ). 11. сам жѐ, потъщав сѧ спѣшнѣ въ свои҆ ц(с҄)ркыи прїиде гра(д). и҆ цр҃ковь начѧ(т) здати въ и҆мѧ ст҃го въ славнѣмъ градѣ трапезици· 12. патрїархъ же въземъ ч(с҄)тныѫ прп(д)бнагѡ мѡ́щи съ въсѣмъ причьтѡмъ. съ ни́ми же бѣше послѣ́дствꙋѫ и҆ і҅гꙋ́менъ ѻ҆́битѣли прп(д)бнагѡ. и҅ въси сѫ́щеи по(д) нимъ мни́си. 13. и҆ ꙗ҆ко ꙋ҆вѣдѣ цр҃ь патрїа́рха прише(д)ша, въ ско́рѣ на срѣрение е҆гѡ и҆зыдѐ на мѣсто гл҃емое кръсте́цъ, съ въсѣмъ своимъ си́гглитѡмъ. и҆ чъстнѣ лѡ́бзавъ ст҃го мо́щи, ѻ҆стави тѣхъ тꙋ̏ прѣбы́ти на се(д)мъ дн҃їи. донде(ж҄)създа́на бы(с҄)цр҃ковь. 14. и҆ тако тѫ̏ ѻ҆с҃щьше, чъстнѣ полѡжишѫ прп(д)бнаго въ не́и мо́щи. в лѣⷮ ҂ѕ҃ѱ҃г҃. и҆де́же и҅ до дн҃ешнѣго лежѫ(т)дн҃е. различнаа и҆цѣленїа тво́рѧще въсѣмъ и҆же съ вѣрѡѫ къ ни́мъ прири́щѫщимъ. 15. въ славѫ х҃ꙋ и҆́стинномꙋ б҃ꙋ нашемꙋ. є҆мꙋже сла́ва съ ѻ҆ц҃емъ и҆ ст҃ымъ дх҃о́мъ. нн҃ѣ и҆ присно и҆ въ вѣкы вѣкѡмъ +
покарѣаше ѻкр(с҄)тныѫ страны. грады же и веси. 3. ꙗко ꙋбѡ дѡ срѣ(д)ца доше(д) и сегѡ по(д) сѡбоѫ покѡри, и прѣславнаа и безчислънаа прп(д)бнагѡ чюдеса Слышавь, абїе къ тогѡ чъстнѣи цр҃кви ꙋстръми сѧ. и прп(д)бныѫ ст҃го чъстнѣ ѻблѡбызавь мѡщи. мнѣше сѧ нѣкое многоцѣнное скровище ѻбрѣсти. 4. радости ꙋбѡ мнѡгыѫ исплън сѧ, и веселїа дх҃внагѡ, съвѣтъ съвѣща бл҃гъ. бѡлшѫѫ ради чъсти и ꙋтвръж(д)енїе своегѡ ц(с҄)рва, прѣнести мѡщи прп(д)бнагѡ ѡц҃а въ свои прѣславныи гра(д) трънѡвъ. 5. и абїе посла къ пр҃іархꙋ своемꙋ кїръ василїꙋ. сѫщꙋ тѡмꙋ въ трінѡвѣ велицѣмъ градѣ. писанїе велѧщее сице· Въсечъстномꙋ бж҃иꙋ архїереꙋ кѵ̈ръ василїꙋ. и дх҃овномꙋ ѡц҃ꙋ нашегѡ дръжавнаго ц(с҄)рва. бж҃іимъ хѡтѣнїемъ ꙗко прїидохъ въ прѣдѣлы сїѫ. и срѣдечъскыи постигѡхъ гра(д), чьстныѫ мѡщи прп(д)обнагѡ ѡц҃а іѡанна пꙋстынѧ рылскыѫ жителѣ ѻбрѣтъ чюдесми и исцѣлени исплънена, мнѣх сѧ ѿ радости по въздꙋхꙋ ꙗкоже лѣтати. 6. славѣ бѡ мноѕѣ ѻ немъ въсѧ сїѫ странѫ исплъниши. и дивнаа и прѣславнаа творѧщꙋ исцѣленїа. не тъчїѫ ꙋбѡ зде, нѫ и въсѧ вѫгръцкѫѧ дръжавѫ ѻгласишѫ. 