Зогр. 291, Четириевангелие. Издание

Описание

Този половин лист от Евангелие е най-старият хартиен фрагмент в сбирката на манастира. Фрагментът не е издаван. Данни за него бяха изнесени и публикувани на първата международна конференция „Атон и славянският свят“ в Белград през 2013 г. (Козма 2014: 215–216). В цитираната публикация бе допусната неточност – евангелската перикопа на л. 1r бе погрешно идентифицирана. Благодарение на полския изследовател Й. Остапчук тази неточност е коригирана (Остапчук 2015: 308–310). Корекция е отразена и в каталога (Иванова 2017).

Съдържание

• л. 1r: Лук. 17: 5–8 (без край) (зач. 84-то за Съб. на 31-та Нед. след Петдесетница)
• л. 1v: Лук. 17: 11–14 (зач. 85-то за 29-та Нед. след Петдесетница).

[ f.1r Лук. 17: 5–8 ]

Лук. 17: 5. и̑ ре́кошѧ а̑плⷭ҇и · приложи
намь вѣ́рѫ · Лук. 17: 6. реⷱ҇ же г҃ь · а̑ще бисТе
и̑мѣли вѣ́рѫ ꙗ̑ко зръ́но горѹ́ -
шно , гл҃али бисте ѹ̑бо ꙗ҆́годичи -
⁵  нѣ сѐи · въстръгни сѧ и̑ въсади
сѧ въ мо́ре, послѹ́шала би вась ·
Лук. 17: 7. кото́рыи же ѿ вась , ра́ба и̑мѣѫ
ѡ҆́рѫща и̑ли па́сѫща · и̑же при -
шеⷣшѹ е̑мѹ съ се́ла речеть а̑бїє,
¹⁰  минѫвь възлезѝ ·Лук. 17: 8. н҄ѫ не речет лѝ ( ... )
сѫⷠ҇ ѳ҃ иⷳ҇ назаⷣ гⷧ҇ мѳ · и̑ неⷣ ѳ҃ иⷳ҇ назаⷣ гⷧ҇ ѯѕ · [ f. 1v Лук. 17: 11–14 ]

Лук. 17: 11. тъ̏ прохаждааше междѹ сама-
рїєѫ и̑ галїлее̑ѫ – Въхо́дѧщѹ¹ 
же є̑мѹ Лук. 17: 12. В врⷨ҇ ѡⷩ҇ въходѧщѹ і̑св҃и̑
въ нѣкѫѧ ве́сь , срѣ́тошѧ е̑гѡ
⁵ ̀ де́сѧть прокаженых м҄ѫжь · и҆́же
ста́шѧ и̑здалече · Лук. 17: 13. и̑ ти̏ възне́со-
шѧ глⷭ҇а, гл҃ѧще · і̑с҃е̑ наста́вниче,
помилѹи ны · Лук. 17: 14. и̑ ви́дѣвь реⷱ҇ и́мь ·
шеⷣше покажите сѧ сщ҃енникѡⷨ ·
¹⁰  и̑ быⷭ҇ и́дѫщимь и́мь, ѻ̑чи́стишѧⷭ҇ · ( ... )
неⷣ в҃і. ѿ лѹⷦ҇ ·