Текстът е изпъстрен с много думи и изрази, които издават влиянието върху книжовника на редица езици. Почти във всяка рецепта се употребяват гръцки или турски думи. Интересно е, че се наблюдава немско влияние. То може да се открие в редица форми и в позоваването на различни наименования. Една ясна черта е формата винедишки (от нем. Venedig) в израза жалтица винеди́шка. В едѝнъ бꙋрїѧнъ що̀ съ̀ ви́ка нѐмски рдъ̀стꙋ Митрофан очевидно се позовава на нем. Radieschen, Radies, Rettich от лат. Radix ‘корен’, бълг. ‘репичка’ (лат. Raphanus sativus).

Една рядка заемка от италиански вероятно през гръцки откриваме в израза да зѐмишъ идѝнъ дра̀мъ кримѡ́та́ртаръ си́рѐчи тригиѧ не́мска. Кримотартар или кремотартар, кремотартаро, крематартар и др. със значение ‘прах за сладкиши, калиев тартарат’ се счита за устна заемка от венецианския или триесткия диалект: cromor de tartaro.

Рядка за текстовете от XIX в. е думата танꙋръ за ‘плитка дървена или метална чиния’. В речника под редакцията на Ст. Илчев тя е дадена с произход от немски език. Трудността при подобна етимология е, че думата или нейни производни се срещат в широк ареал и значения в източните български говори. Важно е да се подчертае, че в Българския етимологичен речник думата е оставена без обяснение за произход. У Н. Геров са дадени значенията 1) Талер, тарел, тарелка; 2. Кръгла дъска с опашка за носене хляб на фурна. Най-вероятната етимология на думата е свързана с корена в стевр. tannur ‘преносима пещ, огнище’. Среща се в различни форми от хинди (tandūr), през арменски (tonir) и в това значение може да се открие в езиците на народите в Средна и Мала Азия. Вероятно в български прониква чрез турския (tandır) с променена семантика. За подобен семантичен преход загатва формата тандъ̀р със значения ‘приспособление за по-удобно сушене на пелени’ (Самоков), ‘съд за пукане на пуканки’ (Алеко-Константиново, Пазарджишко) и ‘надупчена тенекия’ (Ихтиман), цитирани в БЕР.

Новите заемки са затруднявали определено Митрофан. Освен липсата или наличието на отразена редукция, като чоколата и чꙋколата тези форми са интересни с възприемането им в ж. р. Може би именно тази форма е първоначална в българския език.

Интерес предизвикват поясненията към отделните думи и изрази, например: корѧнъ отъ мадрагоре сиречь чꙋбанскї бꙋ̀рїѧнъ; терпетимъ (! терпентин) и зеитинъ детꙋ са̀ ви́ка францъ̀ски петреѡ̀лъ, ꙋлоі (! елей, масло) ѿ ка̀макъ; меркꙋ́рионо сирѐчь жꙋва́къ; кѡвоа̀ле гръ̀цки са вѝка ві/ка (!) крамви́съ а вла̀шки не́мско зеле. В някои случаи е трудно да се определи за кое растение става дума, защото обяснението на Митрофан не е ясно. В изразите хъ̀рба скордиꙋтъ сиречъ бꙋ́ріѧнъ ѿ бе́лиѧ лукъ и хърбънъ скѡрдиꙋмъ. С Herba scordii е прието да се означава медицинското название на растението Teucrium Scordium, но бял лук обикновено съответства на Allium Cepa, с имена като арпаджик, кромид, кромид лук, скалон, хромид, хромид лук.