Заглавната страница, включваща и мястото на „издаване“: Монастирь Зограф, имитира титулната страница на печатнa книгa, с двойноконтурирани и очертани в една линия букви с червено и черно мастило, запълнение с щрих или :,асенчени с щрих по контурите. Най-едрите двойноконтурирани букви са запълнени с прост орнамент и напомнят византийски коленчати инициали; по подобен начин са оформени заглавията в текста (вкл. наименованията на монашеските одежди), както и двата инициала на л. 4r и 6r. Малките инициали имат много опростена растителна украса.
Твърд картон, облечен в черен плат (текстилна материя); кожен гръб с червена кожа; орнамент със сляп отпечатък. Върху лявата корица – тесен бордюр, в центъра на полето с щампован кръст. Върху дясната корица бордюрът е с геометричен орнамент, а централният щемпел с ромбовидна форма съдържа мотивът „букет“. В ъглите е нанесен единичен щемпел „розета“.
Правопис: Църковнославянски
Употребяват се: ѫ за ъ, ѧ за 'а, ja, ѣ, характерните за църковнославянски графеми за о, ѡ, ѿ, ї, ы, ꙋ и оу (в началото на думи); ѳ, ѵ, надредни знаци: надредната запетая (особено в началото на думата), исо, титла при букви с числово значение, но без ударения.
-
(25v)
. Бележка с червенослов, указваща, че ръкописът е
завършен при игумен свещеноархимандрит Теодорит Зографски и йеромонах
Теодул (типикар) на 30 Х 1912 г. в Зограф. Добавено е с черно, че
преводът е направен от йеромонах Антим Зографски, отдясно на тази
бележка: преведена ѿ/ Їером. Анѳима/
Зѡграфскаго: Свърши_се
(написа_се) при ѻт҃ца нашегѡ и҆гɣмена
свещенно Архимандрита Ѳеѡдорита и҆ тѵпикарѧ
Ѳеѡфѵла Їеромонаха.
л҃: ѡкто́мврїй ҂ацв҃і: година . Монасті́ръ Зѡграфъ.
- (24v-25v) . Забележки по страниците към текста, обясняващи значенията, тълкуващи или допълващи думи и термини, които вероятно не са били понятни на новите монаси.
Дигитално копие в Зографската електронна научноизследователска библиотека. Софийски университет, Библиотека „Филологии“.