7. симъ ꙋбѡ тако имѧщимъ, сѫди мысль државнагѡ нашегѡ ц(с҄)рва прїити твоеи ст҃ости зде съ въсѣмъ прїчьтѡмъ цр҃кѡвнымъ. и съ по(д)баѫщеи чьстіѫ, єже прѣнести сїѫ чьстныѫ мощи прп(д)бнагѡ ѡц҃а въ прѣславныи ц(с҄)ркыи наш гра(д). въ похвалѫ въсегѡ цр҃ковнагѡ исплъненїа и въ ꙋтвръж(д)енїе нашегѡ 104r
благѡчьстивагѡ ц(с҄)рва· 8. Сїа ꙗко бж(с҄)тьвныи слышавь ст҃ль, възрадова сѧ дх҃омъ. и б҃ꙋ бл҃годарестъвнѫѫ въздастъ молбѫ. и҆ а҅бїе въ скорѣ весъ цр҃квныи събора16 при́чⷮь. и҆ въсѣ прѣ(д)ре(ч҄)наа тѣмъ сказа· 9. ѻ҆ни же то́плыимъ ꙋ҆сръдїемъ и҆ горѧщеѫ дш҃еѫ въсѣ въ сласть прїѧ́шѫ. и҆ въси є҆ди́номыслънѡ ꙋ҆сръдно ꙋ҆стръмишѫ сѧ и҆ ꙗ҆коже нѣкое многѡцѣнно скро́вище въсхы́тити хѡтѧще. и҆ въ скорѣ съ свои́мъ патрїа́рхѡмъ и҆ ꙋ҆чи́телемъ срѣдецъ дости́гѡшѫ. 10. бл҃гочьстївыи же цр҃ь і҆ѡ҃ а҆сѣнь, въсѣ ꙗ҅же на провѡж(д)енїе ст҃гѡ чъстнѣ ꙋ҆гѡтовавъ, патрїархꙋ въсѣ въ́рѫчи. ѻ҅ставльи҆ тѡмꙋ и҆. т҃. мѫже́стъвны(х) вѡи́нъ на провѡж(д)енїе ст҃м(ꙋ). 11. сам жѐ, потъщав сѧ спѣшнѣ въ свои҆ ц(с҄)ркыи прїиде гра(д). и҆ цр҃ковь начѧ(т) здати въ и҆мѧ ст҃го въ славнѣмъ градѣ трапезици· 12. патрїархъ же въземъ ч(с҄)тныѫ прп(д)бнагѡ мѡ́щи съ въсѣмъ причьтѡмъ. съ ни́ми же бѣше послѣ́дствꙋѫ и҆ і҅гꙋ́менъ ѻ҆́битѣли прп(д)бнагѡ. и҅ въси сѫ́щеи по(д) нимъ мни́си. 13. и҆ ꙗ҆ко ꙋ҆вѣдѣ цр҃ь патрїа́рха прише(д)ша, въ ско́рѣ на срѣрение е҆гѡ и҆зыдѐ на мѣсто гл҃емое кръсте́цъ, съ въсѣмъ своимъ си́гглитѡмъ. и҆ чъстнѣ лѡ́бзавъ ст҃го мо́щи, ѻ҆стави тѣхъ тꙋ̏ прѣбы́ти на се(д)мъ дн҃їи. донде(ж҄)създа́на бы(с҄)цр҃ковь. 14. и҆ тако тѫ̏ ѻ҆с҃щьше, чъстнѣ полѡжишѫ прп(д)бнаго въ не́и мо́щи. в лѣⷮ ҂ѕ҃ѱ҃г҃. и҆де́же и҅ до дн҃ешнѣго лежѫ(т)дн҃е. различнаа и҆цѣленїа тво́рѧще въсѣмъ и҆же съ вѣрѡѫ къ ни́мъ прири́щѫщимъ. 15. въ славѫ х҃ꙋ и҆́стинномꙋ б҃ꙋ нашемꙋ. є҆мꙋже сла́ва съ ѻ҆ц҃емъ и҆ ст҃ымъ дх҃о́мъ. нн҃ѣ и҆ присно и҆ въ вѣкы вѣкѡмъ +