Четириевангелие от края на XIV-началото на XV век, Зогр. 291

о. Козма Поповски

Общо наименование: Евангелие. Конкретно наименование: Четириевангелие (фрагмент). Страна: Гърция. Място: Света гора, Атон. Хранилище: Зографска Света обител. Сигнатура: Зогр. 291. Каталог: 291. 1  106а. 2 
Няма; 150 x 112 mm 90 x 70 mm (текст)
Относително добро.
110Вероятно половината от редовете

Липсва украса освен с червенослов написаните литургични указания, както и един малък геометричен инициал на л. 1v2.

Няма

А.

Анонимен
Кирилица. Полуустав, прав
  • а – на места с овална петлица, с варианти в долния край на триъгълна и дори квадратна форма, стигаща до реда.
  • – стълбецът в лявата част е леко извит вдясно. Съединителната чертица захваща в горния край петлицата.
  • б – с малка полегата петлица, опираща по средата на стълбеца, гредата в горната част е издадена над петлицата.
  • в – несиметрични горна и долна част в повечето случаи. Горната е по-малка и опира в долната част, а тя, от своя страна, опира в стълбеца.
  • ь – с по-голяма петлица, отколкото при б, която опира в средата на стълбеца.
  • ъ – с ясно изразена горна греда и полегат стълбец, като петлицата се слива със стълбеца полегато.
  • ѣ – малка петлица, идентична с ь, която опира под средата на стълбеца. Кобилицата е широка и лежи в горния край на реда, а стълбецът е ясно издаден.
  • д – основата е несъразмерна: дясната част е по-широка от лявата.
  • е – тясно и добре заоблено начертание, хоризонталната черта е точно в средата без сериф в края.
  • є – езичето е вълнообразно.
  • с – тясно и заоблено, пише се по същия начин, както е, но без средната част.
  • о – по-честият вариант на буквата е с формата на правилен кръг, подобно на широкото ѻ, но по-тесен.
  • ѳ – пише се издължено във височина и тясно, като хоризонталната част е на горното ниво на реда.
  • ѻ – среща се само веднъж (ѻчистишѧⷭ҇ 1v10) и е съвсем леко по- широка от обикновеното о.
  • ж – буквата е написана на пет маха. Несиметрична както в горната, така и в долната си половина. Отгоре страничните разклонения започват малко под началото на стълбеца, като частите се кръстосват над средата на буквата.
  • з – заоблено начертание с дълго рамо, слизащо до следващия ред.
  • ѯ – с добре оформена, извита и дълга долна част, слизаща косо под реда.
  • ѕ – пише се като полегнала вляво латинска буква s.
  • і – като правило буквата е написана просто като чертица без ограничителни линийки. В състава на ери е често по-къса от ь.
  • и – водоравната свързваща част е в средата на двете хоризонтални черти.
  • н – средната част започва от горния край на левия стълбец и стига до средата на десния.
  • п – двата стълбеца са равни по дебелина. Горната част е издадена над двете вертикални линии.
  • к – лявата и дясната част на к не се свързват помежду си. Горната е по-малка и по-къса от долната.
  • м – пише се с островърха средна част, която опира на реда.
  • р – петлицата се помества в реда, като в горния си край е островърха с извита надясно и дълга долна част.
  • т – с несиметрични горни части. Лявата половина е по-широка и завършва с дълга чертица надолу.
  • у – дясната част опира до лявата на линията на реда. С дълга долна част.
  • х – кръстосването е на реда. Чертата от ляво надясно е по-дълга и по-тънка.
  • ѡ – с равни части отгоре, като буквата е подравнена по горния си край.
  • ч – горната част е едностранна, обърната вляво и съвсем къса.
  • ш – написана е с три равни по височина черти, еднакво отстоящи една от друга.
  • щ – средната линия се пише под реда с леко вълнообразна дълга черта.
  • ѧ – със симетрични части. Вертикалната черта е по средата на буквата.
  • ѫ – с добре оформена, голяма горна част и средна черта, излизаща от средата на триъгълника.
  • В откъслека не се срещат буквите , ѱ, ѥ.

Правопис: Двуеров, двуюсов (среднобългарски)

Носовките в повечето случаи се употребяват етимологически правилно: рекошѧ 1r1, срѣтошѧ 1v4, възнесо/шѧ 1v6–7, пасѫща 1r8, вѣрѫ 1r2. Смесване се наблюдава във формите имѣѫ 1r7, нѣкѫѧ 1v4. След ѫ се пише ѧ: нѣкѫѧ 1v4.

Големият ер (ъ) се употребява в предлози и в средата на думата; малкият ер (ь) в края на думата. В края на думата еровете изпадат: речет 1r10, прокаженых 1v5. Групите *tъrt, *tьrt се изписват с ъ: въстръгни 1r5, зръно 1r3.

Използва се широко є, но ѥ в откъслека не се среща. Ѣ се употребява на етимологическото си място.

Обилие от надредни знаци, но ударенията и придиханията не са последователни. Над начално и се среща само ударение – и́ дѫщимь 1v10, и́мь 1v8.

Съхранени са архаични форми на условното наклонение: аще бисте имѣли ... гл҃али бисте 1r2–4, послушала би 1r6.

Четириевангелие. Откъслек. Според Турилов и Мошкова този откъслек може да бъде и част от Цветния триод.
1. (1r) . Лука 17: 6–8. Събота на 31-та Неделя след Петдесетница Зачало 84, без край
2. (1v) . Лука 17: 11–14. 29 Неделя след Петдесетница/12 Неделя след Въздвижение Зачало 85. С литургически бележки
14. век, край – 15. век.

Дигитално копие в Зографската електронна научноизследователска библиотека. Софийски университет, Библиотека „Филологии“.