Общо наименование: Жития и слова.
Страна: Гърция.
Място: Света гора, Атон.
Хранилище: Зографска Света обител.
Сигнатура: Зогр. 357.
Каталог: 357.
Мека, леко грапава.
Няма;
11 ff.
197 x
143
mm
165 x
134
mm (текст)
118
Фолиация: Нова фолиация.
Следи от влага, сега в задоволително състояние.
Черно и червено в
заглавията и в няколко инициала.
Върху титулната страница, над заглавието, има лентовидна заставка с рамка, с растителен орнамент от разцъфнала роза и клонки, в червено, черно и бледозелено.
Няма. Титулната страница е подлепена с плат по гърба.
Партений Зографски
Кирилица. Полуустав, нов
Правопис: Църковнославянски
Акатист за св.
Георги
Акатист за св. Георги.
Източник: Вероятно написаното е било чернова. Ръкописът е ценен с
възможността да се проследят късните промени в църковнославянския текст на
Акатиста за св. Георги. ;
Редакция: Поправките и допълненията издават промени според
друга редакция, например садителю вм. садовниче, мꙋдрованиемъ
вм. помысломъ, по Гсдѣ вм.
гсдви, извести вм. варѧ и много др
.
Бележки на книжовника
- (титулна страница) . Два́десѧ́ть и҆ четы́ры Кондакої́косы Ст҃омꙋ, Сла́вномꙋ, Великомꙋченикꙋ, Побѣдоно́сцꙋ и҆ Чꙋдотво́рцꙋ Геѡ́ргїю ҂аѿог (1873) феврꙋа́рїа: д҃. де́нь. рꙋк. Пртн. Мнх. Згрфскг. Целият надпис, който е същевременно заглавие на ръкописа, е с червено. Всяка буква от последния ред е заградена в кръгче. Името на книжовника е скрито чрез изписване само на съгласните букви (рꙋка Партения Монаха Зографскаго)
- (f. 12r) . По-късно допълнение към молитвата в края на Акатиста: + и да возглаго́летъ благаѧ въ се́рдцы е҆гѡ̀ ѡ҆ оби́тели на́шей: изрѧди .... и҆ пр....; то се отнася до текст на л. 11v, където се споменава императорът (подразбира се руският император, чието име стои в същата молитва в руски преписи).
- Множество редакционни поправки, нанесени в полетата и в междуредието, поправените думи са зачеркнати в текста. Поправките изглеждат нанесени от друга ръка или от по-късно време и с по-тъмно мастило. С бързопис и с молив са нанесени трети пласт поправки, например кореноискоренителю ‒ кореносѣкателю ‒ искоренителю.
1873.
Дигитално копие в Зографската електронна научноизследователска библиотека. Софийски университет, Библиотека „Филологии“.