Издание на Зографското глаголическо евангелие
Редактори: Ана Иванова, Георги Атанасов, Ива Бакарова, Мая Търновалийска, Петрисия Велинова, Росица Стаменова, Цветелина Алексова-Георгиева, Андрей Бояджиев
Увод
Една от задачите на Зографската електронна научноизследователска библиотека е да събере сведения за ръкописи и архиви, принадлежали по-рано на Зографската света обител, но днес намиращи се в други хранилища. Това включва описания и издания на тези паметници.
Един от тези паметници е Зографското глаголическо четвероевангелие от X век – един от класическите старобългарски ръкописи. Това евангелие е сред най-важните свидетели за реконструкцията на старобългарския език и за най-ранния славянски превод на Евангелието. Паметникът е за първи споменат в приписки към гръцка старопечатна книга от 1671 г. В тях се казва, че ръкописът е бил подарен на 25 април 1786 г. на Зографския метох „Св. Николай“ в Провлака (Πρόβλακος) до Йерисос (Илиев 2019). През 40-те г. на XIX в. за съществуването на паметника са знаели Неофит Бозвели, А. Миханович (австрийски консул в Цариград) и В. И. Григорович, който през 1844 г., чрез Неофит Бозвели се е мъчил да вземе и да отнесе със себе си ръкописа (Григорович 1877: 67–70; Срезневский 1856). През 1860 г. монашеското братство връчва паметника на П. И. Севастианов като дар за руския имп. Александър II (1855—1881). След това Евангелието е било предадено в Императорската публична библиотека в Санкт Петербург (днес Руска национална библиотека), където се съхранява и до днес със сигнатура Глаг. 1.
Паметникът съдържа текста от Матей 3:11 до Йоан 21. Началото и някои листове на ръкописа са изгубени. Сега ръкописът се състои от II+304 листа. Старинната част обхваща 272 л. (л. 2–40, 58–288) като липсват Мат 1—3:10, 9:12 21, Марк 3: 30—4:11, 16: 14—20. Лук 4:5—27, 13:28—14:2, 24:30—44, Йоан 3:12—35, 17:12—24, 20:3—27. От текста на евангелист Матей още в края на XI в. или в началото на XII в. е изчезнала една тетрада (от гл. 16:19 до 24:20). Този текст е бил добавен около началото на XII в. с глаголица (л. 41–57). Книжовникът е използвал пергамента на друго, по-старо глаголическо евангелие. Вмъкнатата тетрада е палимпсест — под по-новия глаголически текст личат отделни глаголически букви от по-старо четириевангелие, което е било изтрито, за да се запише липсващия текст. Той съдържа Мат 16:19—17:5 и 17:23—24:20, т.е. и във вмъкнатата част има изпаднал лист. Така днес Зографското евангелие се състои от три глаголически текста. Единият от тях текст е основният (272 л.), другият текст (16 л.) се намира във вмъкнатата тетрада, а третият глаголически текст, се намира в палимпсеста на вмъкнатата тетрада (разчетени са, и то не изцяло, 6 от 30 палимпсестови страници), като разчетените откъси са част от четириевангелие — Мат 18—24. В края на ръкописа са добавени на кирилица Синаксар и Месецослов през XIII–XIV век (л. 289–304).
Библиография
За Зографското евангелие е писано много. Като класически старобългарски паметник информация за него може да се открие във всеки учебник по старобългарски език, както и в уводните части на курсовете по средновековна българска и славянска литература и култура. Тук ще споменем само част от тях.
- Общо представянe, списък с библиография и история на паметника: Добрев 1985; Куев 1986; Левшина 2014; Илиев 2019.
- По-важни описания на паметника: Гранстрем 1953: 77; Шмидт 1984; Добрев 1985; Христова и др. 2009; описание на страниците на Руската национална библиотека: Глаг. 1
- Традиционно издание: Jagić 1879.
- Издание на част от палимсеста: Добрев 1971
- Електронни представяния на основния текст: Corpus Cyrillo-Methodianum Helsingiense; TITUS; Викитека.
- Дигитални снимки (виртуална изложба, Руска национална библиотека): Зографское еангелие.
Изданието
Тези страници почиват на първото цялостно издание на Ватрослав Ягич (Jagić 1879). Взети са под внимание допълненията и поправките към това издание от Н. К. Грунски (Грунский 1907) и Л. Мошински (Moszyński 1961). Последвалите електронни представяния на текста отчитат тези поправки. За първи път в електронна форма (ASCII код) в Интернет паметникът се появява като част от инициативата Corpus Cyrillo-Methodianum Helsingiense (1986 – 2017) на проф. Jouko Lindstedt от Университета в Хелзинки (Codex Zographensis). Последвалите електронни издания почиват на това представяне, вече в Unicode формат, като текстът е даден отделно на глаголица и на кирилица по глави и стихове: TITUS, Викитека.
Идеята за това ново електронно издание се появи след представянето на дигиталните копия на паметника на страниците на Руската национална библиотека. Техният проект включва освен снимките от ръкописа също и общ увод за паметника, описание, съдържание, библиография и търсене. Към снимките е приложен кирилският църковнославянски вариант на Евангелието.
Нашето издание е от дипломатически тип. То представя текстовете на ръкописа в две колони – на глаголица и на кирилица, като по средата е разположена връзка към дигиталните изображения от Руската национална библиотека. Текстът отчита всички особености на оригинала, добавени са номерации по страници, редове и стихове. На първия етап е изложен само основният текст на паметника. Идеята е постепенно да се публикуват всички по-късни приписки и указания към текста, както и по-късно добавените допълнителни страници, палимпсестните части, синаксара и месецослова.
Този проект се осъществява от студентите, участници в курса „Глаголица на Балканите до XIII век“, на Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Съдържание
