Триод постен от началото на XVII век, Зогр. 293

о. Козма Поповски

Общо наименование: Триод постен. Страна: Гърция. Място: Света гора, Атон. Хранилище: Зографска Света обител. Сигнатура: Зогр. 293. Каталог: 293.
Здрава и плътна за основната част и по-фина в началото и в края на ръкописа. Eдинична котва в кръг с трилистник и инициали ХХ и контрамарка bV ; 234 ff. 305 x 200 mm 240 x 140 mm (текст)
Относително добро, мастилото е окислено. Липсва краят на книгата. л. 3v е празен.
125
Тъмнокафяво за текста, червено за заглавията, инициалите и указанията.

  • (1r) . : лентовидна заставка от преплетени кръгове, в балкански плетеничен стил.
  • (4r) . : широка лентовидна заставка от четири преплетени кръга, в балкански плетеничен стил; оцветяването е в червено и зелено.

Червени тънки инициали с растителна орнаментика, някои богато украсени, бележат паримиите. Малките инициали имат скромна растителна украса.

В полетата срещу троичните тропари – знак „хелиакон“, оформен като „рибка“.

Дъски, облечени с кожа; закопчалки от вида „шип и петелка“ с откъснати кожени петелки; орнаментика със сляп отпечатък. Върху левия капак ‒ композиция от вписани правоъгълници с бордюри от растителни мотиви; в централното поле е оформена кръстообразна фигура от малки щемпели трилистник; същите щемпели са втисани в ъглите на полето. Композицията върху десния капак е идентична, с малки разлики в бордюрните орнаменти.

Анонимен
Кирилица. Полуустав, школуван почерк В заглавията ‒ неразвито везано писмо

Правопис: Ресавски, двуеров, безюсов

Нормиран, надредните знаци също отговарят на ресавските норми.

Триод постен
1. (1r–3r) . Троични песнопения и светилни на осемте гласа, които се пеят през Великия пост..
2. (4r–220v) . Службите от Неделята на митаря и фарисея до Съботата на Третата неделя на Великия пост. . 1 
3. (221r–234v) . Седалните тропари на осемте гласа от Октоиха..
Бележки на книжовника

Две бележки с бързопис, но изглежда, че са от ръката на кописта, срещу Службата за Неделя на блудния син:

  • (8v) . : зрѝ, чътет же се, и҆ поу꙼ченїе стꙋди́тово, до нⷣе́ли всѣⷯ стыⷯ ҇на всакⷹ нⷣе́лю
  • (9r) . зрѝ ꙗⷦ҇ вь сїю неⷣлю, постет еⷭ҇ а҆рмѣне, мрьскыⷨ иⷯ, и҆ трьклетиⷨ поще́нїеⷨ, гл҃ѥмыⷨ арцевⷹри.
17. век, начало. Материали, съпътстващи ръкописа (На горната корица отвътре) . , отбелязано в най-ново време: От килията ‘Достойно ест’ Произход: От килията „Достойно ест“.

Дигитално копие в Зографската електронна научноизследователска библиотека. Софийски университет, Библиотека „Филологии“.