Псалтир от началото на XIV век, Зогр. 290

о. Козма Поповски

Общо наименование: Псалтир. Конкретно наименование: Псалтир с последования. Страна: Гърция. Място: Света гора, Атон. Хранилище: Зографска Света обител. Сигнатура: Зогр. 290. Каталог: 290.
4 ff. 205/209 x 140 mm 164 x 105 mm (текст)
Фолиация: Нова фолиация 1–4.
Тетради: Листове в тетрадите: с-т // т-с // т-с // с-т. Линиране: Линиране на тъмната страна, но резките почти не личат.
Пергаментните листи са прегъвани и зацапани дотолкова, че текстът трудно се разчита на места, явно листата са били част от подвързията на някой кодекс. Oт л. 4 липсва текст от първия ред.
121
Тъмнокафяво за текста и червено за заглавията, инициалите и указанията.

Два двойноконтурни инициала. На л. 1r е с богат растителен завършек, гранули по буквеното стъбло и синьозелено оцветяване вътре в контурите. На л. 2r инициалът е тънък, с гранули по буквените стъбла и малък сериф в основата на буквата; оцветен е като предишния.

Няма

А.

Анонимен
Кирилица. Устав прав, от преходен тип Писмото е с малък размер и запазва доста уставни елементи.
  • а – на места с триъгълна петлица, но се срещат варианти и със заоблена долна част, стигаща до реда.
  • – стълбецът в лявата част е прав. Съединителната чертица захваща в горния край на петлицата и по средата е с точка.
  • б – с полегата петлица, опираща по средата на стълбеца, гредата в горната част е издадена над петлицата.
  • в – несиметрични горна и долна част. Горната е по-малка и често с формата на тригълник, като двете петлици опират в стълбеца.
  • ь – със същата петлица, както при б.
  • ѣ – малка петлица, почти идентична с ь, която опира по средата на стълбеца. Кобилицата е широка и лежи в горния край на реда, а стълбецът е ясно издаден над реда.
  • д – основата е широка и симетрична.
  • е – тясно и заоблено, хоризонталната черта е точно в средата без сериф в края.
  • є – езичето е леко издадено нагоре, а не е хоризонтално.
  • ѥ – дясната част е същата като е. Стълбецът е равен на основната част, като съединяването е хоризонтално и по средата.
  • с – тясно и заоблено, пише се по същия начин, както е, но без средната част.
  • о – тясно начертание с овална форма.
  • ѳ – пише се издължено във височина и тясно, като хоризонталната част е на горното ниво на реда.
  • ѻ – написана е като правилен кръг с точки в горната и долната част на очертанието.
  • ю – основната част е тясното начертание на о, като лявата част е еднакво висока с дясната и съединителната черта е по средата.
  • – долната част взема за основа тясното начертание на о, като горната част не се съединява с о и е къса и симетрична.
  • ж – буквата е написана на пет маха. Горната част е едва загатната. Крачетата са несиметрични и заоблени в горната си част.
  • з – чертата е заоблена в долния край на реда и по същия начин със заоблен връх се спуска в междуредието като къса черта.
  • і – като правило буквата е написана просто като чертица без ограничителни линийки, в някои случаи е подсечена отдолу.
  • и – водоравната свързваща част е почти в средата на двете хоризонтални черти.
  • н – средната част започва под горния край на левия стълбец и стига до средата на десния.
  • п – двата стълбеца са равни по дебелина. Десният е леко заоблен към вътрешността на буквата.
  • к – лявата и дясната част на к не се свързват помежду си. Горната е по-малка и по-къса от долната.
  • м – пише се с обла средна част, която опира на реда.
  • р – петлицата се помества в реда, като в двата края е заоблена, по- изразително отдолу. С прав и в повечето случаи къс стълбец.
  • т – със симетрични горни части.
  • у – дясната част опира до лявата на линията на реда. С къса долна част.
  • х – кръстосването е най-често в средата на реда. Лявата горна половина завършва с диакритичен знак, тя е по-късата и сключва ъгъл под реда. Чертата от ляво надясно е по-дълга и постепенно изтънява в края.
  • ѱ – с висока средна част, завита в горния си край надясно. Двете половини се съединяват със стъбеца на реда. В някои случаи стълбецът е просто вертикална черта, пресечена в горния си край.
  • ѡ – с равни части отгоре. Двете странични части са обли.
  • ц – пише се като обърнато п, като продължението на дясната част се добавя отделно и е с лек наклон вляво.
  • ч – горната част е вилообразна или под формата на тригълник със симетрични части, които са около половината от височината на буквата.
  • ш – написана е с три равни по височина черти, като средната често е по-близо до дясната.
  • щ – средната линия се пише под реда право като продължение на горната част.
  • В откъслека не се срещат буквите , ѕ, ѯ и носовките.

