Зографски листове (Зогр. 281). Издание

Петко Петков
свещ. Козма (Красимир) Поповски
Андрей Бояджиев

Зогр. 281 (Зографски листове)

Пергаментен фрагмент на кирилица със сигнатура Зогр. 281, познат още и под названието Зографски листове. В момента най-старият ръкопис в Зографската ръкописна сбирка. Открит е от П. А. Лавров през 1906 г. в манастира.

Описание

[ 1r ]
Responsio 34.2.
[ п ]оказати·братиꙙ гн҃ѧ възъвани[ ꙗ ]·по[ оу1  -
чению ]
гн҃ю гл҃авъшоу· и̇же створитъ [ во-
]
лѭ оц҃а моего небескааго·тъ естъ мат[ и ]
моꙗ и оц҃ь и братъ·
Responsio 34.3. и̇же не волѧ бж҃иꙙ въ вьсе-
[ м ]ь житии въ оумѣ положивъ·ꙗкоже и въ
съдравии троудолюбъвьныи2  ·поспѣше-
ниимь гн҃ь дѣлесъ показовати·и ̇в[ ъ б ]олѣ-
зни вьсе трьпѣние· и мльчание̇ съ радо-
стиѭ казати· залазъ же и̇матъ прьв[ ыи ] 3  ве-
10 
ликъ · ꙗко г҃ꙗ облихова сѧ · и братьнѧ чѧ-
сти·не сътворениꙗ дѣльма бж҃иꙙ волѧ са-
мъ сѧ отълѫчивъ· въторое ̇же ꙗко недосто-
инѣе прие̇мати съмѣетъ· достоиныи-
мъ съготованыихъ· тѣмьже потрѣбь-
15 
но естъ въспомѣнѫти и сьде ап҃ла гл҃авъ-
ша· съдѣиствоуѭште же молимъ не въ
тъште приꙙти благодѣти бж҃иꙙ̇ вамъ·

и възъваномъ братиеѭ гн҃еѭ неоукори-
ти таковыѧ ̇бж҃иꙙ благодѣти· ни погоу-
20 
бити толь великыꙙ̇ чѧсти4 · небрѣжени-
емь бж҃иихъ повелѣнии· нъ паче послоу-
шати тогожде ап҃ла гл҃ѭшта· молѭ вы [ 1v ]

азъ съвѧзаныи о г҃и подобьнѣ ходити [ по ]
зъванию имьже позъвасте сѧ·

Interrogatio No 35. ѿ[ и ] 5  аште лѣпо6  [ естъ въ тоиж ]де
вьси или въ градѣ многоу быти съб[ о ]роу7  братиꙙ :–
Responsio No 35.1.
показание̇ оудьное ̇на много приважда
[ и ]емо8  · потрѣбьнѣ намъ оуꙗшнꙗти9 
[ въ ] прѣдълежѧштее10 е̇льмаже оубо слово по-
каза· ꙗко хотѧштоуоумоу тѣлеси· до-
брѣ и по чиноу на вьсе дѣиство съста-
10 
влꙗ̇ти сѧ· трѣбование̇ естъ очию̇ и ꙙ̇зы-
ка· и прочьны̇и̇хъ ꙗже сѫтъ потрѣбь-
нѣиша· бѣдьно же и необрѧштемо· дш҃ѫ
моштьнѫ очесы многы· а̇ште бо и про-
зорьливо· и ̇въ словеси довъльное ̇имѫ-
15 
ште и бъдрьливое̇· и̇ милосрьдьное̇· и въ
съврьшенѣ срьдьци· и̇дѫштоу11  пра-
вьды бж҃иѧ· старѣишоуоумоу братиꙙ
и̇штетъ благоиспытание̇· како естъ
моштьно въ тоижде вьси мноꙃѣхъ
20 
сицихъ полоучити· а̇ште ли сѧ и съ-
бѫде когда· до двою или трии тацѣ-
хъ полоучити· еже неоудобь естъ ни [ 2r ]

разоумѣхомъ николиже· мноꙃѣмъ
паче оуне е[ стъ обьштев ]ати12  самѣмъ
съ собоѭ· и ̇по скръбѣнии семь13  ·и ̇обль
гъчити печаль· о ̇иного ошьстии·
и ̇о празньствѣ· и̇ли о инѣхъ коихъ на-
пастехъ· и̇миже отълѫчꙗ̇етъ сѧ отъ
братиꙙ̇ · и̇ дроуга дроугоу оутѣшати
оставлении14 · много же оубо и вьнѣшь-
ныихь вештии и̇скоушение̇· на прѣ-
10 
дълежѧштии разоумъ· польꙃевати
намъ мошти имати15 · ꙗко и вьнѣшь-
ныи хытрьци· рьвьноуѭтъ тъчьно·
и̇мъ оумѣѭштиимъ хытрьцемъ·
въ потѣпѣ16  пьрѧ съ ны̇ми въздвижѫште·
15 
тако оубо и вь семь житии· многышти
събываетъ сѧ быти· начьнъше бо рьвьно-
вати на доброе̇· и̇ подвиꙃаѭште сѧ ꙗко
же дроугоу дроуга добрѣишоу быти· и̇-
ли въ штоуждиихъ въведении· и̇ли въ въ-
20 
здрастении числа съвъздрьжьникы17 · и̇ли
въ инѣхъ таковыихъ дѣлѣхъ и̇сходѧ-
штеи· въ рети и̇спадаѭтъ· таче прихо
[ 2v ]
[ дѧштеи брат ]ии18  много невѣрьство съ-
[ зыв ] аетъ сѧ бывати· и тѧгость въ поко-
[ ꙗ мѣсто·раз ] дѣлꙗѭштемъ оумъ свои·
к[ ъ ] коим[ ъ ] 19  естъ лѣпо приближати сѧ·
и почьтение ̇печально· и еже обоꙙ̇ извѣ-
стити немоштьно· паче же егда подви-
заѭште сѧ бѫдѫтъ· съприва (!) 20  же прихо-
дѧштиимъ на житие̇21 · многѫ же пода-
ѭште печаль· кыꙙ лѣпо е̇стъ свое̇го жи-
10 
тиꙗ старѣишины изволити· и изво-
лениемь нѣкоихъ прочьнѧꙙ̇ ꙗко по-
хоулꙗти·
Responsio No 35.2. тоу же абе (!) 22  съпрьва отъ възвы-
шениꙗ събываетъ сѧ имъ· пакости съ-
бывати· не въображаѭштамъ сѧ23  сѫди-
15 
ꙗмъ· искоусьникомъ24  быти и брати25 ·
и̇жде же оубо ние̇диноже сѧ исповѣда-
етъ благое̇· въ разлѫчении жилишть
[ б ]ратиꙙ̇· рекъше лѣгальниць· противь-
на же толика е̇же разлѫчати сѧ самѣмъ
20 
отъ себе· и̇ бъхъма нестроино· аште ли и ци-
и [ в ]арени бѫдѫтъ симь нравомь· подвиꙃа-
ти ꙙ̇ лѣпо естъ на исправление̇· паче же