Два двойноконтурни инициала. На л. 1r е с богат растителен завършек, гранули по буквеното стъбло и синьозелено оцветяване вътре в контурите. На л. 2r инициалът е тънък, с гранули по буквените стъбла и малък сериф в основата на буквата; оцветен е като предишния.
Няма
А.
- а – на места с триъгълна петлица, но се срещат варианти и със заоблена долна част, стигаща до реда.
- ꙗ – стълбецът в лявата част е прав. Съединителната чертица захваща в горния край на петлицата и по средата е с точка.
- б – с полегата петлица, опираща по средата на стълбеца, гредата в горната част е издадена над петлицата.
- в – несиметрични горна и долна част. Горната е по-малка и често с формата на тригълник, като двете петлици опират в стълбеца.
- ь – със същата петлица, както при б.
- ѣ – малка петлица, почти идентична с ь, която опира по средата на стълбеца. Кобилицата е широка и лежи в горния край на реда, а стълбецът е ясно издаден над реда.
- д – основата е широка и симетрична.
- е – тясно и заоблено, хоризонталната черта е точно в средата без сериф в края.
- є – езичето е леко издадено нагоре, а не е хоризонтално.
- ѥ – дясната част е същата като е. Стълбецът е равен на основната част, като съединяването е хоризонтално и по средата.
- с – тясно и заоблено, пише се по същия начин, както е, но без средната част.
- о – тясно начертание с овална форма.
- ѳ – пише се издължено във височина и тясно, като хоризонталната част е на горното ниво на реда.
- ѻ – написана е като правилен кръг с точки в горната и долната част на очертанието.
- ю – основната част е тясното начертание на о, като лявата част е еднакво висока с дясната и съединителната черта е по средата.
- ꙋ – долната част взема за основа тясното начертание на о, като горната част не се съединява с о и е къса и симетрична.
- ж – буквата е написана на пет маха. Горната част е едва загатната. Крачетата са несиметрични и заоблени в горната си част.
- з – чертата е заоблена в долния край на реда и по същия начин със заоблен връх се спуска в междуредието като къса черта.
- і – като правило буквата е написана просто като чертица без ограничителни линийки, в някои случаи е подсечена отдолу.
- и – водоравната свързваща част е почти в средата на двете хоризонтални черти.
- н – средната част започва под горния край на левия стълбец и стига до средата на десния.
- п – двата стълбеца са равни по дебелина. Десният е леко заоблен към вътрешността на буквата.
- к – лявата и дясната част на к не се свързват помежду си. Горната е по-малка и по-къса от долната.
- м – пише се с обла средна част, която опира на реда.
- р – петлицата се помества в реда, като в двата края е заоблена, по- изразително отдолу. С прав и в повечето случаи къс стълбец.
- т – със симетрични горни части.
- у – дясната част опира до лявата на линията на реда. С къса долна част.
- х – кръстосването е най-често в средата на реда. Лявата горна половина завършва с диакритичен знак, тя е по-късата и сключва ъгъл под реда. Чертата от ляво надясно е по-дълга и постепенно изтънява в края.
- ѱ – с висока средна част, завита в горния си край надясно. Двете половини се съединяват със стъбеца на реда. В някои случаи стълбецът е просто вертикална черта, пресечена в горния си край.
- ѡ – с равни части отгоре. Двете странични части са обли.
- ц – пише се като обърнато п, като продължението на дясната част се добавя отделно и е с лек наклон вляво.
- ч – горната част е вилообразна или под формата на тригълник със симетрични части, които са около половината от височината на буквата.
- ш – написана е с три равни по височина черти, като средната често е по-близо до дясната.
- щ – средната линия се пише под реда право като продължение на горната част.
- В откъслека не се срещат буквите ꙃ, ѕ, ѯ и носовките.
Правопис: Едноеров (с ь), безюсов
На мястото на малката носовка след гласна, в интервокална позиция и в началото на думата стои ѥ: морьскыѥ 1r15, своѥе 4v7, моѥе 1r13, ѥзыци 2r4.
Еровете се пазят в предлог и представка вь и вьз, сь, изь: вьспоите 1r4, вьстокы 1r6, вьнидоу 2v20, вь ѡблацѣⷯ 1r8, вьзвеселих се 3r4, изьчезоста 1r17, сьмрьти 1r15, сьтвори 4v10. Спорадично понижаване на еровете в суфиксни срички и окончания: дивень 1r9, людемь 1r10, любовь 2v1, бранемь 1r1. Еровете в слаба позиция изпадат: ꙋпваю/щоу 1r17–18, ꙋмножише 1r18, всакого 4v14.
Няма смесване на ѣ с ꙗ.
Срещат се ї и і. С две точки се пише пред гласна, но и в края на думата. Най-често това се среща близо или в самия край на реда: прїидоⷯ 1r14, братїи 1v9, прїимоуть 2r18, потопї 1r15. По-старинната употреба е била с и: прѣгрѣшениꙗ 1v3, приѥхь 1v7, поношениѥ 1v7.Ери и и се смесват: вра/зы 1r20–21, изыде 2r21.
Ери и и се смесват: вра/зы 1r20–21, изыде 2r21.
Употребяват се три знака за означаване на о – о, ѡ и ѻ, както и два знака за у: оу и ꙋ. Широко ѻ се среща в началото на думите и в два примера на заемки: мѡу̏сеѻвею 3v21 и ѳанеѻсѣ 4r17. Това са по-скоро изключения от правилото, съгласно което в началото на думите, в предлога и представката отъ, както и в някои думи в средисловието се пише ѡ: еѳиѡпиꙗ 1r3, и̑акѡ̑влѥ 3v8, їѡ̇сифовы 3v8, бѡ̇ же 3v9, мѡу̏сеѻвею и̇ а̇арѡ̇нѥю̇ 3v21. При употребата на оу и ꙋ не може да се изведе точно правило.
Не се среща ꙃ.
Епентетичното л е последователно прокарано: глоумлꙗхꙋ 1v17, землꙗ 2r8, но се срещат и изключения: блг҃ословень 1r11, блвⷢвено 2r1.
Пази се групата сц: ѥ/[г]упьтьсцѣи 4v14–15.
Затвърдяване на с се вижда във формите: вса 2r3 и само 2v6. Подобна тенденция се долавя и при р: бꙋра 1r15.
Паерчик се среща на мястото на силен ер: стран꙽нь 1v11.
В областта на морфологията може да отбележим ограничаване на формите от s-основи: колеси 3v14, но дѣлѣхь 3v1.
Архаична форма за род. п. по ŭ-основи се вижда в домоу твоего 1v11.
Срещат се архаични форми на аориста: рѣⷯ 2v12, рѣше 2v8, но по-чести са новите форми от типа на прѣидоше 2v1.
Нова отрицателна форма на глагола быти е нѣсоуть 2r17.
Формите на двойствено число при глагола се пазят, но с някои промени. В 3 л. дв. ч. се употребява окончание -ста: не подвижаста се нозѣ 2r11, прѣⷣвариста стражбы очи мои 3r6. В не подвижаста се се забелязва настаняване на сегашната основа във формите за аорист.
В областта на лексиката може да се посочи глаголът кльцати: кльцааше дх҃ь мои 3r11. В съвременния български православен Псалтир е преведена като ‘изпитвам’ (Пс. 76: 7).
- (л. 2r (долното поле)) . : трудночетим текст (може и да е повторен псалтирен стих): [...] ба҃ бꙋтⷣь сл҃нце...
Дигитално копие в Зографската електронна научноизследователска библиотека. Софийски университет, Библиотека „Филологии“.