А.
- а – на места с овална петлица, стигаща до реда.
- ꙗ – стълбецът в лявата част е под наклон надясно. Съединителната чертица захваща в горния край буквата.
- б – с малка полегата петлица, опираща по средата на стълбеца, гредата в горната част е издадена над петлицата.
- в – несиметрични горна и долна част в повечето случаи. Горната е по-малка и опира в долната част, а тя, от своя страна, опира в стълбеца.
- ь – с обла в горния си край петлица, която опира в средата на стълбеца.
- ѣ – малка петлица, идентична с ь и б, която опира в средата на стълбеца. Стълбецът е с лек наклон вдясно и леко издаден над реда. Кобилицата е симетрична, лежи в горния край на реда.
- д – основата почти не излиза извън очертанията на триъгълника.
- е – тясно, с едва загатнати обли краища и леко загатната вертикална черта.
- ѥ – стълбецът е с лек наклон към основната част, а съединителната черта в повечето случаи е дълга, като буквата се вписва в квадрат.
- с – тясно и заоблено, пише се по същия начин, както е, но без средната част, като в някои случаи създава впечатление на подравняване отгоре.
- о – с елипсовидна обла форма.
- ѻ – среща се само веднъж (ѻ̇ г҃и Вф. 1r6) и е сплескано отгоре и отдолу.
- ж – буквата е написана на пет маха. Несиметрична както в горната, така и в долната си половина, като в горната си част крачетата са заоблени.
- з – заоблено начертание с късо рамо.
- і – буквата е написана просто като чертица, като правило без ограничителни линийки. Често се съпровожда от тънка хоризонтална чертица по средата на буквата.
- и – водоравната свързваща част е в средата на двете вертикални черти. Често буквата е под лек наклон вдясно.
- н – средната част започва от горния край на левия стълбец и стига до средата на десния.
- п – двата стълбеца са равни по дебелина. Лявата част е обикновено по-къса от дясната.
- к – лявата и дясната част на к не се свързват помежду си. Горната е по-малка и по-къса от долната.
- м – пише се със заоблена средна част, която опира на реда.
- р – петлицата се помества в реда, като в горния си край е островърха. С права долна част.
- т – със несиметрични горни части, но се срещат и случаи, където лявата е по-къса.
- у – дясната част е заоблена и едва докосва по-плътно написаната черта вляво. С това написание буквата напомня на уставни начертания.
- х – кръстосването е в средата на реда. Двете черти в долните си краища са почти изравнени.
- ѡ – с ниска, едва загатната средна част.
- ч – с вилообразна горната част, която на места се пише и едностранно.
- ш – написана е с три равни по височина черти, еднакво отстоящи една от друга, често с лек наклон вдясно.
- щ – подобно на ш с лек наклон вдясно и долна черта като продължение на средната линия.
- В откъслека не се срещат буквите ꙃ, ѳ, ѯ, ѱ и носовките.
Правопис: Едноеров (с ь), безюсов
На мястото на старобългарските букви за назални гласни стоят оу и е. В един случай на мястото на малката носовка откриваме ѣ: бдѣща Вф. 2v4.
Не се наблюдава изясняване на силните ерове. Малкият ер в слаба позиция изпада, но непоследователно: сномь Вф. 2r6, непщевахь 1r19, но се среща и запазване – вьразоуми 1r9, вьзлюбихь 8v2, вьжделѣхь 1r21. Силният малък ер се променя в е: пришельствиꙗ 2r2, хранеи 8v12, заповѣдехь, заповѣдеи 5r8, не/праведно 4r4–5, рождеи 7r19. В един случай се наблюдава понижение на ь в о: соудобь 4r10. Един случай на изпадане на силен ер: старць 6v20 и един случай с вметнат ер – ѥсьмь 4r20.
Проследява се правилна употреба на групите *tъrt, *tъrt, *tъlt, *tьlt.
Паметникът различава и и ы, но те често се смесват: ськрихь 5r9, забиваи 7r23, вьзыскахь 5r7.
В един случай се забелязва удвояване на и в изгласа: ѡтьимии 5v7.
След l’, n’, след гласна и в началото на думата последователно се пише ѣ: глоумлѣ/х се 1v13–14, ѡс/тавлѣющихь 1v3–4; вышнѣго 6r2, гнⷭ҇ѣ, твоѣ 3r19, ѣко 6r11.
Последователно се употребява ѥ.
Последователно се употребява ѥ.
Има употреба на три вида букви за о: о (малко) в повечето случаи, в началото на думите последователно се пише омега (ѡ). Широко ѻ се среща веднъж в междуметието: ѻ̇ г҃и Вф. 1r6.
В няколко случая се открива преправка на з в ꙃ там, където бихме очаквали етимологично ꙃ. Също в няколко случая се открива преправка на оу в ѫ и на е в малка носовка. Това вероятно е резултат от редакция на българска почва.
Надредните знаци представят остатъци от една доста развита система, но в този фрагмент тяхната употреба трудно може да се обобщи. Точката и слабото придихание над повечето букви за гласни в началото на думи и в интервокална позиция взаимно се заменят. Тъй като не всякога те могат категорично да се разграничат, тук се предават с точка над буквата. Над ѡ, ꙗ, ю и в по-редки случаи над ѥ се среща двоеточие, но и просто точка или слабо придихание. На л. 3r в правописа на добавената част се срещат малка носовка и голям ер (ъ).
В областта на морфологията може да се отбележи настаняването на окончание -та в 3 л. дв. ч.: ѡчи ... видита 1r15, роуцѣ ... сьтвориста ... и сьзда/ста 2v20–21, изведоста ѡчи мои 4v20.
Текстът е бил редактиран от друг книжовник, но непоследователно – на много места има заличени думи, възстановени са юсовете.
- (Зогр. 295, л. 3r, в горното поле) . добавен през XIV в. стих 94 от Пс. 118.
- (Зогр. 295, л. 5v) . късна ръка със съвременен почерк е добавила гръцки абецедар с избледняло мастило.
- (Зогр. 295, л. 10v) . късна нечетлива приписка, от която се разчита: α[з?] милости [бо]жиꙗ їѡа алеѯѧдроу (!) водъ д[_ _?]. Споменатият владетел е Александру Вòда Ипсиланти, воевода на Влахия (1775–1782) и Молдова (1786–1788). Писмото на приписката е от молдовски тип.
- (Вф. I.1070, л.1v в страничното поле) . Подарявамъ за споменъ на Държ. Музей във Варна. 27 / ІV 1912 год. Алеко Апостоловски. Зографски машинистъ.
- (Вф. I.1070, 1v–2r, горно поле) . От същата ръка: Пергаментова Книга Писана около ХІІІ вѣкъ
Зогр. 295
Плетенични инициали на л. 2v, 7v, 8v (два инициала), 10v; коленчат инициал на л. 4v; геометричен инициал, запълнен с плетеница на л. 10r. На л. 10v тератологичен иницал в охра, зелено и червено.
Без подвързия
Дигитално копие в Зографската електронна научноизследователска библиотека. Софийски университет, Библиотека „Филологии“.
Вф. I.1070
Без подвързия