Издание на Зографското глаголическо евангелие

Редактори: Ана Иванова, Георги Атанасов, Ива Бакарова, Мая Търновалийска, Петрисия Велинова, Росица Стаменова, Цветелина Алексова-Георгиева, Андрей Бояджиев

Увод

Една от задачите на Зографската електронна научноизследователска библиотека е да събере сведения за ръкописи и архиви, принадлежали по-рано на Зографската света обител, но днес намиращи се в други хранилища. Това включва описания и издания на тези паметници.

Един от тези паметници е Зографското глаголическо четвероевангелие от X век – един от класическите старобългарски ръкописи. Това евангелие е сред най-важните свидетели за реконструкцията на старобългарския език и за най-ранния славянски превод на Евангелието. Паметникът е за първи споменат в приписки към гръцка старопечатна книга от 1671 г. В тях се казва, че ръкописът е бил подарен на 25 април 1786 г. на Зографския метох „Св. Николай“ в Провлака (Πρόβλακος) до Йерисос (Илиев 2019). През 40-те г. на XIX в. за съществуването на паметника са знаели Неофит Бозвели, А. Миханович (австрийски консул в Цариград) и В. И. Григорович, който през 1844 г., чрез Неофит Бозвели се е мъчил да вземе и да отнесе със себе си ръкописа (Григорович 1877: 67–70; Срезневский 1856). През 1860 г. монашеското братство връчва паметника на П. И. Севастианов като дар за руския имп. Александър II (1855—1881). След това Евангелието е било предадено в Императорската публична библиотека в Санкт Петербург (днес Руска национална библиотека), където се съхранява и до днес със сигнатура Глаг. 1.

Паметникът съдържа текста от Матей 3:11 до Йоан 21. Началото и някои листове на ръкописа са изгубени. Сега ръкописът се състои от II+304 листа. Старинната част обхваща 272 л. (л. 2–40, 58–288) като липсват Мат 1—3:10, 9:12 21, Марк 3: 30—4:11, 16: 14—20. Лук 4:5—27, 13:28—14:2, 24:30—44, Йоан 3:12—35, 17:12—24, 20:3—27. От текста на евангелист Матей още в края на XI в. или в началото на XII в. е изчезнала една тетрада (от гл. 16:19 до 24:20). Този текст е бил добавен около началото на XII в. с глаголица (л. 41–57). Книжовникът е използвал пергамента на друго, по-старо глаголическо евангелие. Вмъкнатата тетрада е палимпсест — под по-новия глаголически текст личат отделни глаголически букви от по-старо четириевангелие, което е било изтрито, за да се запише липсващия текст. Той съдържа Мат 16:19—17:5 и 17:23—24:20, т.е. и във вмъкнатата част има изпаднал лист. Така днес Зографското евангелие се състои от три глаголически текста. Единият от тях текст е основният (272 л.), другият текст (16 л.) се намира във вмъкнатата тетрада, а третият глаголически текст, се намира в палимпсеста на вмъкнатата тетрада (разчетени са, и то не изцяло, 6 от 30 палимпсестови страници), като разчетените откъси са част от четириевангелие — Мат 18—24. В края на ръкописа са добавени на кирилица Синаксар и Месецослов през XIII–XIV век (л. 289–304).

Библиография

За Зографското евангелие е писано много. Като класически старобългарски паметник информация за него може да се открие във всеки учебник по старобългарски език, както и в уводните части на курсовете по средновековна българска и славянска литература и култура. Тук ще споменем само част от тях.

Изданието

Тези страници почиват на първото цялостно издание на Ватрослав Ягич (Jagić 1879). Взети са под внимание допълненията и поправките към това издание от Н. К. Грунски (Грунский 1907) и Л. Мошински (Moszyński 1961). Последвалите електронни представяния на текста отчитат тези поправки. За първи път в електронна форма (ASCII код) в Интернет паметникът се появява като част от инициативата Corpus Cyrillo-Methodianum Helsingiense (1986 – 2017) на проф. Jouko Lindstedt от Университета в Хелзинки (Codex Zographensis). Последвалите електронни издания почиват на това представяне, вече в Unicode формат, като текстът е даден отделно на глаголица и на кирилица по глави и стихове: TITUS, Викитека.

Идеята за това ново електронно издание се появи след представянето на дигиталните копия на паметника на страниците на Руската национална библиотека. Техният проект включва освен снимките от ръкописа също и общ увод за паметника, описание, съдържание, библиография и търсене. Към снимките е приложен кирилският църковнославянски вариант на Евангелието.

Нашето издание е от дипломатически тип. То представя текстовете на ръкописа в две колони – на глаголица и на кирилица, като по средата е разположена връзка към дигиталните изображения от Руската национална библиотека. Текстът отчита всички особености на оригинала, добавени са номерации по страници, редове и стихове. На първия етап е изложен само основният текст на паметника. Идеята е постепенно да се публикуват всички по-късни приписки и указания към текста, както и по-късно добавените допълнителни страници, палимпсестните части, синаксара и месецослова.

Този проект се осъществява от студентите, участници в курса „Глаголица на Балканите до XIII век“, на Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Съдържание

От Матея свето евангелие

От Марко свето евангелие

От Йоана свето евангелие