Правопис: Едноеров (с ь), безюсов

На мястото на малката носовка след гласна, в интервокална позиция и в началото на думата стои ѥ: морьскыѥ 1r15, своѥе 4v7, моѥе 1r13, ѥзыци 2r4.

Еровете се пазят в предлог и представка вь и вьз, сь, изь: вьспоите 1r4, вьстокы 1r6, вьнидоу 2v20, вь ѡблацѣⷯ 1r8, вьзвеселих се 3r4, изьчезоста 1r17, сьмрьти 1r15, сьтвори 4v10. Спорадично понижаване на еровете в суфиксни срички и окончания: дивень 1r9, людемь 1r10, любовь 2v1, бранемь 1r1. Еровете в слаба позиция изпадат: ꙋпваю/щоу 1r17–18, ꙋмножише 1r18, всакого 4v14.

Няма смесване на ѣ с .

Срещат се ї и і. С две точки се пише пред гласна, но и в края на думата. Най-често това се среща близо или в самия край на реда: прїидоⷯ 1r14, братїи 1v9, прїимоуть 2r18, потопї 1r15. По-старинната употреба е била с и: прѣгрѣшениꙗ 1v3, приѥхь 1v7, поношениѥ 1v7.

Ери и и се смесват: вра/зы 1r20–21, изыде 2r21.

Ери и и се смесват: вра/зы 1r20–21, изыде 2r21.

Употребяват се три знака за означаване на о – о, ѡ и ѻ, както и два знака за у: оу и . Широко ѻ се среща в началото на думите и в два примера на заемки: мѡу̏сеѻвею 3v21 и ѳанеѻсѣ 4r17. Това са по-скоро изключения от правилото, съгласно което в началото на думите, в предлога и представката отъ, както и в някои думи в средисловието се пише ѡ: еѳиѡпиꙗ 1r3, и̑акѡ̑влѥ 3v8, їѡ̇сифовы 3v8, бѡ̇ же 3v9, мѡу̏сеѻвею и̇ а̇арѡ̇нѥю̇ 3v21. При употребата на оу и не може да се изведе точно правило.

Не се среща .

Епентетичното л е последователно прокарано: глоумлꙗхꙋ 1v17, землꙗ 2r8, но се срещат и изключения: блг҃ословень 1r11, блвⷢвено 2r1.

Пази се групата сц: ѥ/[г]упьтьсцѣи 4v14–15.

Затвърдяване на с се вижда във формите: вса 2r3 и само 2v6. Подобна тенденция се долавя и при р: бꙋра 1r15.

Паерчик се среща на мястото на силен ер: стран꙽нь 1v11.

В областта на морфологията може да отбележим ограничаване на формите от s-основи: колеси 3v14, но дѣлѣхь 3v1.

Архаична форма за род. п. по ŭ-основи се вижда в домоу твоего 1v11.

Срещат се архаични форми на аориста: рѣⷯ 2v12, рѣше 2v8, но по-чести са новите форми от типа на прѣидоше 2v1.

Нова отрицателна форма на глагола быти е нѣсоуть 2r17.

Формите на двойствено число при глагола се пазят, но с някои промени. В 3 л. дв. ч. се употребява окончание -ста: не подвижаста се нозѣ 2r11, прѣⷣвариста стражбы очи мои 3r6. В не подвижаста се се забелязва настаняване на сегашната основа във формите за аорист.

В областта на лексиката може да се посочи глаголът кльцати: кльцааше дх҃ь мои 3r11. В съвременния български православен Псалтир е преведена като ‘изпитвам’ (Пс. 76: 7).

Непоследователни листове от Псалтир, съдържа: Л. 1: Пс. 67: 31–36, Пс. 68: 1–14. Л. 2: Пс. 71: 17–19, Пс. 72: 1–17. Л. 3: Пс. 76: 3–21. Л. 4: Пс. 77: 36–54. Турилов свързва този Зографски фрагмент с два други от сбирката на манастира Пантелеймон със сигнатури Ксилургу 1, 2. .
1. (1r-v) . Пс. 67: 31–36. Липсва началото
2. (1v) . Пс. 68: 1–14. Липсват 1–2 листа
3. (2r-v) . Пс. 71: 17–19. Липсва 1 лист
4. (2r-v) . Пс. 71: 17–19. Липсва 1 лист
5. (3r-v) . Пс. 76: 3–21. Липсва 1 лист
6. (4r-v) . Пс. 77: 36–54. Липсва 1 лист
  • (л. 2r (долното поле)) . : трудночетим текст (може и да е повторен псалтирен стих): [...] ба҃ бꙋтⷣь сл҃нце...
14. век, начало.

Дигитално копие в Зографската електронна научноизследователска библиотека. Софийски университет, Библиотека „Филологии“.