Няма особена украса. С червено мастило са изпълнени указанията и инициалите.
Няма
А.
- а – с леко полегат стълбец и голяма обла петлица, която стига до реда. В края на реда може да се види малко по-особено начертание с тънък стълбец и по-малка петлица, нестигаща до реда: на/шего 3r10.
- ꙗ – стълбецът в лявата част е равен по височина на основната част. Съединителната чертица захваща в горния край на петлицата и по средата ѝ има точка.
- б – с полегата обла петлица, гредата в горната част е равна на нея.
- в – несиметрични горна и долна част. Горната е по-малка и слиза косо към стълбеца, а долната опира в нея, като двете се сливат по средата на хастата.
- ь – пише се с обла горна част, опираща в стълбеца по средата му, и долна хоризонтална част, лежаща на реда.
- ѣ – петлицата е почти идентична на ь и опира по средата на стълбеца. Кобилицата лежи в горния край на реда, а стълбецът е съвсем леко издаден над реда. Това основно начертание се различава от срещаното на няколко места в края на реда декоративно написание на буквата с почти кръгла петлица: мирѣ 2r1, оⷮвѣⷮ҇ 2r6.
- д – с добре очертана, широка и симетрична основа.
- е – много тясно и заоблено, хоризонталната черта е точно в средата без сериф в края.
- ѥ – дясната част е същата като е. За разлика от ꙗ, лявата част на буквата е често с по-малки размери, а съединяването е точно по средата, като чертичката е с точка по средата.
- с – тясно и заоблено, пише се по същия начин, както е, но без средната част.
- о – тясно начертание с овална форма, като на места образува правилен кръг.
- ѻ – написана е като правилен кръг, често с точка по средата.
- ж – буквата е написана на пет маха. Горната част заема много малка част от височината. Крачетата са симетрични и заоблени в горната си част, като завършват с ограничителни чертици в долната си част.
- з – пише се с косо издадена, леко заоблена и дълга долна част, която често опира в долния ред.
- і – буквата е написана просто като чертица без ограничителни линийки, но стълбецът по средата е пресечен с чертица.
- ї – същото написание, както і. Двете точки не винаги са на еднакво разстояние една от друга и не винаги са точно над основната част.
- и – водоравната свързваща част се пише леко над средата, като по средата има точица.
- н – средната част започва от самия горен край на левия стълбец и стига до средата на десния.
- п – двата стълбеца са равни по дебелина и височина.
- к – като тенденция лявата и дясната част на к не се свързват помежду си. Горната е значително по-малка и по-къса от долната.
- м – пише се с обла средна част, която опира на реда.
- р – петлицата се помества в реда, като в горния си край е заострена, а в долния – заострена с извит и в повечето случаи къс стълбец.
- т – пише се със съразмерни горни части.
- у – дясната част е по-тънка от лявата, като се съединяват на реда. Дясната опира до лявата с къса долна част.
- ꙋ – основата на буквата е обикновеното о, а не неговият широк вариант. Двете горни части са подчертано раздалечени и напомнят пипалца.
- х – кръстосването е най-често в средата на реда. Чертата от дясно наляво е по-тънка и дълга.
- ѡ – с по-ниска средна част, при което двете странични линии почти се сливат в горния си край.
- ц – пише се като обърнато п, продължението на дясната част се добавя отделно като съвесем тънка чертица
- ч – горната част на буквата е обла, симетрична и малка.
- ш – написана е с три равни по височина черти на еднакво разстояние една от друга.
- щ – долната линия е добавена отделно под средната с леко извита наляво дъга.
- ю – съединителната черта се пише по-скоро в горния край на буквата и също като другите букви за йотувани гласни съединителната чертица е с точка по средата.
- ѫ – горната част е по-малка, а долната е с извити крачета, подобно на ж. Средната черта започва точно по средата на добре оформе- ния триъгълник.
- ѧ – средната черта се среща ту точно в средата, ту захваща от дясната част.
- ѩ – лявата част, подобно на ѥ, често е по-малка, но в единствения случай, в който се среща (сънискꙋ/ѩт сѧ 1r13–14), съединителна чертица е с точка по средата.
- В откъслека не се срещат буквите ꙃ, ѳ, ѱ, ѭ, ѯ.
Правопис: Двуеров, триюсов
Вероятно антиграфът на ръкописа е бил с четири букви за назални гласни, но при наличния текст това е трудно да се докаже. Смесване на носовките. Употребата им не е етимологична. След буква за гласна се употребява малка носовка – припадаѧ 1r2, правлѣѧт꙽ сѧ 1r15, прѣписаѧще 3r6. След ж и ш се забелязва смесване на носовките – жѫдати 1v1, придошѫ 3r5–6. Йотуваната малка носовка се среща веднъж вм. ѭ: сънискꙋ/ѩт сѧ 1r13–14.
Неетимологична употреба на еровете. Понижаването на еровете се отбелязва в примера честнъі 1v9. Еровете се изпускат редовно в слаба позиция – вто/рое 3r9–10, всѣкѫ 2r13, избра 1r11, что 2v12. В тази позиция те рядко се заменят – троудомъ 1r13, виждъ 3r3. Запазва се слабият малък ер в суфикса -ьскъ: анг҃льскомоу 1r5, мнишьскъі 1r7, мнишьскаго 2r14. Групата *tъrt, *tьrt се пише винаги с голям ер: съвръшиши 1r12, тръпиши 2r12, скръбь 2r13.
Буквите і и ї често се употребяват в състава на ери, който е с голям ер. Отделно от това, ї се среща след съгласна в края или близо до края на реда. В текста на откъслека се срещат само контрахирани форми на прилагателните: чтⷭ҇нъї, вѣчнъї, честнъі 1v9; мнишьскаго 2r14, неб҃снагꙩ, послѣднѣгꙩ 2r5, ан҃гльскомоу 1r5. В 3 л. ед. ч. на бъіти е засвидетелствана формата е вм. еⷭ҇.- (1r, във вътрешното поле) . Неясен текст с червен химически молив.
- Личат някои поправки, напр. в еда (1v10) а е поправено от ѣ?
Дигитално копие в Зографската електронна научноизследователска библиотека. Софийски университет, Библиотека „Филологии“.